Евросъюзът няма да оцелее без Русия
Евросъюзът няма да оцелее без Русия / netinfo

В света днес има три модела за икономическа експанзия - американският, японският и европейският.

Моделът на САЩ включва завземане на лидерски /а понякога и монополни/ позиции в най-печелившите сектори от световната икономика - финансовия пазар, високите технологии, фармацевтиката, военнопромишления комплекс, медиите, шоубизнеса.

Този модел обяснява защо американците "отстъпиха" на азиатците производството на стоки за масово потребление. Защо да правят автомобили, след като се налага да ги продават на цени по себестойност /с изключение на луксозните/? Нека по-добре японците да водят "ценови войни", да намаляват разходите и да увеличават производството. САЩ предпочитат да инвестират в нанотехнологиите, за да получат стократни и хилядократни печалби от един вложен долар.

Основен недостатък на този модел е несигурният растеж. Ако има научни открития, конвертируеми в някакъв продукт - ще има и бурен растеж. Няма ли такива открития - идва катастрофа. След бума от 90-те години, свързан с Интернет, днес американците харчат огромни средства за нано и биотехнологии, фармацевтични и космически проучвания, за военнопромишления комплекс с надеждата все отнякъде нещо да "изскочи" отново.

Японският модел, успешно копиран от Китай, предвижда мащабен износ на стоки за масово потребление. Този вид експанзия изисква голям и отворен пазар за пласмент, какъвто по традиция е американският. Азиатците изкупуват американски дългове за стотици милиарди долари, с което кредитират своите потребители.

Основен ограничител тук е капацитетът на американския пазар. Естествено Китай прави опити да диверсифицира доставките, но с изключение на САЩ в света има само един пазар, съпоставим по мащаби - европейският. Там обаче китайците нямат достъп.

Европейският модел за икономическа експанзия предполага не толкова превземане на чужди пазари, колкото разширяване на собствения. През цялата втора половина на 20-и век европейският "общ пазар" непрестанно се разрастваше. Този процес особено се ускори след разпадането на социалистическия блок, когато ЕС започна да присъединява страни от Източна Европа.

Влизането на България и Румъния в Евросъюза означава съвсем нова ситуация за европейците - ЕС вече няма накъде да се разширява. Останалите балкански държави - Хърватия, Сърбия, Босна, Черна гора, Македония и Албания, са прекалено малки и бедни, за да задоволят потребността от растеж на европейския пазар.

Разширяването на ЕС не може и да спре, тъй като характерът на капиталистическата икономика налага растежът да е непрекъснат. Икономиката се гради на кредити. Щом един бизнес престане да расте, няма вече как да връща взетите кредити и бизнесменът фалира. Щом една икономика спре да се разширява, осъдена е да загине.

Европейците имат две възможности - да се разширяват или на юг, или на запад. Влизането на Турция в ЕС ще означава, че Европа е избрала южното направление. Върху Турция ще бъдат "изпробвани" технологиите за интегриране на ислямски държави в европейския пазар. След Турция член на ЕС най-вероятно ще стане Мароко, после по списък - страните от Северна Африка и Близкия изток. Изборът на южното направление ще означава загуба на европейската идентичност на ЕС и ще доведе до формирането на нов феномен - евроисляма.

Напоследък обаче изглежда все по-малко вероятно Турция да бъде приета в ЕС. Френският парламент забрани със закон отричането на арменския геноцид в Турция през 1915 г., редица влиятелни европейски политици се обявиха срещу влизането на

Анкара в общността и преговорите се проточиха - всичко това сочи, че европейският елит не е готов за подобна стъпка. Шансовете за интегриране на Турция в Европа ще намалеят още повече, след като турците бъдат въвлечени в уреждането на сметки в Ирак и Близкия изток. Вече е ясно, че Анкара подготвя мащабна акция срещу иракските кюрди, а след евентуалното й нахлуване в Ирак европейските перспективи на Турция ще останат в миналото.

Източното направление не съдържа цивилизационни рискове, но там европейците са изправени пред друг проблем - Русия. Разширяването на ЕС в източна посока фактически ще означава обединяване на европейския с руския пазар. Дори Украйна не обещава на Европа достатъчен потенциал за развитие. Украйна е твърде голяма, за да бъде приета в ЕС просто "заради бройката", и прекалено малка, за да разглеждаме влизането й в Евросъюза извън контекста на интеграцията с Русия.

Отношенията на Европа с Русия обаче засега са леко обтегнати. Европейският съюз за пръв път е в положение, което не му позволява да диктува условия за присъединяване - напротив, на самата общност се обяснява при какви условия и в каква форма

може изобщо да се говори за интеграция. Тъкмо това е причина за истерията в европейските медии във връзка с "енергийния шантаж" от страна на Русия. Европейският елит внезапно схвана, че бъдещето на Евросъюза до голяма степен зависи от позицията на Кремъл.

Идеалното за ЕС би било да се осъществи планът за "фрагментарно" влизане на Русия в общността. Той бе представен от европейски функционери в края на 90-те и предвиждаше първо да бъде приет Калининград, после Москва и Санкт Петербург, а вече след това евентуално и останалите руски региони. Оттогава обаче положението коренно се промени - Русия неочаквано стана единна държава, започна и бурно да се развива. Затова днес интеграцията на Русия и Европа не е някаква милост от страна на Брюксел, а въпрос на трезва сметка.

Ясно е, че европейците няма да говорят за интеграция преди 2008 г. - ще изчакат резултата от президентските избори в Русия. Нямат интерес обаче и да протакат - времето ги притиска, механизмът за разширяване е пуснат в действие, маховикът се върти, икономиката иска нови ресурси. Също като армията на Наполеон, Европейският съюз е силен само в настъпление, започне ли да отстъпва - загива.

Така Русия се озова в уникална ситуация - Европа за пръв път наистина е заинтересована от обединение с федерацията или поне от много, много тясно сътрудничество. И щом е така, Русия може да си позволи да диктува условията. А и да помисли междувременно какво може да получи от обединението с Европа, дали изобщо има нужда от него и в каква форма - да влезе в ЕС, да образува зона за свободна търговия или да избере нещо друго. /БТА/

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар