Битка за престола на руския патриарх
Битка за престола на руския патриарх / БГНЕС

Между претендентите за патриаршеския престол в Русия няма идейни разногласия – има само тактически различия.

Под ръководството на митрополит Кирил, местоблюстител на патриаршеския престол, Светият синод на Руската православна църква (РПЦ) насрочи Поместен събор, който ще избере нов патриарх. Църковният устав отпуска до шест месеца за подготовка на събора, но синодът реши да не протака един толкова важен въпрос. Съставът на епархиалните и на другите делегации се очаква да бъде огласен към средата на януари. На 25-и и 26-и ще се състои архиерейски събор, който ще реши процедурните въпроси. После тридневен Поместен събор ще довърши започнатото. Синодът планира интронизацията на новия патриарх за 1 февруари.

Как да си обясним тези ударни темпове в изборите за нов патриарх? С това, че всичко вече е решено и в църковните и властовите коридори е постигнат необходимият консенсус? Едва ли, по-скоро е обратното. По всичко личи, че единомислие все още липсва.

Тъкмо затова един от претендентите - главният църковен дипломат митрополит Кирил, форсира събитията в типичния си решителен стил. Тази политика вече даде първите си плодове. Синодът избра Кирил за местоблюстител, с което му осигури значително предимство в борбата за мечтаното патриаршеско було.

Всъщност не му е било особено трудно да убеди колегите си от синода. Повечето също като Кирил са поддържали тесни контакти с един от най-ярките църковни дейци от съветските години - митрополит Никодим (1929-1978). Съответно са излъчили най-младия и най-енергичен представител на своя кръг. Сега той може да апелира към светската власт: ръководството на църквата ме подкрепи, подкрепете ме и вие. И същевременно да уверява църковното мнозинство, че след като е станал местоблюстител, значи е спечелил съгласието на светската власт и остава само една дребна подробност – съборът да утвърди това решение.

Политика от този род, а ловкият дипломат явно е избрал тъкмо такава, ще се увенчае с победа в един-единствен случай - ако се води стремително и енергично. Защото основният конкурент на Кирил, управителят на патриаршията митрополит Климент, е опитен църковен бюрократ, майстор на задкулисните интриги и се ползва със солидна подкрепа и в църквата, и в Кремъл.

Кирил пък има и врагове във властта, чиито опасения са свързани с неговия настойчив характер, и хулители в православните среди, които го смятат за страстен екуменист и изпечен политикан. Следователно, изгуби ли темпото, рискува да бъде победен. Независимо от временните си предимства като местоблюстител. Митрополит Кирил го схваща най-добре от всички и тъкмо затова е нетърпелив да влезе в боя.

Налага се въпросът каква е всъщност разликата между участниците в битката за патриаршеския престол. Може би ги разделят сериозни идейни противоречия, способни да се отразят върху съдбата на църквата? Нищо подобно. Първо на първо, във върхушката на днешната РПЦ няма противопоставяне между консерватори и либерали. Църковното ръководство единодушно смята, че църквата трябва да е верен помощник на централизираната държава, и е създало собствена управленска вертикала дори още по-рано, отколкото го стори самата власт.

Ликвидирали вече "демократичния хаос", двете бюрократични структури – светската и църковната, чудесно се погаждат и се разбират от половин дума. Дори да се стигне до някакви търкания, те се премахват твърде лесно - в подобни организации винаги има ясно разбиране "кой е по-вертикален". Затова претендентите за патриаршеския престол нямат и не могат да имат стратегически разногласия; имат обаче различия по тактически въпроси заради личните си качества.

Митрополит Кирил е интелектуалец, не е чужд на светската култура, което не се среща често сред църковните йерарси. Умее и обича да привлича вниманието, постоянно е препълнен с творчески планове. Ту се наема да преразгледа концепцията за човешките права, твърде секуларна според него, ту се пали от амбициозни идеи за величието на православния свят. Смята, че църквата трябва да заема активна социална позиция, да развива по-разнообразна мисионерска дейност сред всички слоеве от населението, включително младежта. Също тъй дейно се включва и в международните начинания и се стреми да превърне Московската патриаршия в лидер на световното православие. За да изтръгне неформалното лидерство от Константинопол, Кирил е готов да рискува и да се реши на сближаване с Ватикана - Светият престол по традиция подкрепя Вселенския патриарх.

Климент е друг тип човек. Няма харизма, но си знае работата, и то много добре. Наистина Кирил блести с красноречие пред публика, но пък конкурентът му добре схваща как работят механизмите на църковната бюрокрация и знае как ефикасно да ги задейства. Той съвсем не е привърженик на молитвеното затворничество, но смята, че участието на църквата в обществената дейност трябва да има традиционни форми. Не посреща с особен ентусиазъм разните нови видове проповед. Невъзможно е да си представим как Климент би говорил пред рокерска аудитория като дякон Кураев например. (За Кирил това е нещо съвсем органично.) В международната политика Климент също предпочита да се държи солидно и сериозно, не би рискувал, за да излезе бързо на лидерски позиции.

Тези тактически различия обаче по никой начин не унищожават най-важното. И двамата претенденти в еднаква степен са творци на бюрократичното царство, каквото е днешната РПЦ. Няма смисъл да очакваме от тях някакви стъпки за възстановяване на вътрешноцърковната демокрация (нали никой не сече клона, на който седи). Няма да има промяна и в отношенията с властта.

Ако спечели, всеки от двамата кандидати с охота ще изпълнява поръченията на Кремъл и в страната, и в чужбина. Всеки по своему. Единият - публично, с бодри пиар кампании, другият – кулоарно, без излишна шумотевица.

Това са двата типа лидерство, между които ще трябва да избират църквата и светската власт. Невъзможно е да предскажем техния избор. Има наистина и един резервен вариант – да сложат на патриаршеския престол някой йерарх от по възрастното поколение. Възрастта не е пречка за един духовен деец. Вижте само как 80-годишният папа чевръсто движи нещата във Ватикана. За всички обаче е ясно, че този ход само би отсрочил избора. Възрастта естествено не е пречка, но значително умножава шансовете човек да застане пред вечността. /БТА/

Коментар