Велизар Шаламанов: Основният риск за сигурността на България са пробитите институции
/
Демократична България
Инвестиция в превъоръжаване от 10 млрд. лв. за 10 години ще произведе в икономиката ни 40 млрд., казва Велизар Шаламанов, водач на листата на “Демократична България” в 17 МИР Пловдив-област.
Д-р Велизар Шаламанов е експерт по информационни технологии и сигурност. Депутат в 45-ото и в 46-ото Народно събрание. Председател е на Надзорния борд на Агенцията по комуникации и информация на НАТО, доцент в Института за информационни и комуникационни технологии на БАН и зам.-директор по е-Инфраструктура и сигурност в института. През 1998-2001 г. е зам.-министър на отбраната, през 2014 г. е служебен военен министър. За парламентарните избори на 14 ноември е водач на листата на „Демократична България” в 17-и МИР Пловдив-област.
Демократична България
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов изрази публично притесненията си, че модернизацията на армията ни изостава от тази на съседите ни. Бихте ли описали накратко какво правят Сърбия, Румъния, Гърция и Турция в превъоръжаването на армиите си напоследък, г-н Шаламанов?
Сърбия ускорено се милитаризира с помощта на Русия – и като придобиване на техника, и като учения, а и като демонстрация на сила по границата с Косово. Румъния, както и повечето други страни от Източна Европа (без България) има амбициозна програма за придобиване на нова техника, вкл. за сухопътните войски, артилерия, зенитно-ракетни комплекси, но по-важното е изграждането на многонационални сили на НАТО – армейски корпус в Сибиу, дивизия в Букурещ и няколко бригади, домакинства и елементи от системата за противоракетна отбрана на НАТО (системи “Ейджис”). Гърция по традиция има голям военен бюджет и поддържа модернизационна програма с ключови съюзници като САЩ и Франция, с многонационален армейски корпус в Солун и редица други многонационални сили и центрове, вкл. на о-в Крит. Турция е най-милитаризираната страна в региона с войски, разгърнати в Сирия и други страни в Близкия изток и Северна Африка и се стреми да произвежда всички видове въоръжения, вкл. модерни дронове.
На този фон България е единствената страна с унизително дълбока зависимост от Русия в основните си въоръжения и свързаните с това системи за поддръжка и подготовка. Практически ние не разполагаме с нови оръжейни системи, по много съмнителен начин продадохме основни въоръжения, обявени за ненужни от военните експерти и отказваме съюзна солидарност за намаляване на зависимостта от Русия и ускорено превъоръжаване. Това намалява мотивацията за служба и развитие в армията.
Какво трябва да наваксат 47-ия парламент и очакваното редовно правителство, за да не изостава графикът на модернизацията на въоръжените ни сили в трите рода войски?
В 45-ия парламент предложихме декларация за отбранителната политика, в навечерието на срещата на върха на НАТО през юни, а в 46-ия парламент, след дебат по Програма 2020 и Програма 2032, прокарахме решение за задълбочена оценка на постигнатото, по-скоро на непостигнатото в Програма 2020.
В 47-ия парламент Програма 2032 ще бъде актуализирана, за да преодолее това бреме от последните 20 години чрез инвестиционна програма и фонд за превъоръжаване и устойчивост на отбраната, което да мотивира военнослужещите за служба да привлече способни мъже и жени в армията, да трансформира технологично отбранителната ни индустрия в НАТО и ЕС.
Инвестиционната програма ще представи за одобрение в Парламента именно график с придобиване на способности по години и необходими средства, но способности, които отчитат подготовка на персонала, придобиване на техника, извеждане на старата техника и гаранционна поддръжка за първите 10 години.
Управлението на превъоръжаването чрез фонда, в съгласие между Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, Министерството на финансите и
Министерството на външните работи, под контрола на парламента и с използване на агенциите на НАТО и ЕС, ще е истински нов етап, ново ниво в този процес.
У нас малко се обръща внимание на онази перспектива от членството ни в НАТО, която има пряко икономическо и технологично измерение. С какво военните проекти помагат на икономиката ни?
