С все по-честите визити на Уго Чавес в Куба, става ясно, че Фидел Кастро ще избере за свой наследник именно венецуелския лидер. Чавес за трети път посещава Кастро в Хавана и при всеки удобен случай двамата демонстрират жестове на съпричастност и приятелство. Добре е известен съюзът, който съществува между тях от изборната победа на Чавес през 1999г., и благодарение на който Куба се справя с икономическата криза, породена от 47
години комунистически тоталитаризъм, защото всъщност това е единствения диктаторски режим в Южна Америка. В този смисъл спасителната "кислородна маска", която представляват ежедневните сто хиляди барела петрол, които правителството на Чавес предоставя безплатно на Куба, е достатъчно доказателство за връзката между двата режима. Затова нарастващите слухове за важната роля, която ще има Чавес след смъртта на Кастро, не изненадват никого. Чавес цели не само продължението на властта в Куба в съответствие с разменените препоръки между двамата по време на поверителните разговори в болницата. Венецуелският лидер ще защити стратегическите си интереси в Куба и ще запази влиянието, спечелено в страната през последните години благодарение на доставките на петрол. Кастро също има интерес "другарят" му от Каракас да се обвърже още по-силно с бъдещето на острова, защото вижда в негово лице единствения южноамерикански лидер, способен да поеме антидемократичния политически режим, който кубинската революция налага до днес.
Освен желанието да посочи физическия си наследник, Фидел Кастро цели той да е подходящ да наследи и образа на революционна икона, която носи Кастро от близо пет десетилетия. За него бъдещето на Куба и на кубинския народ, както и това дали брат му Раул Кастро или някой друг ще поеме властта, е от
второстепенна важност. Фидел е обсебен от грижата за това какво ще стане с неговия режим. Падането на Берлинската стена отвори очите на кубинския диктатор. Той е наясно с факта, че чистият комунизъм е успял да се запази само в Куба и Северна Корея. Дори Китай промени своя облик, създаден от Мао, като премина към пазарна икономика. Северна Корея има своята атомна бомба, а Куба - героят от революцията, чието олицетворение е Кастро, докато
е жив.
Единственият начин режимът на Кастро да продължи да съществува след смъртта му, е чрез помощта на венецуелския популизъм, оглавяван от Уго Чавес, с всеки път по-изявени оттенъци на авторитаризъм. Днес комунизмът няма аргументи, с които да мобилизира масите, но антиамериканското чувство и омразата към отвореното общество, както и политическите и икономическите институции на Западния свят, предизвикват нарастващ протест в повечето южноамерикански държави. Доказателство за това е опитът на Венецуела и Боливия, а също и революционната посока, която страстно е поел мексиканецът Лопес Обрадор, след като загуби президентските избори.
Наследството на режима на Кастро може да се окаже опасен инструмент за революционни действия в ръцете на Чавес. Още повече ако бъде призован да упражнява определено влияние върху бъдещето на Куба, както и плановете му за международна изява, които явно успяват, благодарение на подкрепата, която оказа на боливийския президент Ево Моралес за защита на индианската клауза, помощта за сирийския режим на президента Башад Асад и режима на аятоласите в Иран, или дестабилизацията, която предизвикаха действията му в съседна Колумбия. Тоталитарното наследство на Кастро (последният диктатор в Южна Америка) ще намери властен последовател в лицето на Уго Чавес./БТА/
