Киргизстанските избиратели, които подкрепиха създаването на парламентарна демокрация, първата в региона, управляван от авторитарни лидери, бяха предупредени, че мечтите им може да приключат с раздори или вземането на властта от ислямистки екстремисти. Предупреждението за опасностите за киргизстанската демокрация дойде от руския президент Дмитрий Медведев, чиято страна смята Централна Азия за част от сферата си на влияние, но според някои анализатори Централна Азия има нужда точно от доза демокрация.
Действащият президент Роза Отунбаева получи резултата, който желаеше - 90 процента от гласоподавателите подкрепиха плана й за промяна на конституцията, но сега се изправя пред двойното предизвикателство да осигури подкрепа в чужбина и същевременно да намали жестоките етнически размирици у дома. „Киргизстан трябва да изчисти още няколко „минни полета" до края на годината, всяко от което може да избухне", заяви базираният в Алмати политически анализатор Досим Сатпаев.
Отунбаева, бивш дипломат, дойде на власт след бунта през април, който свали президента Курманбек Бакиев. Времето, през което управляваше като временен лидер, бе изпълнено с политическо и етническо напрежение, което достигна най-високата си точка преди две седмици в избухналото насилие между етническите киргизи и узбеките в размирния юг, при което бяха убити почти 300 души, а вероятно и още стотици. Части от втория по големина град в Киргизстан, Ош, са разрушени. Отунбаева твърди, че парламентарната демокрация ще избави Киргизстан от политическите и кланови противоречия, които преследват страната, след като постигна независимост при разпадането на Съветския съюз. Оттогава Киргизстан преживя две революции.
Планът на Отунбаева, включващ парламентарни избори през октомври 2010 г. и на всеки пет години след това, бе посрещнат хладно. Американският Държавен департамент заяви предпазливо: „Надяваме се, че това е ефективна стъпка към стабилно, демократично управление". Но Медведев предупреди, че може да се окаже стъпка в противоположната посока и да доведе до система, в която политическите групи се борят за власт, парализирайки процеса на взимане на решения. „При сегашното положение има няколко сценария за Киргизстан, включително най-неприятния - да се стигне до разпадане на държавата", заяви руският президент.
Фьодор Лукиянов, редактор на списание „Русия в глобалната политика", заяви че виждането на Медведев за неуспеха на демокрацията в Киргизстан е широко разпространено в Русия. „Мнозина се опасяват, че ще се стигне до безкрайна война на групировки и кланове, които ще парализират процеса на взимане на решения". Той отбеляза, че ако това се случи, парламентът на Киргизстан може да се озове в задънената ситуация, в която бе попаднала Украйна, когато бившият президент Виктор Юшченко и бившият премиер Юлия Тимошенко се спречкаха. Освен това Киргизстан, който поделя етническото и религиозно огнище на напрежение в долината Фергана със съседите си Узбекистан и Таджикистан, разполага и с някои избухливи съставки, липсващи в Украйна.
Западните сили се опасяват, че групите, свързани с талибаните или Ал Каида, могат да се опитат да разширят влиянието си до регион, който е близо до Афганистан и населен предимно с мюсюлмани. Бунтовнически ислямистки движения бяха до голяма степен възпирани от авторитарните управници в Централна Азия. Само тази година Таджикистан вкара в затвора повече от 75 души, за които се предполага, че имат връзки със забранени екстремистки групи.
Анализатори на сигурността твърдят, че всеки опит да се наложи ислямско управление най-вероятно ще се провали, след като властите са в пълна готовност. Но председателят на службата за национална сигурност Кенешбек Душебаев определи страната си като слабо звено в борбата срещу тероризма. „Ръководството на Киргизстан има нужда от истинска помощ и това означава финансова и политическа подкрепа", изтъкна Сатпаев и допълни: „Повечето хора осъзнават, че този референдум не е панацея. Изграждането на парламентарна република ще отнеме много повече време и може да доведе до по-сериозни последици, отколкото очевидните в момента".
Някои смятат, че разделянето с традицията на силни лидери, която датира от съветската епоха и преди това, може да се окаже необходима не само в Киргизстан, но и в други бивши съветски републики. „Русия също трябва да помисли за конституционна реформа", заяви Генадий Гудков, заместник-председател на комитета по сигурност към Държавната дума, долната камара на руския парламент. „В противен случай, без значение на това, което се опитваме да изградим тук, отново и отново ще имаме Съветски съюз".
Анализатори смятат, че е по-вероятно Кремъл да се подразни от създаването на политическа система в собствения й заден двор, която може да затрудни доминирането на Москва в страна с руски и американски военновъздушни бази. Изборите в Киргизстан вероятно ще бъдат внимателно наблюдавани навсякъде другаде в Централна Азия, най-малкото в Узбекистан, където президентът Ислам Кадиров не допуска несъгласие след двайсетгодишно управление на най-населената страна в региона. „Това ще бъде много интересен експеримент", заяви Сатпаев. „Ако киргизите успеят да го наложат, може да се превърне в модел за останалата част от Централна Азия". (БТА)
