На Русия е нужен предсказуем Иран
На Русия е нужен предсказуем Иран / netinfo

В руско-иранските отношения се очертава криза. И то съвсем без връзка с това, че Москва и Техеран си прехвърлят взаимно отговорността за проблемите около довършването на АЕЦ, изграждана в Бушехр.

Тези проблеми са по-скоро следствие. Причината за очакваното захладняване е другаде. В Съвета за сигурност на ООН Москва видимо застана на по-твърди позиции по ядрената програма на Иран. Русия гласува за резолюция, която засили санкциите срещу Иран в отговор на отказа му да спре обогатяването на уран.

Техеран явно не е допускал, че Москва е способна на такава стъпка - независимо от постоянните руски призиви да се съгласи с изискванията на Съвета и да се върне на масата за преговори. Как ще се отрази задалата се криза върху отношенията между Иран и Русия?

За руско-иранските отношения е прието да се говори единствено в контекста на геополитическите интереси на двете държави и регионалното им взаимодействие. Тъкмо заради характера на тези отношения, произтичащ от съвпадащите, взаимно зависими интереси на страните, Техеран нарича Иран и Русия "стратегически съюзници". Наистина Москва се ограничава с по-сдържани формулировки и предпочита да говори за "стратегическо партньорство", и то само в рамките на региона.

По исторически причини политиката на Иран и Русия по цялото кавказко направление, в Каспийския регион и Централна Азия се базира върху съседската взаимна подкрепа. Така е било винаги, а днес тя се търси особено много. В тези региони неизбежно присъстват интересите и на двете страни, но те не се сблъскват, а се допълват взаимно.

Един показателен пример. Напоследък Иран забележимо разшири своята икономическа експанзия в Централна Азия, зона на руските традиционни интереси. Москва обаче мълчаливо приветства това. Русия явно няма сили самостоятелно да запълни този важен за нея регион. Сметките й са прости - колкото повече там присъства Иран, толкова по-малко ще е присъствието на САЩ, Турция и Китай.

Това съвпадение на интересите личи особено добре на фона на усилията, полагани от САЩ, за да осъществят проекта, наречен Партньорство за сътрудничество и развитие на Голяма Централна Азия /ПГЦА/. В случая Вашингтон добавя към традиционните средноазиатски страни /Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Казахстан/ също Афганистан и Пакистан.

Независимо дали го желаят Вашингтон и Европа, реализирането на ПГЦА неизбежно ще доведе до изтласкване на Русия от региона. Поне в обозримо бъдеще. Според замисъла на "Партньорството" търговията и различните икономически проекти в региона трябва да се изместят към южната му част, към Афганистан. Така ще се формира алтернатива на руския монопол върху износа на горива, електроенергия, памук и т. н. Тъй че Иран, отново изпаднал в немилост пред САЩ, пак става съюзник на Русия.

Колкото до Каспийския басейн, Иран е единствената държава, която за разлика от Азербайджан, Казахстан и Туркменистан напълно споделя позицията на Русия по основния въпрос - за международния статут на Каспийско море. Статут, който изцяло да изключва присъствието на извънрегионални държави в неговата акватория. Всички останали каспийски проблеми или са вторични, или не са тъй съществени.

Двете страни изграждат в същия регистър и политиката си на кавказкото направление. Трябва да отбележим тук и специалната роля на Иран, който в най-кризисния период за кремълската политика в Чечения бе поел председателството в Организацията Ислямска конференция /ОИК/. До голяма степен благодарение на иранската позиция ОИК, макар и с труд, склони за решение, според което Чечения е вътрешна работа на Русия.

Чудно би било, ако страна като Иран - с неговото население, ресурси и съответната история, не се стреми да заеме в региона място, отговарящо на нейната политическа тежест и потенциал. Затова са напълно разбираеми амбициите на Иран, желанието му да се превърне от пасивен зрител в активен регионален играч.

Наистина Москва се обявява за привличане на Иран към решаването на проблемите в региона. "Подкрепата" й обаче не включва и сферата на стратегическото партньорство, което Техеран естествено би желал да разшири и разпростре върху целия Близък изток. Трудно е да си представим какво би накарало Москва да склони на това. Руското ръководство би предпочело политиката на Техеран в този регион да е по-спокойна и по-приемлива за арабските страни.

Днес всичко се свежда до въпроса какво е основното за Москва в политиката й спрямо Иран в най-близка перспектива. На едната страна на везните е поставено изключително важното за Русия "стратегическо партньорство" с Иран в Централна Азия, Кавказ и

Каспийския регион. На другата - режимът на неразпространението, напълно вероятната поява на ядрена държава в региона в лицето на Иран и вследствие на това - евентуалната конфронтация в Близкия изток не само със САЩ, но и с арабски държави.

Повечето аналитици смятат, че при целия очевиден съюзнически потенциал на двете страни един по-умерен и по-предсказуем Иран би бил по-подходящ партньор за Русия. /БТА/

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар