През първата половина на 20-и век историята превърна столицата на Полша в почти безформена маса, а после, през втората половина на века, постави като кръпки комунистическите бетонни блокове.
Сега, облягайки се на възходящата си икономика, Варшава се отърсва от социалистическия архитектурен махмурлук и надява дръзка нова премяна от лъскави небостъргачи, проектирани от някои от най-добрите архитекти в света.
"След две десетилетия на комунистическо еднообразие, Варшава влиза в действително фантастичен период на възраждане и на динамична нова архитектура", каза американският архитект Даниел Либескинд, проектирал Еврейския музей в Берлин и автор на плана за изграждане на нова сграда на "кота нула" в Ню Йорк.
Голяма част от новите архитектурни планове са изготвени от световно известни архитекти. Либескинд, родената в Ирак Заха Хадид и работещият в Чикаго Хелмут Ян са проектирали истински кули от стъкло, чиято цел е да променят облика на Варшава, над който дълго време доминираше сталинисткият Дворец на културата. 
Подобният на сватбена торта небостъргач, нежелан "подарък" от съветския лидер Йосиф Сталин, непрекъснато напомняше на поляците за статута им на сателит на Москва по време на Студената война.
Внушителната пясъчно-кафеникава кула - подобна на сродните й гиганти на социалистическия реализъм в Москва - издига своите 42 етажа над широки булеварди, със застроени от двете страни еднообразни жилищни кооперации, рушащи се жилищни сгради от преди войната и нови модерни стъклени офис сгради.
Възможността да се строи в сърцето на града - от което са лишени повечето европейски столици, в чиито центрове има многобройни готически църкви, барокови дворци и старинни сгради - Варшава дължи на трагичната си история.
Около 85 процента от зданията във Варшава са били сринати по време на Втората световна война. Голяма част от щетите са в резултат на уличните битки при бунта във варшавското гето и година по-късно, по време на Варшавското въстание - сраженията между полската съпротива и нацистките окупатори. След като през 1944 г. смазват въстанието, германците систематично взривяват повечето от останалите сгради и откарват оцелелите жители в концентрационни лагери.
Благодарение на този мъчителен период сега Варшава може да развива централната си част по начин, невъзможен за Париж, Виена или Прага с изобилието от исторически паметници в центровете им.
"Други градове не са били унищожени и това е тяхно предимство, но това ги и ограничава", смята Томаш Земла, заместник-директор за архитектурата и планирането на Варшава. "Имаме различна, драматична история, но пък тя ни дава много по-голяма свобода да строим."
Градът възнамерява да се възползва от това.
Кметицата Хана Гронкевич-Валц, която встъпи в длъжност през 2006 г., е начело на кампанията за промени в облика на Варшава. Тя заяви, че иска градът "да бъде място, където архитекти от целия свят и от Полша да работят в конкуренция."
"Градът има голям потенциал и много терени за строителство в центъра", посочи тя. "Варшава трябва да се разраства ако иска да се състезава с другите големи европейски градове."
След падането на комунизма през 1989 г. вече изникнаха няколко високи хотела и офис сгради. Те придадоха на безинтересния и скучноват някога град на Висла модерен вид и с височината си "правят компания" на Двореца на културата.
Но истинската дейност тепърва започва.
Предложени са около 30 нови проекта за небостъргачи, макар според градските власти само пет до десет от тях ще бъдат построени. Сред тях е 310-метров гигант, който е в начален стадий на планиране и ще бъде най-високата сграда в Европа.
Работници вече положиха основите на стъклената кула на Либескинд, която със своите 192 метра ще съперничи на Двореца на културата на отсрещната страна на улицата. Архитектът казва, че проектът му на 54-етажната жилищна сграда е съобразен с полската история - концепцията му се основава на полския орел с кралска корона, национален символ, отричан при комунизма от времето на Студената война. Строежът трябва да приключи през 2010 г.
