Цар-бомба за руския електорат
Цар-бомба за руския електорат / netinfo

Руските въоръжени сили проведоха изпитания на супербомба, способна да изгори и овъгли до чер пясък повърхност с диаметър 600 метра. Заместник-началникът на Генералния щаб генерал-полковник Александър Рукшин заяви, че създаването на новия боеприпас не нарушава нито един от международните договори, подписани от Русия, а употребата му не замърсява околната среда.

Щом бомбата оставя след себе си пустиня, това звучи иронично. Всички органични вещества в зоната на експлозията просто се изпаряват, включително горният слой от почвата. Остава един лунен пейзаж, който нагледно бе демонстриран от Първи канал.

Гъбовидният облак от пушек и прах се издига на няколко километра и вятърът го разнася едва ли не в половината свят. Взривът е с еквивалента на един вагон експлозиви - 44 тона тротил, и ударната вълна помита всичко в околност от 1,5-2 км; изхвръкват също прозорци и врати на разстояние от 7 до 10 км в зависимост от релефа на местността. Тежко и горко на хората, които биха се втурнали към прозорците, привлечени от лумналия пламък.

По думите на генерал Рукшин, тази бомба "ще ни даде възможност да постигнем сигурността на държавата и същевременно да се противопоставяме на международния тероризъм във всяка обстановка и във всеки регион". Обемно-детониращата (термобарична или вакуумна) бомба естествено представлява ефектно оръжие срещу терористите. Такива са употребявали САЩ в Ирак, Израел в Ливан, Съветският съюз в Афганистан, Русия в Северен Кавказ.

През 1999 г. една 500-килограмова бомба с обемен взрив ОДАБ-500ПМ бе хвърлена върху дагестанското селце Тандо, където се бяха струпали множество бойци на Басаев. Терористите не само понесоха огромни загуби, те бяха повлияни и от т. нар. психологически "ефект на Тандо" - щом мернат Су-25, втурваха се да бягат от селото. Подобни психологически травми могат трайно да деморализират и цялото околно население.

Специфично за терористите е, че гледат да са по-близо до населени места, укриват се в конспиративни квартири. Употребата на супербомби от този род обаче е възможна само в дива местност. Но все пак е варварство да се опожаряват кавказките дефилета, в които е запазена флора и фауна от прастари епохи. Това е територия на Руската федерация, не е Луната.

Подобна свръхмощна бомба за пръв път бе конструирана в САЩ, които я използваха за разчистване на терени за хеликоптерни площадки във виетнамската джунгла. Не се и споменаваше за екология, американците по това време дори пръскаха джунглите с диоксинов "ейджънт ориндж", който трови виетнамците до ден днешен.

През 2001 г. с такива боеприпаси бяха прочиствани пещерните системи в Афганистан. Необходими обаче бяха прецизни бомбардировки, а самолетите не можеха да се спускат ниско заради опасната ударна вълна. Никой фронтови бомбардировач не би могъл да вдигне свръхтежка авиобомба, затова ги хвърлят с парашут от бавнолетящи транспортни самолети.

За по-точно прицелване старата бомба BLU бе снабдена със сателитна система за навигация и крилца - плоскости за управление, на стойност най-малко 150 хил. долара. Сега я наричат коригируема авиобомба GBU-43/В MOAB (Massive Ordnance Air Burst), а журналистите от САЩ, изпълнени с национална гордост, я кръстиха "майката на всички бомби". Масата й е 9840 кг, заредена е с 8480 кг течен експлозив от амонячна селитра и алуминий на прах с еквивалент от 11 тона тротил.

През 2003 г. военновъздушните сили на САЩ поръчаха три такива бомби. Две от тях взривиха с изпитателна цел, а третата бе изпратена в Ирак. Там си стои и до днес, тъй като не става да я хвърлиш върху някой град, а в пустинята не се въдят терористи в достатъчни количества.

Руснаците в изблик на радост нарекоха вече своето смъртоносно изделие "таткото на всички бомби". Твърди се, че благодарение на използваните нанотехнологии експлозивният му заряд е далеч по-силен от тротила. Както заяви Юрий Балико, началник на един от научноизследователските институти към руското военно министерство, "това на свой ред позволи да намалим изискванията за точност, съответно поевтини устройството - нещо необходимо за нас в днешните условия. Получихме сравнително евтин боеприпас с високи поразяващи качества".

Руската система за сателитна навигация ГЛОНАСС обаче не работи като хората и щем не щем се наложи да "поевтиним" бомбата по старовремския начин - като увеличим теглото й, за да нанасяме удари по площи, а не прецизно. В репортажа, излъчен от Първи канал, тя бе хвърлена от стратегически бомбардировач Ту-160, а един полет на такава машина излиза къде по-скъпо, отколкото на всеки друг самолет. Безспорно през 21-и век подобно оръжие не може да се използва в никаква населена местност - това ще е военно престъпление.

Създава се усещането, че руската отбранителна наука, лишена от подкрепа вече 15 години, е тръгнала в обратна посока. Вместо да поеме пътя на високите технологии, застанала е върху ръждивите релси на екстензивното развитие. Експертите отдавна са пресметнали, че ефектът от серия касетъчни бомби среден калибър е в пъти по-голям, отколкото постига една тежка бомба със същото тегло. Неслучайно водещите държави се ориентират вече към оръжия с прецизно насочване, действащи по принципа "стреляш и забравяш".

Затова пък бомбата, изпитана в Русия, гали националната гордост подобно на кремълския Цар-топ, с който не е стреляно нито веднъж. Създава впечатлението, че отбранителнопромишленият комплекс се развива, а Кремъл се грижи армията да бъде въоръжена с най-модерна техника. А всъщност бе произведена информационна бомба за вътрешна употреба. Боен пиар с висока мощност в навечерието на изборите. Електоратът трябва да се чувства по-защитен и да не забравя, че за въоръженията в Русия отговаря първият вицепремиер Сергей Иванов. Само дето супербомбата няма да стопли военните, останали без жилища. /БТА/

Коментар