Мутрите все още демонстрират безнаказаност
Мутрите все още демонстрират безнаказаност / netinfo
Обичайно на рожден ден се говорят весели неща и се правят шеговити пожелания. Моята работа обаче е такава, че с нея шега не бива. Затова ще си позволя да наруша веселия тон и да кажа нещо сериозно.

През последната година прокуратурата беше във фокуса на вниманието на медиите и обществото. От нас се очакваше изключително много – да накажем в кратки срокове всички престъпници, да преборим с корупцията, да направим така, че мутрите да влязат в затвора. Нещо повече, до прокуратурата се отнасяха сигнали и за всичко онова, което е незаконно, неправилно, неморално дори, с надеждата ние да оправим нещата. Ясно беше, че тези свръхочаквания не можеха да бъдат оправдани.

Основната причина е в разликата, с която подхождат към едно престъпление прокуратурата и престъпниците. Престъпниците не спазват никакви правила. Те свободно избират времето, мястото, метода на извършване на престъплението. Те имат правото да лъжат, да си създават фалшиво алиби, да се представят за жертви и да не носят никаква отговорност за това, че заблуждават правосъдието. На свой ред, ние не само трябва да сме сигурни, че лицето Х е извършило престъпление. Ние трябва да докажем това по предвидения в закона ред, да докажем не само обективните факти, но и вината на дееца. При това доказването трябва да стане с максимално уважение към правата на дееца и особено към неговото право на защита, с което той често злоупотребява.

Разбирам нетърпението на хората и желанието им бързо да повдигаме обвинения, да внасяме обвинителни актове и дори да осигурим влезли в сила осъдителни присъди за няколко месеца. Аз лично нищо не бих искал повече. Това обаче не е възможно. То е възможно само ако прокуратурата „претупа” наказателния процес и ако имаме един съд, който не е безпристрастен, а има обвинителен уклон. Едва ли искаме да живеем в такава държава. И съм уверен, че дори тези, които най-агресивно настояват за незабавни резултати, не биха искали да застанат пред такава прокуратура и подобен съд или да видят близките си обвиняеми и подсъдими в такива условия.

Не можем да обвиним никого без достатъчно данни, само на основание на неговата репутация или лошо име в обществото. Не е достатъчно някой да нарече един български гражданин престъпник, за да се задейства прокуратурата незабавно. Колкото и да сме убедени във вината на едно лице, това не е достатъчно. Необходимо е да дадем същата увереност на съда, а това може да стане само по един начин – след дълъг, бавен, мъчителен и труден процес на събиране на доказателства.

Може би най-значимото достижение на демокрацията у нас е гарантирането на правата на гражданите. Прокуратурата е готова да понесе всякакви критики за мудност и нерешителност, но да не направи компромис с тези права, дори когато отделни граждани злоупотребяват с тях. Ние носим огромна власт, която може да срине бъдещето на всеки гражданин, ако я употребяваме невнимателно.

За последната година прокуратурата допусна и много грешки. Покрай всички тях се създава впечатление, че решително правим първата крачка и след това работата зацикля и тъпчем дълго време на едно място. В редица случаи това впечатление не е лишено от основание. Но ако трябва сред всички пропуски и грешки на прокуратурата през изминалата година да откроя една – това е работата по организираната престъпност. Все още мутрите демонстрират своята безнаказаност. Сигурно е някак нередно за един главен прокурор да използва думата „мутри”, но не се сещам за по-точна. Въпреки огромните ни усилия с МВР, не съумяхме да променим това положение. Докато знаем, кои са хората, които внасят наркотиците и тровят децата и все още не успяваме да обвиним тези хора и те да отидат в затвора, оправдано е обществото да не ни вярва.

Знам, че никой вече не вярва на обещания. Твърде дълго всички институции, включително и прокуратурата обещаваха и нищо не се случи. Затова ще спра дотук с надеждата, че догодина на този ден ще мога да кажа на слушателите на Дарик, че прокуратурата има един грях по-малко и работата ни срещу мутрите е по-успешна.

Накрая едно пожелание към Дарик: малко повече милост за прокуратурата. Ние всъщност сме на страната на добрите. Друг е въпросът, че понякога това не ни личи достатъчно.

Последвайте ни

Коментар