Неотдавна беше представен и проектът на Хадид "Лилиум тауър" за изграждането на 240-метрова жилищна сграда, която също ще бъде в бизнес центъра на Варшава. В основата си кулата от стъкло ще бъде по-тясна, после в средата ще се разширява, подобно на кактус и към върха ще се стеснява.
Работещият в Чикаго Хелмут Ян, който направи центъра Sony в Берлин и One Liberty Place във Филаделфия, ще представи окончателния си проект за 160-метров небостъргач с луксозни апартаменти.
Подобният на сватбена торта небостъргач, нежелан "подарък" от съветския лидер Йосиф Сталин, непрекъснато напомняше на поляците за статута им на сателит на Москва по време на Студената война.
Внушителната пясъчно-кафеникава кула - подобна на сродните й гиганти на социалистическия реализъм в Москва - издига своите 42 етажа над широки булеварди, със застроени от двете страни еднообразни жилищни кооперации, рушащи се жилищни сгради от преди войната и нови модерни стъклени офис сгради.
Възможността да се строи в сърцето на града - от което са лишени повечето европейски столици, в чиито центрове има многобройни готически църкви, барокови дворци и старинни сгради - Варшава дължи на трагичната си история.
Около 85 процента от зданията във Варшава са били сринати по време на Втората световна война. Голяма част от щетите са в резултат на уличните битки при бунта във варшавското гето и година по-късно, по време на Варшавското въстание - сраженията между полската съпротива и нацистките окупатори. След като през 1944 г. смазват въстанието, германците систематично взривяват повечето от останалите сгради и откарват оцелелите жители в концентрационни лагери.
Благодарение на този мъчителен период сега Варшава може да развива централната си част по начин, невъзможен за Париж, Виена или Прага с изобилието от исторически паметници в центровете им.
"Други градове не са били унищожени и това е тяхно предимство, но това ги и ограничава", смята Томаш Земла, заместник-директор за архитектурата и планирането на Варшава. "Имаме различна, драматична история, но пък тя ни дава много по-голяма свобода да строим."
Градът възнамерява да се възползва от това.
Кметицата Хана Гронкевич-Валц, която встъпи в длъжност през 2006 г., е начело на кампанията за промени в облика на Варшава. Тя заяви, че иска градът "да бъде място, където архитекти от целия свят и от Полша да работят в конкуренция."
"Градът има голям потенциал и много терени за строителство в центъра", посочи тя. "Варшава трябва да се разраства ако иска да се състезава с другите големи европейски градове."
След падането на комунизма през 1989 г. вече изникнаха няколко високи хотела и офис сгради. Те придадоха на безинтересния и скучноват някога град на Висла модерен вид и с височината си "правят компания" на Двореца на културата.
Но истинската дейност тепърва започва.
Предложени са около 30 нови проекта за небостъргачи, макар според градските власти само пет до десет от тях ще бъдат построени. Сред тях е 310-метров гигант, който е в начален стадий на планиране и ще бъде най-високата сграда в Европа.
Работници вече положиха основите на стъклената кула на Либескинд, която със своите 192 метра ще съперничи на Двореца на културата на отсрещната страна на улицата. Архитектът казва, че проектът му на 54-етажната жилищна сграда е съобразен с полската история - концепцията му се основава на полския орел с кралска корона, национален символ, отричан при комунизма от времето на Студената война. Строежът трябва да приключи през 2010 г.
Неотдавна беше представен и проектът на Хадид "Лилиум тауър" за изграждането на 240-метрова жилищна сграда, която също ще бъде в бизнес центъра на Варшава. В основата си кулата от стъкло ще бъде по-тясна, после в средата ще се разширява, подобно на кактус и към върха ще се стеснява.
Работещият в Чикаго Хелмут Ян, който направи центъра Sony в Берлин и One Liberty Place във Филаделфия, ще представи окончателния си проект за 160-метров небостъргач с луксозни апартаменти.
Очаква се кметството да даде и зелена светлина на еврейската общност в Полша да построи 207-метров небостъргач, с формата на платно, който ще бъде долепен до синагогата Ножик, единствената останала синагога от преди войната.
