Ако бях …
Ако бях … / снимкa: Sofia Photo Agency

Ако бях президент на България, пет минути след първия взрив на базата с боеприпаси край Челопечене в София щях да имам на компютъра си, респективно на екрана на мобилния си телефон понеже по него са ме събудили, точното място на взрива и най-подробно описание на всички снаряди, куршуми и други подобни с най-детайлно посочени съставки и тяхното въздействие върху хората и природата.

Ако бях министър-председател на България, пет минути след първия взрив край Челопечене щях вече да съм в ефира поне на държавните радио и телевизия, на които плащам десетки милиони, за да мога да се обръщам към хората винаги при важни случаи, за да информирам гражданите на своята столица какво точно гърми, какви са опасностите от това, трябва ли да бягат или не трябва и въобще какво трябва да правят.

Ако бях министър по извънредните ситуации, пет минути след първия взрив край Челопечене щях да съм осигурил спокойно евакуиране на няколко хилядите души от селата около взривяващите се складове, за да не ги ранят хвърчащите отломки, както и щях да съм успокоил милионната София, че няма да се изтрови от димната гъба, която паникьоса час и половина столичани и близките и познатите им в цялата страна, чудещи се доменна пещ в Кремиковци ли гръмна, Осама бен Ладен ли отмъщава за членството ни в НАТО или просто е дошъл Апокалипсиса и Страшния съд и съответно не знаеха да се затварят вкъщи, да се спасяват на запад или всеки само да се моли, където са го заварили взривовете.

Ако бях министър на отбраната, пет минути след първия взрив край Челопечене щях да знам защо не са заработили високотехнологичните предпазни системи (каквито и през ум няма да ми мине, че не са налични на място с над 2000 тона взривни вещества) в складовете, в които все още не съм успял да унищожа някакво малко количество ненужни боеприпаси (които би трябвало много бързо да са унищожени, нали?), както щях да знам защо при наличието на модерни охранителни и противопожарни техники някакви чичовци – пазачи са разбрали, че ми гърмят тези боеприпаси от скимтенето на кучето.

Ако бях началник на генералния щаб на българската армия, пет минути след първия взрив край Челопечене щях да съм предложил план за бързо закриване на армията, която очевидно със съществуването си представлява много по-голяма опасност за България от евентуалните й врагове, доказали неспособността си в дългата ни история да успеят да взривят цял софийски квартал така успешно, както нашите военни.

Ако бях лидер на опозицията, пет минути след първия взрив край Челопечене щях съм свикал безсрочен протест на тероризираните от управляващите граждани, за да постигна бързата им смяна и така да огранича щетите от управлението им, които сочи цяла Европа.

Ако бях Бог, пет минути след първия взрив край Челопечене щях да направя същото, което направи Господ тази заран с милостта си и щях да спася милионите хора от София от по-голямо бедствие, защото президентът, премиерът, министрите на кризисните ситуации и отбраната явно са оставили цялата работа на Господ.

Аз, обаче, съм само водещ в Дарик радио, което пет минути след първия взрив в Челопечене вече предаваше от мястото на събитието и отчаяно търсеше час и половина някой да ви каже какво всъщност гърми и какво трябва да правите.

Честно казано, ако след днешната пълна неадекватност и безпомощност на държавата след адските взривове на боеприпасите в София, аз се водех управляващ на тази система, неспособна да осигури елементарна защита на опасните места, навременна информация, координирана реакция на институциите и незабавна евакуация на застрашените, щях да си сложа един снаряд под властническия си стол и да се самовзривя ...

За съжаление, обаче, боеприпасите, с които бих могъл да свърша тази работа, вече изгърмяха тази сутрин край Челопечене ...

Последвайте ни

Коментар