Дали Барак Обама не е следващият Кенеди?
/
снимки: БГНЕС
Дали Барак Обама стигна до "големия момент", който ще го изведе до номинацията на Демократическата партия и вероятно до президентството? Дори преди вота в Южна Каролина имаше двама много опитни политици, които бяха склонни да смятат, че това е така.
След вота в Ню Хемпшир Бил и Хилари Клинтън преминаха в атака.
Това не беше първоначалният замисъл на Хилари. Тя трябваше да получи благосклонно номинацията на партията си. Семейство Клинтън са улични бойци, обучени в трудната политическа школа на Алабама, но те не се бият нечестно, освен ако не се наложи. Те знаят, че зачервени лица и носов акцент не подхождат на един президентски имидж. Те се биха нечестно, защото бяха уплашени.
Още от първите дни в Айова имаше само един начин, по който кампанията на Хилари Клинтън можеше да бъде спряна. Тя имаше механизма, имаше и подкрепата на жените, макар и не на всички жени като нея, и имаше и пари. Тя имаше и Бил Клинтън - "Голямата Берта" на нейната кампания, който може да се прицелва далеч пред нея и да срива всяка опозиция.
Въпреки това тя предпочиташе да не стреля с голямото оръжие. Той бе замислен като заплаха в резерв, а не в действие. Срещу тези въоръжения имаше само една възможност - Барак Обама да влезе в ролята на младия герой и да бъде възприет от американските гласоподаватели като техния млад победител.
Все още не знаем дали сенатор Обама ще може да носи това предизвикателство до същинската номинация въпреки впечатляващата му победа в Южна Каролина. Ще бъдем близо до отговора на 5 февруари, "Голе
netinfo
мия вторник", когато 20 щати ще изберат своите кандидати. Преди Южна Каролина сенатор Клинтън имаше предимство пред сенатор Обама според сондажи на общественото мнение в Калифорния, Ню Йорк, Ню Джърси и Масачузетс, но резултатите от проучванията се променят. В Южна Каролина имаше увеличаване на подкрепата за Обама, повече отколкото проучванията показваха. Не знаем дали няма да се случи същото и на 5 февруари. Ако подкрепата за Обама нарасне значително, той може да спечели надпреварата.
Без съмнение Обама е харизматичен. Той е забележителен оратор, особено когато печели публиката. Стилът му е повлиян от големите чернокожи лидери като Мартин Лутър Кинг, но речите му имат както интелектуално, така и риторично съдържание.
Текстовете му не винаги са по-добри от речите на Джон Ф. Кенеди, който според мен имаше най-добрия екип от писачи на речи, но има по-добър стил на поднасяне на речите от Кенеди, по-скоро симфоничен, а не стакато, повече черен отколкото бостънски.
Разтревожен съм от личностите, с които сравняват Обама. Очевидно Мартин Лутър Кинг, Джон Ф. Кенеди, но също Ейбрахам Линкълн и дори Махатма Ганди. И четиримата бяха харизматични личности, които твърдяха, че водят нациите си по нов и идеалистичен път. Общото помежду им освен това е, че бяха убити. Подобни хора привличат омразата на онези, които се страхуват и ненавиждат тяхното влияние. Когато генерал Колин Пауъл получил предложение от републиканците да участва в надпреварата през 1996 г., съпругата му го убедила да се откаже, защото това би означавало да се изложи на риск от атентат. Г-жа Пауъл може би е била права. Ролята на първия чернокож президент на САЩ ще бъде опасна.
Въпреки това аурата на опасността, която американците неохотно дискутират, и с право, увеличава харизмата. Г-н Обама се вписва в ролята на младия герой, роля, която винаги е била силна в човешката психология. Опасността е част от този геройски образ. Кенеди щеше да бъде спасен, ако бронираното покритие на президентската кола бе вдигнато, но той искаше да е близо до народа, ролята му го изискваше.
Ако подкрепата за Обама продължи, той вероятно ще спечели изборите за
netinfo
президент. В момента единственият републиканец, който е преди г-жа Клинтън и Обама, е Джон Маккейн. Може да получи гласа ми, защото съм вече на възраст да го смятам за обещаващ млад сенатор, и може да победи г-жа Клинтън, защото тя е по-малко харизматичен кандидат, но той няма да победи сенатор Обама, ако Обама спечели номинацията.
Това все още не е сигурно, но на този етап през 1960 г. Кенеди бе все още само вероятен кандидат. Той трябваше да се пребори с Адлей Стивънсън за номинацията и после с Ричард Никсън за президентството. Първата задача се оказа относително лесна, въпреки че Стивънсън бе популярен в Демократическата партия. Президентската надпревара с Никсън бе изключително оспорвана, но Кенеди победи, макар и на косъм. Харизмата е необясним дар, с който са дарени малцина политици. Обама го има, Бил Клинтън го имаше, но Хилари го няма.
Ако подкрепата за Обама продължи, ще почувстваме ефекта от това в британската политика. Джон Ф. Кенеди промени както британската, така и американската политика. Помня, че обсъждах това с Харолд Макмилан. Кенеди създаде култ към младостта. Опитът, който се смята за преимущество за един лидер, стана синоним на старомодност. По време на скандала Профумо Макмилан каза, че не се е движил в младежките среди, в които скандалът избухна. Това бе сметнато за доказателство, че е загубил връзката с народа, сякаш един премиер, навлязъл в 60-те, е длъжен да обикаля нощните клубове заедно с младежите.
Младостта, идеализмът, стилът са мощни политически оръжия. На 5 февруари ще видим дали те са запленили Америка. Ако са, ще видим, че са запленили и Великобритания. Барак Обама има послание за всички ни. (БТА)
