Предварително се знаеше, че срещата между президентите на Русия и на САЩ в кулоарите на Общото събрание на ООН вероятно ще е посветена главно на Иран. По-точно на въпроса как и в кои сфери Москва ще работи съвместно с Вашингтон по темата дали Иран ще притежава ядрено оръжие или не. Плюс един бърз преглед на други текущи въпроси като ядреното разоръжаване на самите две свръхдържави.
Какво излезе обаче от тази среща? Изявленията, направени след нея, са твърде обтекаеми дори за дипломатическия език. САЩ и Руската федерация се обявяват за дипломатическо уреждане на иранския ядрен проблем, но ако Техеран не направи насрещни стъпки, ще стане дума вече за санкции - това следва от изявлението на Барак Обама след срещата му с Дмитрий Медведев. Друго нещо? "Русия и САЩ споделят стратегическата цел, според която Иран има право да развива мирна атомна енергетика, без да има право да развива ядрено оръжие". Отново думи на Обама. Ще отбележим, че до момента в САЩ не са правени често толкова ясни изказвания по повод мирния атом за Техеран.
Какво каза руският президент? "Колкото до различните санкции, позицията на Русия е проста: санкциите рядко водят до позитивен резултат (. . .) Задачата ни е да формираме такава система от стимули, която, от една страна, би дала възможност за решаване на проблема с мирното използване на атомна енергия от Иран, но от друга, не би допуснала създаването на ядрено оръжие."
И какво ново има тук? Широката публика естествено никога не получава информация за пълното съдържание на подобни срещи - и все пак . . .
Много се изговори освен това за възможностите да се действа съвместно за създаване на европейска ПРО, за това колко добре върви подготовката на нов договор за стратегическите нападателни въоръжения. Тук нещата между Москва и Вашингтон бездруго са си наред.
Да обърнем внимание върху репликите, разменени във финала. "Искам открито да спомена чудесните работни отношения, които установихме с президента Медведев" - думи на Обама. "Съгласен съм, че напоследък има благоприятни промени, че сме в другарски, работни отношения, които дават възможност да решаваме всички въпроси (. . .) Най-важното, отново се научихме да се слушаме един друг." Тук вече цитираме Медведев.
Диагнозата е точна. Всеки умее вече да слуша другия. Засега обаче няма яснота какво следва оттук нататък. Общата картина на руско-американските отношения напомня предпазливо подадени за ръкостискане длани - но протегнатите ръце все още висят в празното, защото в миналото партньорите са се раздалечили твърде много. Колкото до реалното сътрудничество, включително по иранския въпрос, пречка за него са и множество фактори, понякога несвързани пряко с руско-американските отношения.
Да се върнем към Иран: в коя конкретна сфера Москва да подпомогне Обама? С Буш нещата бяха ясни горе-долу. Той се опитваше - и още как, да промени или да изолира режима в Техран, да блокира всички опити на Иран да стане регионална сила в Близкия изток, а междувременно и да въвлече в тази дипломация множество партньори, по-специално от Каспийския басейн. Също и Москва впрочем. Ясно беше обаче, че за Русия бе неприемлив натискът, още повече перспективата за война на САЩ срещу Иран - тогава би рухнала цялата политика на Москва в Каспийския басейн и в Централна Азия. И това щеше да е по-голяма неприятност, отколкото Иран да се сдобие с ядрен арсенал. Последният, в крайна сметка, е от значение за Близкия изток, а това вече е втора грижа за Москва (след Каспийския регион и Средна Азия).
Тъй че и до момента не е съвсем ясно каква е разликата между иранската политика на Обама и тази на Буш - дали новият президент предвижда по-меки средства за постигане на същата цел? Или нещата ще тръгнат по различен начин?
От друга страна, няма основания да обвиним американската дипломация, че действа бавно. Всъщност вече са налице огромни промени в тази дипломация, просто няма място да ги изброим. Те обаче са огромни само в сравнение с консервативната вкамененост от времето на Буш (и на Клинтън), когато целта на САЩ в общи черти беше ясна - американско господство в света, в една или друга форма. Обама пък е изправен пред задачата да погребе "американския век" и да създаде някакъв нов век. Макар че той естествено никога не би го казал с подобни думи.
Нищо чудно, че гневът на неоконсерваторите в САЩ е неописуем заради всичко, вършено от дипломацията на Обама. "Вашингтон таймс" вече писа, че той е отбелязал "най-лошите резултати във външната политика сред всички президенти новаци в САЩ от най-новата история". "Неоконите" тръгват от простата мисъл, че Обама трябва да прави същото като Буш - другото означава измяна.
Ситуацията обаче е специфична не само защото идеолозите на консерватизма в САЩ (и републиканската партия) са се превърнали днес в някакво сборище от жалки, претърпели провал маргинали. При все това 41 на сто от американците се определят и до днес като "консерватори". На всичко отгоре, ако погледнем десетте последни президентски избори, демократите са успели само четири пъти да влязат в Белия дом, главно заради големи провали на републиканските администрации. Какви сериозни промени ще прокараш в подобна държава?
Днес Обама просто е в много тежко положение, а неговите международни партньори не му улесняват живота. Ще отбележим, че администрацията на Дмитрий Медведев полага едва ли не най-активни усилия да подбере сфери на сътрудничество с новата администрация в САЩ (стига да погледнем текста на словото му пред Общото събрание на ООН). Множество други страни обаче са застинали в изчаквателна поза. И далеч не става дума само за Иран.
Преди срещата си с Медведев Обама също произнесе реч от трибуната на ООН - и както винаги, това бе силна реч. Той отправи упрек към множество неназовани партньори: "Онези, които бичуваха Америка заради самостоятелните й действия в света, не могат вече да стоят настрана и да чакат Америка сама да реши световните проблеми".
Тези думи са отправени далеч не само към Москва, а колкото и странно да звучи, на първо място към европейските съюзници на САЩ, а всъщност и към много други. Те не схващат колко далеч ще стигне Обама в новата си политика и не бързат да участват в нея. Би могло да кажем дори, че Америка на Обама, принудена да коригира външната си политика, е останала без съюзници - но това естествено ще е преувеличение. Съюзниците й просто се държат предпазливо, изчакват развитието на нещата. (БТА)
* Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.
