Вицепремиерът на Сърбия Джелич: Компромисът за Косово е възможен
Вицепремиерът на Сърбия Джелич: Компромисът за Косово е възможен / cнимка: БГНЕС

Разговор с Божидар Джелич, вицепремиер на Сърбия, в предаването „Седмицата” на Дарик радио

Да кажа първо няколко думи за вас на нашите слушатели. Роден на 1 април 1965 година в Белград, един от най-изявените сръбски икономисти и политици. Той беше първият сръбски министър на финансите в първото, след Милошевич, правителство на Зоран Джинджич от 2001 до 2003 година. И сега е вицепремиер в правителството на Воислав Кощуница от май 2007. Той е представител на Демократическата партия, можеше да бъде и премиерът, ако се бяха разбрали с Кощуница. Учил е в Париж, в американския "Харвард", връща се в Сърбия през 2000 година. Какво ще кажете на българите, които се притесняват да минат през Сърбия, след като България призна независимо Косово?

За съжаление България предприе една крачка, която не предприеха други съседи, като Румъния. Виждаме, че нито Словакия, нито Чехия предприеха тази крачка. Да не говорим за това, че ако изключим онези страни, които бяха под директния натиск на Америка и признаха Косово, днес огромното болшинство от страните в света не признават Косово. Не само Русия, а и Китай, и Индия, Бразилия, а и големи мюсюлмански страни като Индонезия, Алжир, Либия и т.н. И ние много съжаляваме, че нашите български колеги направиха така. Не е вярно, че не можеха да предприемат друга крачка. Ние естествено сме много чувствителни към това, което правят нашите съседи, а не толкова към Афганистан, който също призна Косово. И съжалявам, защото през последните години двустранните ни отношения бяха, бележеха една възходяща линия.

Ще има ли сръбско отмъщение към българите, които минават през Сърбия, понеже вие сте главният ни път към Европа?

Естествено, че не. И нашето правителство, и всички политически партии от опозицията и от управляващите не предвиждат никаква форма на насилие, никаква форма на отмъщение. Бъдещето на Сърбия не е в това, ние искаме да градим мирни отношения и стабилност на Балканите, които започват от това. И тук българската дипломация може да изиграе своята роля, ако пред Генералната асамблея на ООН започне да настоява да започнат преговори за бъдещето на Косово с участието на Белград и Прищина. Виждате, че в такава дестабилизация в момента е въведена и Македония.

Какво всъщност очаква Сърбия да постигне за Косово?

Ние очакваме да бъдат уважени минималните национални интереси на нашата страна. Не бих говорил за това, то е добре известно на България, какво означава Косово за нашите граждани, но факт е, че никога няма да се намери сръбски политик, който да признае независимостта на Косово. На онези, които смятат, че могат да доведат до лоялност сръбските граждани в Косово, те просто го сънуват. И виждате, че на място има големи проблеми между представителите на ООН и мисията на ЕС, която за нас е нелегална, тъй като не е одобрена с резолюция на ООН, както винаги с резолюция са одобрявани предишни мисии. И по този начин смятам, че можем да се надяваме, че разумът все пак ще надделее, духът на компромис и че ще бъдат зачетени националните интереси на Сърбия.

Какъв компромис предлагате, за който да помага България в ООН?

В хода на преговорите, които бяха водени в рамките на тройката и които водеше посланик Ишингер от Германия, ние предложихме серия компромиси. Предложихме Косово да има собствена фискална политика, собствена валутна политика, да може директно да участва в международни финансови институции. Да може отделно да преговаря с ЕС, да има членство във всички международни организации, с три изключения - ООН, Съвета на Европа и Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа. Косово и днес не е в тези организации, нито ще бъде член на тези организации, защото не само Русия ще даде вето, а и много други важни страни. А и Сърбия, където има възможност за това, както е в Съвета на Европа. Готови бяхме Косово да има и своя собствена полиция, своя жандармерия, но не и своя армия. Дори обаче и Ахтисаариевия план не предвиждаше Косово да има своя армия. И въпреки че днес това изглежда може би малко нереално, виждате, че все пак компромис е възможен. Алтернативата е една отворена кутия на Пандора, дестабилизация на Сърбия с падането на правителството, голям удар за проевропейските и прореформистките сили в Сърбия и подтик на всички терористични организации. Аз бих искал да ви напомня, че двете страни блокираха споразумението за стабилизация заради несътрудничество с Хагския трибунал, но не чухме техния глас, когато преди два дни този същият трибунал освободи Рамуш Харадинай. А иначе Рамуш Харадинай и сам написа, че е убиец, и девет от предвидените свидетели на неговия процес са или убити, или неутрализирани. Така че победата на един ултранационализъм не е пътят към бъдещето за Балканите. Сърбия е готова за това, готова е за разговори.

