Средите на руската имиграция - "руските белогвардейци", прогонени навремето от болшевишката революция, са предмет на кампания на ухажване, започната от Москва по инициатива на Владимир Путин и мнозина харесват патриотичното звучене в изказванията му въпреки неговото минало като служител на съветското КГБ. "Путин внася ред в страната, върши добра работа и позволява на Русия да направи силно завръщане на международната сцена", казва 62-годишният княз Александър Трубецкой, председател на асоциация на руските емигранти. "Не забравяме кои сме, нито какво са претърпели родителите ни" и е ясно, че Путин, който ръководи страната през последните осем години, "се е опирал на апарата на КГБ", за да поеме контрола в страната, добавя този син на офицер от белогвардейската армия, който се е сражавал с болшевиките, преди да замине за Франция подобно на голяма част от тогавашната руска емиграция. Наследниците на руските белогвардейци обаче са положително настроени към волята на Москва "да започне диалог", подчертава той.
Емиграцията от началото на 20-и век пък е за Москва "изключително силен символичен залог, защото тя засяга едно положително наследство и европейските връзки на страната", обяснява историческата Катрин Гусеф. Бившият руски президент, който запазва водещо влияние като премиер, положи усилия да съчетае наследството на съветското "величие" и на царска Русия. При посещението си в Париж в края на май той отдели време за среща с няколко десетки представители на емиграцията. За тях тази среща е била "историческа". Тези емигранти "са загубили всичко освен дълбокото си уважение към родината", казва княз Трубецкой. "Подадена ни е ръка, трябва да я поемем и да занесем на Русия традициите, които отнесохме със себе си", казва протопрезвитер Никола Солдатенков, свещеник на асоциация на емигранти. След като през декември даде около 700 000 евро за поддръжката на гробището "Сент Жонвиев де боа" край Париж, където почиват историческите фигури на емиграцията, Путин даде 100 000 евро на малкия казашки музей, също близо до френската столица, в който се състоя срещата. Макар че "белите руснаци", както ги наричат във Франция обикновено, не смятат да се връщат в земята на дедите си, освен временно по професионални причини, на много от тях бе възстановено руското гражданство.
В политиката за "помирение" с диаспората Москва направи силно символична крачка като репатрира през 2005 г. тленните останки на белогвардейския генерал Антон Деникин, който почина в изгнание в САЩ. През май 2007 г. бе отпразнувано помирението между Московската патриаршия и задграничната Руска църква (чието седалище е в САЩ). Това според Владимир Путин премахна "последните пречки за обединяването на руския свят". Тази тенденция, която в емиграцията се опира на "идеята , че установяването на демокрацията в Русия е дългосрочен процес", не допада на всички, добавя специалистката по руската емиграция Гусеф. Тя подчертава, че Руската европейска архиепископия със седалище в Париж остава под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Наследниците на руските белогвардейци "абсолютно нищо не разбират от Русия, ние (руснаците, живели при съветския режим) сме им чужди, а любезността им към Путин само го затвърждава в ролята му на 'баща на нацията' ", уверява Мария Розанова, вдовица на дисидента Андрей Синявски, изгнаник във Франция от 1973 г. /БТА/
Емиграцията от началото на 20-и век пък е за Москва "изключително силен символичен залог, защото тя засяга едно положително наследство и европейските връзки на страната", обяснява историческата Катрин Гусеф. Бившият руски президент, който запазва водещо влияние като премиер, положи усилия да съчетае наследството на съветското "величие" и на царска Русия. При посещението си в Париж в края на май той отдели време за среща с няколко десетки представители на емиграцията. За тях тази среща е била "историческа". Тези емигранти "са загубили всичко освен дълбокото си уважение към родината", казва княз Трубецкой. "Подадена ни е ръка, трябва да я поемем и да занесем на Русия традициите, които отнесохме със себе си", казва протопрезвитер Никола Солдатенков, свещеник на асоциация на емигранти. След като през декември даде около 700 000 евро за поддръжката на гробището "Сент Жонвиев де боа" край Париж, където почиват историческите фигури на емиграцията, Путин даде 100 000 евро на малкия казашки музей, също близо до френската столица, в който се състоя срещата. Макар че "белите руснаци", както ги наричат във Франция обикновено, не смятат да се връщат в земята на дедите си, освен временно по професионални причини, на много от тях бе възстановено руското гражданство.
В политиката за "помирение" с диаспората Москва направи силно символична крачка като репатрира през 2005 г. тленните останки на белогвардейския генерал Антон Деникин, който почина в изгнание в САЩ. През май 2007 г. бе отпразнувано помирението между Московската патриаршия и задграничната Руска църква (чието седалище е в САЩ). Това според Владимир Путин премахна "последните пречки за обединяването на руския свят". Тази тенденция, която в емиграцията се опира на "идеята , че установяването на демокрацията в Русия е дългосрочен процес", не допада на всички, добавя специалистката по руската емиграция Гусеф. Тя подчертава, че Руската европейска архиепископия със седалище в Париж остава под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Наследниците на руските белогвардейци "абсолютно нищо не разбират от Русия, ние (руснаците, живели при съветския режим) сме им чужди, а любезността им към Путин само го затвърждава в ролята му на 'баща на нацията' ", уверява Мария Розанова, вдовица на дисидента Андрей Синявски, изгнаник във Франция от 1973 г. /БТА/
