Когато се прибере у дома, една от рутинните задачи на президента Барак Обама ще бъде да обяви трета седмица на юли за "Седмицата на поробените държави". Инициативата се ражда през 1959 г., за да демонстрира солидарността на Америка със страните, озовали се в клопката на Съветската империя. Днес седмицата е сведена само до съобщение за медиите и няколко партита. Тя обаче е отзвук от поетия преди десетилетия от Америка ангажимент към свободата и сигурността в региона, увенчан с разширяването на НАТО, в която влязоха 12 бивши комунистически страни.
Всичко това пораждаше лоялност и очаквания. Източна Европа безропотно изпрати войници в Ирак. Редица страни имат войници в Афганистан - някои от по-малките държави понесоха там извънредно големи загуби, които до голяма степен останаха непризнати от по-големите им съюзници. Полша и Чехия се съгласиха да приемат новата система за противоракетна отбрана, която трябва да възпира евентуална заплаха от Иран. Това дразни Кремъл, който твърди, че се страхува от приближаването на Америка към задния му двор.
Източноевропейците намират Обама за по-лесен съюзник в сравнение с предшественика му Джордж Буш. Те като цяло са доволни от посещението му в Москва. За разлика от Буш, който погледна в очите на Владимир Путин и "почувства душата му", Обама не се изкуши да обсипе руските лидери с прекалено големи хвалебствия. Той парира опитите да изтъргува влиянието на САЩ в Източна Европа срещу помощ по проблеми като Иран.
Но подходът на новата администрация не е толкова уверен, ако става дума за бъдещето на самата Източна Европа. Вашингтон изпраща смесени сигнали по сделката за антиракетната отбрана , сключена от старата администрация. Полските и чешките лидери, които агитираха в подкрепа на проекта, се чувстват изоставени. Един от тях с неодобрение каза, че колебанията на Америка са "неимперски". Дори безмълвното свързване на забавянето или анулирането на споразумението и удовлетворяването на Русия ще засили тези притеснения.
Преговорите за разполагане на батарея от противовъздушните ракети "Пейтриът" затъват в спорове за цената, за това дали да бъдат снабдени с бойни глави и за юридическия и данъчен статут на американците, които ще дойдат с тях. Обещанията за помощ при модернизирането на полските въоръжени сили ("от нас момчетата, от вас ботушите", както се изрази един полски представител) се оказаха разочароващо празни.
Най-големият страх на региона е здравето и авторитета на НАТО. Новите членове искат алианса да работи по ясно военно планиране, което взема предвид Русия и като потенциална заплаха и като партньор. Тази тема е табу още от началото на 1990-те и среща съпротивата на някои западноевропейски страни, които имат тесни бизнес отношения с Русия. Тези въпроси обаче са към края на списъка на задачи на Белия дом. "Обама няма европейска политика. Но и Европа няма", казва иронично един източноевропейски лидер. /БТА/