Кое е по-важно за сърбите - Косово или членството в ЕС?

Естествено Косово, както за България би било по-важно да запази териториалния си интегритет, отколкото да остане член на Европа, както Чехия единодушно отхвърли намерението на Германия да се върнат правата на немците в Чехия в замяна на членството й в ЕС. Както за Полша беше абсолютно предварително условие да се потвърди границата на Одер, за да се присъедини към Европа. Но да не навлизаме в тези лъжливи избори. Може много по-умно да се води политиката. И затова президентът Тадич и нашият списък, изборен списък "11 май", за изборите за 11 май, ясно казват, че трябва да изберем и Косово, и Европа. Това са взаимно допълващи се неща. Борейки се за Косово, се борим за собствения си идентитет, и то по мирен начин, с дипломатически средства. А борейки се за Европа, се борим за силата на нашата държава. А с тази наша сила и нашето присъствие на всички форуми, на които се решава за нашето бъдеще, укрепвате и нашата позиция по въпроса за Косово. Аз съм убеден, че гражданите на Сърбия ще умеят да ни познаят след 15-ина дни, когато предстоят изборите.

Защо ние да живеем с митове, пита във в. "Блиц" лидерът на Г17 плюс Младжан Динкич. Не е ли по-лесно за Сърбия да се събере с Косово в ЕС?

Това е един път, който ще отхвърлят всички отговорни политици в Сърбия, и онези, които желаят условието за приемане на Сърбия в ЕС да бъде отказът от Косово, гласуват за това Сърбия да бъде ръководена от ултранационалисти. Партията на г-н Динкич разчита на 3 процента подкрепа в Сърбия, а партията на г-н Тадич разчита на 36 процента. Просто да разглеждаме нещата в перспектива. Но ние също не желаем да живеем с митове, но смятаме, че няма причина международното право да се нарушава само в случая със Сърбия. Само вижте мнението на държавния секретар на Министерството на външните работи на Испания. Аз просто не бих добавил нищо към него. Ако не вярвате на сърбите, може би ще повярвате на испанците. Косово е една нелегална държава. Затова Испания няма да го признае и затова е много лошо, че това направи България.

Какво ще стане, ако на 11 май победят радикалите, а не вашата партия?

В този случай Сърбия би станала много по-малко предвидима. Естествено, те риторично ще продължат да говорят, че са за Европа, но всъщност ще се случват противоположни на тези неща. Икономически Сърбия ще отслабне. Българските инвестиции ще бъдат застрашени, както и всички други. Но това няма да се случи, защото ние ще победим, въпреки че подкрепата от Европа е толкова слаба и че за съжаление някои съседи, някои наши приятели взеха решение да предприемат един такъв вражески, вражеско действие срещу нас, признавайки Косово.

Искате да кажете, че въпреки признаването на Косово от България, българските инвестиции в Сърбия са защитени при управление на демократите?

Естествено. И смятам, че никой не желае да върши каквато и да е дискриминация към българските инвестиции. Никой не желае да разваля отношенията с България, но никой не разбира защо България предприе тази дискриминация спрямо Сърбия. Защо България тогава не подкрепя кюрдите например?

Отразява ли се официалната българска позиция неблагоприятно на българското малцинство в Сърбия?

Не, по никакъв начин, и мога да кажа, че особено в изборната. . .в нашата изборна листа имаме представители на българското национално малцинство. Ние реагираме срещу неправдата, срещу несправедливостта, като продължаваме сътрудничеството. Ние желаем България да промени своята позиция.

Добре, а в Босилеград какви са позициите, и Цариброд, какви са позициите на вашата партия?

