След като стана ясно, че в Гърция ще се проведе референдум през декември на новия спасителен пакет на Гърция, бе съобщено, че помощта за страната ще бъде замразена дотогава. Междувременно стана ясно, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу няма да подава оставка, но гръцкото правителство е готово да обсъди предложенията на опозицията за коалиционнен кабинет. Депутати от партията на Папандреу ПАСОК го призоваха да се оттегли и да даде пътна коалиционно правителството начело с бившия вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападемос. Стана ясно, че и финансовият министър на страната Евангелос Пападемос не подкрепя идеята на премиера за допитване по въпроса за новия спасителен план. Дарик потърси мнението на икономиста Георги Ганев и политолога от Института за модерна политика Владимир Шопов.
Дебатът – най-важното значение на референдума
Икономистът Георги Ганев разчете идеята за референдума лаконично: „От средата на ноември хората в бюджетната сфера няма да получават заплати". По думите му това е хубава подготовка за референдума дали да изпълняват предложения от Европейския съюз пакет или да не го изпълняват.
„Смятам, че референдумът по такъв въпрос е хубаво нещо, защото въпросът е относително прост: приемаме ли европейски спасителен план или отказваме да си плащаме дългът изцяло. Защото то не е въпрос на желание, ако не бива поддържана Гърция с трансферите от Европа, тя не е в състояние да си обслужва дълга. Физически е невъзможно, така че въпросът е доста порст. Той има както краткосрочни, така и дългосрочни значения за Гърция и аз се надявам да се получи един много смислен дебат. Това е най-важното, което може да се получи от този референдум", каза той.
Ако решат да не изпълняват пакета, за който те толкова много протестират, те нямат място за реакция, ще им се стоварят железните икономически закони, че като няма кеш, няма кеш, коментира Ганев.
По думите му гърците преглътнали доста голямо вдигане на данъци, дори се е забелязало известно по-дисциплинирано плащане на данъци, което е било доста по-голям проблем на Гърция. „Те някак си мислеха, че този огромен дълг, който са натрупали, не е честно само те да го обслужват. Донякъде са прави в това, донякъде и кредиторите, които толкова неразумно са отпускали, трябва да поемат част от удара. Но в момента алтернативите са две и от гледна точка на Европа, ако се овладее кризисната ситуация, Меркел и Саркози, започнаха да да се държат сякаш осъзнават, че тук трябва да се забравят всякакви учтивости и всякакви такива „ако мине" и трябва да се реже живо месо", каза Ганев.
Ответен удар
Според Владимир Шопов Европа е отвърнала на удара на Гърция, защото повечето от европейските лидери не са били подготвени за този ход на Папандреу, макар че стана ясно, че той няколко пъти е споменавал тази възможност в неформални разговори, но на последните разговори този въпрос не е бил обсъждан.
„Европа каза на Гърция няколко неща: първо, за първи път допусна излизането на Гърция като политически въпрос от еврозоната, нещо, което досега не се изричаше. Второто, което се случи, е, че на Гърция й беше казано, че тази времева рамка, която тя си представя за референдума ,е неприемлива, тоест каквото ще се случи, трябва да е до Нова година. Третото нещо е, че Европа каза на Гърция: независимо какво вие питате гръцките граждани, ние го приемаме като решение за това дали вие оставате или излизате от еврозоната. Тоест независимо какъв е въпросът, това, което Меркел и Саркози казаха на гърците, е ние ще го приемем за вашето мнение за това остава ли Гърция или не остава", коментира политологът.
Според Георги Ганев от гледна точка на Европа, това, че Гърция може да не приеме пакета, би могло да излезе по-евтино. „Единственото, което Европа трябва да направи в подобна ситуация, е да събере достатъчно пари, за да си спаси банките, които могат да пострадат от това, че Гърция ще престане да плаща", каза той.
