Глобалното затопляне увеличава бежанските потоци в света
Глобалното затопляне увеличава бежанските потоци в света / netinfo

Ако покачващото се ниво на морето принуди жителите на Малдивските острови да си търсят домове на други места, кой ще се погрижи за тези хора в един свят, гледащ все по-предпазливо на бежанците?

Заплашителната перспектива от масови придвижвания на хора, предизвикани от климатични промени и природни катаклизми, поставя ново непосредствено предизвикателство, което засега никой не знае как да бъде посрещнато.

На фона на броя на хората, принуждавани да мигрират поради глобалното затопляне - според агенцията "Християнска помощ" към 2050 г. техният брой ще бъде един милиард - сегашните близо 10 милиона бежанци и почти 25 милиона "вътрешни бежанци " (сменящи местоживеенето си в рамките на страната си поради войни и преследване), направо ще бледнеят.

"Очакваното явление ще доведе до дълготрайни и съвсем предстоящи промени във възможностите на хората да се изхранват", смята Мишел Клайн Соломон от Международната организация за миграцията. "Ще се изправим пред твърде тревожно предизвикателство през следващите 50 години. И това явление вече започва", каза тя.

Хората, принудени да напуснат родните си места поради климатичните промени, осоляването на почвите, покачващите се нива на водните басеини, обезлесяването или превръщането на нови и нови земи в пустини, не се вместват в класическото определение за бежанци - а именно, хора, бягащи от преследване или конфликти и имащи нужда от защита.

Но дори към тях светът се отнася все по-хладно, а данни на ООН показват, че потокът на хората, напускащи Ирак, обърна тенденцията към намаляване на общия брой на бежанците в света.

Правителства и хуманитарни агенции се опитват да се справят с 10-те милиона, чието тежко положение рискува да остане в сянката на дебатите за далеч по-големия прилив на икономически мигранти и може би на бъдещи вълни бежанци, прокудени от промени в климата.

Върховният комисариат на ООН за бежанците констатира, че глобалният политически климат за бежанците вече е станал по-труден. "Те бяха посрещани като хора, търсещи убежище от преследване, но това вече се променя - определено след 11 септември, но дори и преди това", каза говорителят на комисариата в Женева Уилям Спиндлър.

"Засилва се ксенофобията, нетолерантността, политическите манипулации от страна на политици популисти, които смесват проблемите - целият дебат за даването на убежище и за миграцията се обърка", каза той.

Хората, които бягат от заплахи у дома си и онези, търсещи по-добър живот, може да бъдат в една и съща група на някой испански плаж, но според Спиндлър жизненоважно е да се прави разграничение между тях, за да се окаже ефективна защита на онези, които имат нужда от нея.

Каквито и да са мотивите им, мигриращите заслужават достойно отношение като човешки същества, добави говорителят. "Виждали сме хора в Средиземно море в лодки, или висящи на рибарски мрежи дни наред, докато държавите спорят кой да ги спаси."

Преди избухването на насилието на верска основа в Ирак миналата година броят на бежанците в света беше започнал да намалява. След свалянето на талибаните от власт в Афганистан, мирните споразумения в места като Конго, Либерия, Ангола, Южен Судан позволиха на милиони да се завърнат по домовете си (макар че над 2 милиона афганистанци все още са извън родината си).

Според Върховния комисариат за бежанците 2,2 милиона иракчани са избягали в чужбина, а други над 2 милиона души са напуснали домовете си, оставайки на иракска територия, където по-трудно могат да бъдат проследени или да им се окаже помощ, в сравнение с бежанците в чужбина.

В света има почти 25 милиона "вътрешни бежанци"; те бягат по същите причини като "традиционните" бежанци, но не са международно признати и не им се оказва помощ.

Макар Ирак и Дарфур да са по първите страници на вестниците, хуманитарни служители се безпокоят за "забравените кризи", прогонващи хора от домовете им в рамките на националните граници, които често остават далеч от телевизионните камери.

"Едва ли някой го е грижа за Централноафриканската република", казва Сара Хюз, директор в Обединеното кралство на Международния комитет за спасение (IRC). "А в Чад, например, бежанците от Дарфур поличават три пъти повече провизии отколкото чадските бежанци в своята си държава."

Върховният комисариат осъзнава мащабите на вътрешните преселения и миналата година взе под крилото си около 13 милиона "вътрешни бежанци", като установи контакт с много от тях в зони на конфликти.

"В Дарфур проблемът не са средствата, а сигурността и достъпа до хората, на които се опитваме да помогнем", каза Спиндлър.

Кръвопролитието в Ирак превърна тази страна фактически в недостъпна зона за международните хуманитарни агенции, но служителите им се натъкват на враждебна среда и на много други места - от Афганистан до Колумбия.

"Най-голямото предизвикателство е сигурността, свиването на хуманитарното пространство", посочи Хюз.

Бежанците може би усещат, че в света има все по-малко място за тях; те се опитват да прекосят границите на страни, където враждебността към всички бежанци се засилва в сравнение с времето на Студената война, когато бегълците от комунизма печелеха симпатии и убежище.

Севернокорейците, които бягат в Китай или зимбабвийците, прекосяващи нелегално границата на Южна Африка, се възприемат до голяма степен като икономически бежанци, макар много от тях да търсят спасение от преследване, посочва Джоел Чарни, вицепрезидент на базираната във Вашингтон Международна организация за защита на бежанците. "Трябва да поддържаме режим на защита на бежанците, при който не просто се приема, че всеки е незаконен икономически бежанец", добави Чарни. "Тази тенденция съществува в развитите страни и в по-богатите страни на глобалния юг."

При перспективата от увеличаване на броя на хората, бягащи от климатичните промени, което ще засили общите потоци бежанци, всеки опит за законово обвързване на правителствата с нови задължения може да се окаже трудно изпълним.

"Това не означава, че не могат да се намерят практически решения на проблема", смята Клайн.

Усилията трябва да се насочат към изготвяне на кризисни планове за кошмарни сценарии, които обаче в един момент може да се окажат реалност.

"Как да се справим с масова миграция, когато, да речем, Малдивите потънат?", пита той. "Трябва да имаме планове за това, и то не такива, които ще ни накарат да започнем да скачаме от прозорците." (БТА)

Коментар