Те са добри, отлични и трябва да кажа, че през последните години нашата партия в сътрудничество с българското малцинство спечели значително повече гласове. Тези погранични места за съжаление са едни от най-бедните при нас в Сърбия, но това също се променя и затова определихме тези общини като приоритетни за нас. Затова смятаме, че най-големият приоритет за нас трябва да бъде изграждането на коридор 10. Видяхте, че вече съществуващият път значително беше подобрен. Видяхте, че автомагистралата беше удължена с още 24 км от Ниш към България, и планираме следващите 4-5 години напълно да завършим автомагистралата до границата с България.

Докъде? До Цариброд - Калотина, до Градина?

Да, до границата. Знаете, че имаме клисура и това е много трудно там, но се надяваме да го направим.

Имате ли пари за това?

С премиера Станишев преди няколко месеца в София разговаряхме за това. Разбирам, че и България е получила концесия за изграждането на пътя Бургас до сръбската граница, и когато прибавим изграждането на газопровода "Южен поток", който ще върви през България и Сърбия, виждаме, че имаме общи проекти. Мога също така да ви кажа, че например помагаме на българските инвеститори, които са закупили завода за стъкло в Парачин, да поддържат добри отношения с тези, които ги снабдяват с газ, и изобщо генерално ги подкрепяме.

Само да изясним нещо важно. Сърбия има намерение до 5 години да стигне с магистрала до българската граница, отсечката след Ниш до Градина.

Да, и вече изградихме 24 км от този път.

"Южен поток", който споменахте. Защо Сърбия бави ратификацията? Само заради вътрешнополитически причини ли?

На мен премиерът Станишев ми каза, когато се срещнахме, че руската, а и българската страна са смятали, че 6 месеца преговори са доста бързи. Ние започнахме преговорите в средата на декември миналата година и ги приключихме в края на януари. Два месеца. Един, един. . . едва един месец преговори. Беше предвидена ратификация, но падна правителството, беше разпуснат парламентът и просто технически. .. техническото правителство не може да предложи закон за ратификацията му. Но в Сърбия съществува широк консенсус за това споразумение да се подпише. Затова ще гласува и Демократичната партия, и партията на Кощуница, а и радикалната партия.

Не става ли Сърбия много зависима от Русия заради благодарността си за подкрепата за Косово, включително и с този газопровод?

Ако не се лъжа, в България има някъде от 10 до 15 пъти повече инвестиции, руски инвестиции, отколкото при нас. Като се започне от нефтопроводите, газопроводите, атомната централа, но никой не поставя въпроса за зависимостта на България от Русия. Руските инвестиции в Сърбия са някъде около 150 милиона евро от общо 14 милиарда долара, които сме получили, така че засега Русия е един малък инвеститор в Сърбия, което не означава, че не трябва да стане по-голям. Ако България е открила интереса си в това сътрудничество, вероятно и Сърбия ще го открие. Това в никакъв случай не означава, че по този начин се заплаща за Косово, нещата стоят съвсем по различен начин.

Вашият приятел Николай Василев, българският министър на държавната администрация, впрочем да кажем, че той ни свърза и на него дължим този разговор сега пред българските слушатели, смята, че "Южен поток" не е икономически изгоден за България. А вие какво мислите за чисто икономическите параметри?

Мисля, че Сърбия донякъде е в по-различна позиция от България, защото България може да разчита и на строежа на газопровода "Набуко". Въпреки нашите усилия Европейският съюз не ни даде достъп до "Набуко" и може би именно затова нашите опции са някак си по-стеснени. Същевременно ние сме напълно зависими от газта, която идва от Унгария, а нашите северни съседи ни искат три до четири пъти по-високи цени за транзитирането на газта. Така че "Южен поток" представлява едно диверсифициране на нашите нужди, въпреки че газта отново все пак идва от Русия.

Виждате ли Сърбия член на НАТО, или по-скоро споделяте тезите на онези, които бяха написали нецензурен надпис на сръбски на румънския парламент срещу НАТО?

