Обама не може да загърби Близкия изток, но перспективите за мир са мъгляви
Обама не може да загърби Близкия изток, но перспективите за мир са мъгляви / снимкa: Reuters

Решителната намеса на Барак Обама в постигането на примирие между Израел и Хамас показва, че американската администрация не може да пренебрегва вече Близкия изток. При все това перспективите за пълен мир в региона остават мъгляви, смятат експерти.

Сключеното снощи споразумение за прекратяване на огъня в Газа (тепърва ще се разбере дали е стабилно) открои между другото създадените плодотворни контакти между Обама и новия му египетски колега Мохамед Морси. Последният ще е събеседник от огромно значение в мирния процес, ако той бъде подновен.

По ирония на съдбата кризата в Газа внесе смут в обиколката, предприета от Обама в Азия - регион, към който президентът на САЩ от 4 години се канеше отново да насочи дипломатически усилия, след като упрекна своя предшественик Джордж Буш младши, че е избрал за приоритет Близкия изток.

Обама бе принуден да изпрати своя държавен секретар Хилари Клинтън от Камбоджа в Ерусалим и Кайро, където тя бе при обявяването на примирието от нейния египетски колега.

Канцеларията на Бенямин Нетаняху подчерта, че именно след разговор по телефона с Обама израелският премиер е "приел препоръката му да даде шанс на египетското предложение за спиране на огъня".

Посещението на Клинтън и директната намеса на Барак Обама, използвал влиянието си, веднага след като бе преизбран, "напомнят, че желанието за стратегическо преориентиране към Азия не означава задължително и възможност за това", забелязва Елиът Ейбрамс от Съвета за външни отношения - мозъчен център във Вашингтон.

Още с идването си на власт в началото на 2009 година Обама бе обещал да търси трайно решение за израелско-палестинския конфликт. Всичките му усилия обаче удариха на камък; нямаше и никакви нови инициативи през продължителната изборна кампания, завършила на 6 ноември с преизбирането му на висшия пост в САЩ.

"Наложително бе да решим този неотложен проблем" с постигането на примирие в Газа, обяснява пред АФП висш американски представител, пожелал анонимност. "Естествено, има и други - дългосрочни проблеми, които трябва да бъдат уредени", добавя той.

Тази криза обаче бе доказателство за Вашингтон, че Морси (който след 30-годишното управление на лоялния Хосни Мубарак първо будеше недоверие в САЩ заради връзката си с "Мюсюлманските братя") може да се разглежда като заслужаващ доверие партньор на САЩ - най-малкото по конкретни въпроси.

Обама и Морси разговаряха по телефона пет пъти за два дни и египтянинът "наистина прояви конструктивност, искаше да се стигне до примирие и се показа дълбоко прагматичен", посочва американският представител и същевременно предупреждава, че примирието все още е крехко.

Морси "направи необходимото (. . .), маневрира, общо взето, блестящо" в тази криза, коментира Даниъл Кърсър - бивш посланик на САЩ в Тел Авив и в Кайро, днес преподавател в Принстънския университет.

Според Джъстин Вайс, автор на излезлия наскоро труд "Барак Обама и външната му политика", добрите отношения между президента и египетския му колега, който държи според него ключа към вътрешнопалестинското помиряване с оглед на връзките си с Хамас, ще са важно условие да бъдат подновени американските усилия в мирния процес.

"Ако последва развитие, засилващо позициите на Египет - в случай че примирието се задържи (. . .), това може да е поврат, създаващ условията да вложим усилия; тогава (Обама) ще вложи усилия там", обяснява пред АФП Вайс - експерт от института "Брукингс".

Според аналитика обаче това необходимо условие няма да е достатъчно. Другият фактор ще е политическата ситуация в Израел след 22 януари. На тази дата предстоят предсрочни избори и Нетаняху, за когото се знае, че е в обтегнати отношения с Обама, отново ще се бори за своя пост. (БТА)

Коментар