По модела на Арабската пролет пет месеца по-късно възмутените в повече от 720 града в над 70 страни по света излязоха по улиците и окупираха Уолстрийт, Лондонското сити, Седалището на Европейската централна банка във Франкфурт. Хората в цял свят се обединиха срещу властта на банките и срещу концерните. Въстанаха срещу неравноправието и срещу могъществото на финансовите пазари, които управляват потоци от милиарди и като че ли диктуват бъдещето. Всичко това изглежда далеч от нас, но всъщност не е. Възмутени може би ще има и по улиците на България, защото кризата освен финансова, става и политическа, и културна, става и глобална. Кои са възмутените и с вързани ръце ли са политическите лидери на света? Кой управлява бъдещето и кой диктува правилата, ето как коментираха в предаването „Кой говори" по Дарик проф. Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски", политологът Владимир Шопов и Петър Ганев от Института за пазарна икономика:
Всичко това е резултат от модерния свят на глобализацията, каза проф. Ивайло Дичев. Според него Арабският свят е хвърлил искра, която е тръгнала в много посоки и е станала причина за множеството протести. „Модерният свят произведе много стойност, много се повиши нивото на живот на всички нас, но се увеличиха много и социалните разлики. Това, че ти ставаш по-богат не означава, че си по-щастлив, ако съседът ти става много по-богат от теб и ти не можеш да си обясниш това", допълни той.
Политологът Владимир Шопов обясни, че за глобализация започва да се говори активно още в средата на 90-те години, не в България обаче, и допълни, че първият модел на съвременната глобализация тогава е във вихъра си. Според него този модел сега е стигнал до своя лимит и всичко, което се е коментирало като потенциално напрежение, вече се случва.
„Аз лично не мисля, че сегашният протест ще роди и ще ни предложи нов модел. Това, което аз виждам основно в езика, в поведението на Запад, например, е по-скоро корекция на този модел, т.е. преосмисляне на това дали всички отговори са в това да отваряме повече пространства, да либерализираме, да глобализираме", каза още Шопов.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика обясни, че има два различни протеста. Протестите в Европа са по-скоро насочени към липсата на работа, към съкращенията в държавния и частния сектор. В САЩ е малко по-различно, защото там протестът е насочен срещу богатите, каза Ганев. „Не толкова ние сме бедни, а те са богати и трябва да ги накажем по някакъв начин. Това е тяхната идея", допълни той.
По отношение на това защо в България няма такъв тип бунт, политологът Владимир Шопов изрази своята позиция, че банките и финансовата система всъщност не са точният адресат тук. Според него дори това са институции, които са осигурили кредитен рай за много хора.
„Ние може би подхождаме с погрешна аналогия в начина, по който очакваме да се изяви недоволството. Защото продължаваме да мислим с категория от преди 20-30 години, че се появява изведнъж едно широко социално движение, то си има определена логика. Първо се появява на едно място, след това се изразява чрез бунтове и протести. Сега сме в социална среда, в която има много поводи, те са пръснати на различни места и наистина е много важно да се види по какъв начин се сглобяват тези коалиции от недоволни хора, в които участват хора с различни поводи за недоволство и по какъв начин те влияят на политическата система? Дали въобще влияят на политическата система?", допълни Шопов.
От културологична гледна точка последиците от всички тези социални недоволства по света, според проф. Ивайло Дичев, са свързани само с мрачни прогнози за Европа. Той обясни, че пътищата за решаване на тази криза са два - локализиране на политиките, разпадане на еврото и всеки да се справя, както може, или другата посока - единно управление на финансовата и икономическата сфера.
Целия разговор може да чуете в прикачения звуков файл