Първо, ние смятаме, че Сърбия успешно сътрудничи с НАТО в рамките на "Партньорство за мир". Нашата военна индустрия подписа договор за 263 милиона долара с Ирак, което не може да стане без тяхно съгласие, и също така в този момент Сърбия е неутрална страна, и така ще бъде, докато народът не реши друго, и то на референдум. Не бива да забравяте, че преди девет години бяхме бомбардирани, и то най-много пострада цивилната инфраструктура, много малко военната.

Скоро ли ще свършат консултациите, за които беше извикан сръбският посланик в София, а и консултациите на други посланици?

Това в голяма степен зависи от резултатите на изборите от 11 май, а донякъде зависи и от поведението, и още повече от решенията, които ще вземе Европейският съюз. Видяхте, че преди няколко дни в Ниш имаше една голяма полицейска акция. Бяхме много близо до това да арестуваме и предадем на Хага още един обвинен, което още веднъж доказва, че ние искаме напълно да сътрудничим с Хага. Надяваме се, че Европейският съюз ще може да оцени това наше желание и че скоро ще подпишем споразумение за асоцииране. Надяваме се, че Европа ще върне мисията си там, където й е мястото, в Съвета за сигурност на обединените нации. Сърбия няма никакъв проблем със съдържанието на тази мисия. Сърбия няма проблем и с присъствието на международната общност в Косово, но не можем да бъдем единствената страна, в която това се прави мимо нашата воля и мимо международното право. И накрая, надяваме се, че и Европа ще осъзнае грешката, която е направила с Косово, и ще започне отново дискусии, които ще взимат предвид интересите на Белград. И повярвайте, тогава Сърбия в пълна степен ще даде своя принос към стабилизирането на Балканите. И повярвайте, че административният капацитет по отношение на Европа ще ни даде възможност да станем членове на Европейския съюз някъде около 2012 година. И както за нас всеки успех на България е успех и за Сърбия, надявам се, че и България ще счита всеки успех на Сърбия за свой успех. Всеки успех на Сърбия ще бъде успех на България. Икономическият растеж беше 7,4 през миналата година, около 3,5 милиарда инвестиции през миналата година привлече Сърбия, така че има един добър потенциал в нашата страна.

Информиран ли сте за скандала в българското вътрешно министерство, който тресе правителството ни тук и в който участва и един сърбин, обвиняван, че е наркотрафикант - Куйович? Знаете ли това име?

Не, не ми е познато, но трябва само да кажа, че най-после полициите в нашия регион започнаха да си сътрудничат, защото, както виждаме, мафиите ни отдавна вече си сътрудничат. Защото, когато нито вие, българите, нито ние, сърбите, не присъстваме и, общо взето, колегите ни от западните страни говорят предимно за нашите мафии и се питат защо не правим повече за изкореняването на корупцията, те имат право. И ние сме длъжни да го направим. И ако това ще трябва да върви с такива скандали, нека да бъде така. Нека най-после държавата да бъде държава, и това по някакъв начин ще легитимира целите Балкани като пълноправна част на Европа. Нашата полиция бележи наистина големи успехи в тези акции през последните години и ние им даваме нашата пълна подкрепа.

Добре, г-н Джелич, изключително ви благодаря, че се съгласихте на това интервю. Къде ви намерихме впрочем?

Намерихте ме в Париж, където живеят децата от моя първи брак. Утре започва кампанията с пълна сила, така че няма да мога да ги видя повече от месец и половина. Именно затова зареждам батериите за тази много важна, решителна битка за бъдещето на Балканите. Не мислете, че съм злорад, но наистина съжалявам, че не получихме малко по-ясна подкрепа от България в тази наша битка.

За слушателите на "Дарик" радио е много важно да чуват такива сръбски гласове от Европа. Ние имаме влияние в източните райони на Сърбия, които тук наричаме Западни покрайнини. Ако имате път по време на кампанията към София, елате в студиото на "Дарик" радио, това ще е една възможност. . .

Благодаря, но мисля, че до изборите ще бъда навсякъде из Сърбия.

Добре, а приемате ли преди самите избори да се чуем пак?

Ще опитаме.

Добре. Благодаря ви. Сръбският вицепремиер Божидар Джелич пряко в ефира на "Седмицата" от Париж. Преводът беше на Екатерина Манолова