Гергана Грънчарова: Да излезем от матрицата на мисленето „Това не зависи от мен”
Гергана Грънчарова: Да излезем от матрицата на мисленето „Това не зависи от мен” / cнимкa: Sofia Photo Agency

Гергана Грънчарова за “24 часа” – към инициативата “Европа. Презареждане” ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ МАТРИЦАТА НА МИСЛЕНЕТО “ТОВА НЕ ЗАВИСИ ОТ МЕН” !

Харесва ми, че нашата инициатива непрекъснато се презарежда, всеки следващ коментар или идея е гориво за по-следващите. Благодаря на “24 часа” , на Дарик, на БНТ, благодаря на всички, които “подписаха” инициативата с имената и с идеите си!

Съгласна съм с Евгений Дайнов, че за България – млада страна-член на ЕС – по-силният натиск на европейските правила е истински необходим. Безопасността на движението уви! е вечна тема, която ние тук повече свързваме с личния избор как да шофираме, отколкото с поглеждане към моделите, които другите в Европа вече са измислили и прилагат. Прочетох как Хърватия въвежда глоба до 2000 евро/!!!/ за шофиране пиян. Може, но се сетих и друго. Великобритания през миналия век е имала гигантски проблеми с безопасността на движението. Започват реформа – инвестират в добри пътища, въвеждат успешни решения за по-ниска скорост и по-малко жертви в хипотеза – променят режима на светофарите, заменят кръстовища с кръгово движение, инсталират камери. Днес никой не отрича, че там, където движението е кръгово, катастрофите са по-малко. Виждаме го и днес в Лондон, етикетен пример за град с огромен трафик. Виждаме го по блестящите пътища на Португалия – там кръгово движение има преди и след всяко населено място, а светофарите са начесто по междуградските шосета.

Може да има общ подход към проблема за безопасността по пътищата. Стандартизирането на правилата съвсем не е задължително да влезе в някой европейски регламент, за да се случи. Европейският съюз притежава изключителната щедрост всеки да може да черпи от добрите решения на другите. Твърдя, че идеите, лансирани до тук в “Европа. Презареждане” са истински теми за европейски дебат. Европейски дебат не е само ратификацията и приложението на Лисабонския договор, а как Европа да качи стандарта на живот на гражданите, на нас. Току-що ирландците отхвърлиха със своя референдум Договора. Но съм сигурна, че техният вот не е отхвърляне на реформата на институциите на ЕС, а сигнал за по-високо очакване тези институции да приближат ежедневната си работа до ежедневието на европейците. Час по-скоро ЕС трябва да намери конкретно решение на конкретния проблем, да засили усещането, че членството е запазена марка за добър живот. Да приеме, че отдавна подкрепата за ЕС не минава през идеологически клишета. Да, Съюзът е тръгнал от идеята за съхраняването на мира и това е изключителното му постижение до днес. Но днешните млади са родени с мира, дишат го, имат го за даденост и със сигурността за него са изработили много по-практично отношение към европейската интеграция. Те не търсят лозунги, търсят смисъл. Имат локални проблеми и европейският дебат има уникалният шанс да се случи заради тях.

Да излезем от матрицата на мисленето “това не зависи от мен”! Нашият разговор е страшно полезен, на всички нива и по всички въпроси – от усвояването на европейските фондове, през падането на батерията на джиесем-а до това, че скритият в храстите полицай те дразни.

Последвайте ни

Коментар