Първо искам да отбележа, че силата на НАТО освен споделени ценности и солидарност, се крепи и на технологично превъзходство. Затова НАТО има организация за изследвания и технологии, индустриална консултантска група и други инструменти, като двете агенции за придобиване и поддръжка и за комуникации и информация, които заедно с Командването по трансформация са двигател на технологичното обновление на индустриалното сътрудничество. Тази система сега се допълва от Инвестиционен фонд на НАТО и Система за иновации в отбраната (DIANA), които целят именно технологично сътрудничество за иновации в продукти, услуги с двойно предназначение. Не на последно място, индустриалното сътрудничество между отбранителните фирми пряко влияе на технологичното ниво в цялата промишленост. Така инвестиция в превъоръжаване от 20 млрд. лв. е нормално да доведе до ръст в икономиката от 40 милиарда при добро управление. А доброто управление на рекапитализацията в отбраната обикновено позволява 50% от необходимите средства да се набавят от продажба на стара техника и други излишъци, натрупани за отбраната. В нашия пример, ударна инвестиция през фонд за превъоръжаване от 10 милиарда лева, освен модерна армия с ново въоръжение за 20 милиарда, за 10 години ще произведе в икономиката ни 40 милиарда.
Русия върви към “аншлус” на Беларус и до 2 години те ще са една държава. В същото време Москва силно притиска Украйна и дрънка оръжие в Черно море. Това повишава ли геополитическите рискове за България?
Основният риск за България са „пробитите“ институции, ниската ефективност на службите за сигурност и прокуратурата и уязвимостта на българското общество и икономика на хибридни атаки, поради наследени и грижливо поддържани зависимости и уязвимости. Ние няма да променим лесно поведението на Русия, но имаме отговорност за състоянието на нашия сектор за сигурност, за сигурността на технологиите, които използваме в отбраната, за степента на доверие на съюзниците към нас и съответната солидарност, вкл. чрез изграждане на многонационални сили (като всички други страни в Източна Европа). Президентът Путин и сегашното ръководство на Русия имат свои интереси и те са противоположни на интересите на България и на двата съюза - НАТО и ЕС, към които принадлежим по силата на цивилизационния си избор. Това не бива да се смесва с близостта между нашите народи, езици и култури. Ако вървим по различни цивилизационни и политически писти, трябва да сме зрели в решенията си. Иначе постоянно ще бъдем „жертва“, вместо да бъдем достойни граждани на Евроатлантическата цивилизация на свободни народи.
България сякаш постоянно сменя акцента в политиката си към Северна Македония – сега към защита на хората с българско самосъзнание там. В Скопие обаче е на път да дойдат на власт още по-големи българофоби – било от средите на СДСМ в лицето на Бранко Цървенковски, било ако ВМРО-ДПМНЕ, която спечели местните избори, стане управляваща партия. Какво трябва да направи 47-ият парламент и правителството, за да разрешим кризата с РСМ?
Трябва да има ясна политика за защита на интереса на България и българите по света, вкл. в РСМ. Трябва да назовем рисковете, заплахите и техните източници и да бъдем последователни. Македонците решават кой да ги управлява, както ние, българите, ще решим на 14 ноември. Отношенията ни ще се базират на договор, пътна карта, която по измерим начин гарантира интересите ни. Първо обаче следва да се освободим от популизма, национализма и влиянието на Москва и Белград, които имат противоположни на нашите интереси в РСМ.
Пловдивска област е с разнообразен икономически профил – земеделие, туризъм, военна индустрия. Какви са съвсем накратко посланията ви към избирателите в тези сфери?
Пловдивска област е Малката България - от Родопа планина до Стария Балкан, с Марица по средата. Земеделието тук традиционно е и зеленчукопроизводство, и лозарство, и розопроизводство (лавандула, мента), и овощарство. В този сектор ни трябва интелигентно земеделие на много производители, с достъп до пазар, вкл. фермерски, при облекчени условия за производители и потребители. Вече предложихме свои идеи в тази област, работим с браншови организации. Областта е богата на минерални води, курорти, културно историческо наследство, има прекрасни условия за устойчив и иновативен туризъм, свързан и с добра храна и вино.
Пловдив е културен и образователен център с международно значение, опитваме се да спасим Панаира от Георги Гергов и ГЕРБ, градът има летище, което ще се развие като международно – това е идеална среда за иновативна индустрия не само в Тракия икономическа зона, но и за цялата област, както и за съседните. Ще подкрепим политики, които да повишат качеството на живот на хората - от транспорт и водоснабдяване до е-управление и чиста околна среда.
Нашата област е домакин на почти 70% от бойните поделения на армията и на голяма част от отбранителната индустрия. Трансформацията на въоръжените сили и на военната индустрия чрез фонда за превъоръжаване ще повлияе положително на икономиката на страната, а и ще привлече многонационални сили.
Посланието ни е едно – България бързо може да се превърна в най-доброто място за живеене на Балканите. Търсим подкрепата на гражданите, за да гарантираме съставянето на компетентно и отговорно правителство, с ясно мнозинство и управленска програма. “Демократична България” разполага не просто с екип от професионалисти, а с отбор, доказал се в политически битки, който е способен да реализира приоритетите ни за възстановяване на справедливостта и модернизацията на страната.
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.