Картите на Папандреу
Според Владимир Шопов референдумът е един от последните възможни ходове на гръцкия премиер Андреас Папандреу. Той допълни, че има няколко неща, които гърците възприемат като много тежък удар, не просто задълженията, които имат. Той коментира, че решенията на европейските съвети обикновено ги слушаме през това, което пазарите мислят. „В последните решения в дребния шрифт имаше много важни неща от политическа гледна точка. Гърция на практика сега трябва тотално да замрази собствения си суверенитет. Тройката става постоянно присъствие и поема управлението на гръцката икономика или поне вземането на ключовите решения. На последния съвет има леко придвижване и за друга много важна промяна. Холандската идея, ако не изпълняваш критериите от Маастрихт, когато не го правиш продължително време, ЕК да поеме директно управлението на ключови параметри от икономиките на страните членки. Така че гърците в момента реагират освен на това какво да правят със спасителния пакет, в момента те политически реагират на пълното политическо унижение, което изживяват със ситуацията, в която са се поставили", каза той. Шопов изрази мнение, че без референдум никой политик в Гърция „няма мандат за управление и на практика не може да направи отново Гърция управляема".
Въпросът: ще успеят ли южните членки на ЕС да се справят с краткосрочния си проблем
Вариантът за разпадане на еврозоната остава все още много малко вероятен, категоричен е икономистът Георги Ганев, като допълва, че това винаги трябва да се подчертава дебело. „Каквото и да си говорим за която и да е страна членка на еврозоната каквито и да са краткосрочните трудности по преодоляване на кризата и запазване на тази обща валутна зона, дългосрочните ползи са драматично по-големи, като това важи дори за Германия. Германия печели изключително много от еврозоната и ще продължава да печели. Големият проблем за евозоната не е дали Германия ще си вземе шапката и ще си тръгне, голямото притеснение е дали могат южноевропейските държави да се справят с краткосрочния си проблем, които е дългово-бюджетен", коментира той.
Владимир Шопов обясни, че е добре да се обясни защо сценарият с разпадане на еврозоната е толкова малко вероятен. „Всъщност под еврозоната стои нещо, което европейските политици и европейският бизнес ценят истински и това е единният пазар. Защото единният пазар в момента е едно от много малките основания Европа да си мисли, че може да генерира достатъчен икономимчески растеж, който да й позволи да отговори на процеса на изместване на икономическата тежест на изток", каза той.
От своя страна Георги Ганев каза, че единният европейски пазар би бил застрашен само ако в резултат от проблема с Гърция и развитие на неблагоприятен сценарий се премине към някакви националистични проекти вътре в отделните страни, който към момента, въпреки че такова говорене се чува, няма такива действия никъде в Европа. По думите му това е по-скоро теоретична възможност.
Българският лев и гръцката криза
Българският лев по закона, писан преди 14 години, е обвързан към германската марка, обясни икономистът. Той допълни, че този закон, като се чете в този контекст „звучи все по-умно и по-умно". „Обвързан е с еврото само като допълнителна разпоредба, когато марката се върже към нещо и ние сме с нея. Когато марката се отвърже от нещото, каквото и да е то, ние си оставаме с марката. Левовете продължават да са еквивалентни на марката в последните четиринадесет години и в очите на българските потребители на финансови услуги това е режим с много високо ниво на доверие. В момента левът изглежда много добре и по-скоро аз бих очаквал приток на валута към България при една голяма криза", коментира той. Икономистът е категоричен, че банките с гръцки собственици у нас са много стабилни и те подлежат на регулация от БНБ.
Политологът изтъкна, че е важно за България, че всъщност кризата около Гърция променя цялата система на управление на еврозоната, променя де факто критерии за влизане, променя начина, по който се изисква да се спазват маастрихтските критерии.
Второто последствие, което в известен смисъл според Шопов вече се случва, е, че цялата драма с южната периферия на Европа създаде динамика, при която държавите в сърцевината на еврозоната, започват да стават много по-предпазливи по отношение на това колко бързо и по какъв начин ще вкарват нови страни членки в еврозоната.
