Ирландското правителство до момента избягва да дава крайни оценки по въпроса за достъпа на българските и румънските работници до ирландския пазар на труда след 1 януари 2007 година, но е очевидно, че най-новите членове на европейския клуб няма да се радват на "пълен достъп" както предишните 10 новодошли.
Това пише британският вестник "Сънди таймс" в коментар по темата за статута на работниците от България и Румъния в Ирландия след присъединяването на двете страни към Европейския съюз.
Затягането на режима е забележителна промяна в политиката по две причини:
Първо, няма данни българите и румънците да са започнали да пестят левовете и леите си в готовност за голямото пътуване към Ирландия. Всъщност за много българи и румънци по-атрактивен вариант от Ирландия ще се окажат други страни, които затвориха вратите си пред новите страни-членки през 2004 година, но планират да отворят границите си следващата година;
Второ, опитът на страната с имигрантите досега като цяло бе положителен, и на практика никой не може да извади добър довод защо трябва да обръщаме гръб на гражданите на двете нови страни-членки на Европейския съюз, отбелязва авторът на статията;
Аргументите срещу промяната в ирландската политика обаче изобилстват. Икономистите изчисляват, че Ирландия ще се нуждае от около 30 000 имигранти годишно през следващите десет години, за да "засити глада" на пазара на труда, отбелязва изданието.
"Проблемът за румънците е, че направиха тактическата грешка да ни изпратят авангард, който не срещна одобрението ни. Завитите в шалове жени, които те пресрещат на улицата, препречват ти пътя и ти тикат в лицето бебетата си, просейки пари, не се понравиха на ирландците", пише "Сънди таймс".
"Не знам в какво обаче се провиниха българите, за да събудят гнева на властите, но се появи мрачен ропот за това как не искаме да внасяме престъпност и корупция в мафиотски стил. За тези конкретни пороци Ирландия може да дава уроци на повечето страни, но за лош късмет на българите, те са тези, които носят бремето на лошата репутация", посочва авторът на статията.
"От друга страна решението да оставим българите да чакат навън може да е с години закъснял акт на отмъщение. По-дългопаметните сред нас помнят световната квалификация в София през 1977 година, когато България спечели с 2-1 и прати Франция вместо Ирландия на световното в Аржентина.
Този факт със сигурност се помни от премиера Бърти Ахърн, който е запален футболен фен. При липсата на по-добро обяснение от страна на правителството за това защо някои страни от ЕС са по-приемливи от други, това са всички аргументи, които можем да измислим", приключва коментара си "Сънди таймс".
