В одита на военното министерство за периода 1998-2005 г. са констатирани не толкова злоупотреби, а по-скоро лоши практики при управлението на държавната собственост. Това каза председателят на Сметната палата Валери Димитров в предаването „Денят” на Дарик радио.
Ето какво още каза за Дарик Валери Димитров: Кои са секторите, най-сериозно засегнати от сивата икономика? Аз мисля, че във всички сектори на икономиката има сиви играчи, и това е обяснимо. Не говоря за черната икономика, която е свързана с, така, с организация на престъпни предприятия, с откровено престъпна дейност. Става дума за тази дейност, която е. .. без да е престъпление, свързана е с нарушение, защото не е в. .. образно казано в белия сектор. Това не са напълно легитимни играчи. Това са играчи, които са на ръба на закона и често, най-често срещаното е неплащането на данъци, на осигуровки, общо взето, избягването на финансовите и административни тежести, свързани с изискванията, които се прилагат към белия сектор. Чух столичния кмет Бойко Борисов да казва, че можем да служим за учебник, ако някоя държава иска да разбере как се прави сива икономика. Прав ли е кметът, или. .. прекалено? Прав е, да, прав е, защото действително имаме наистина илюстративни примери как не трябва да се прави бизнес и как публичната власт, държавата и общините не би следвало да имат поведение, което да насърчава развитието на сивата икономика. Искам да кажа, че. .. погледнато от по-широк план поведението на играчите в сивата икономика не може да се каже, че напълно морално е укоримо. Просто голяма част от тях са хора, които развиват малък, дребен бизнес и се опитват да оцелеят. Просто работят в една враждебна, не особено приятелски настроена среда за предприемачите и това е една от големите причини. Аз го казах и на конференцията. Размерът на сивия сектор в икономиката е право пропорционален на, така да се каже, на размера на държавата, държавата като административни и като финансови тежести. Колкото по-голяма е държавата, колкото повече обременителна е за предприемачите, толкова повече те са склонни да излязат от бялата зона на отношенията си с държавата и да правят неща в сивия сектор. Станало е дума и за обръчите от фирми около политическите партии. Само да цитирам, в доклада на Центъра за изследване на демокрацията е записано, че ядро на сивата икономика са обръчите на политически фирми, които търсят преференциално третиране пред техните конкуренти чрез установени връзки с местната и централната власт - нещо, което сега звучи тромаво като извод, но нещо, за което всички говорим и всички сме се сблъсквали с него. Как, г-н Димитров, да бъдат разкъсани тия обръчи от фирми, за които навремето още заговори лидерът на ДПС Ахмед Доган? Този въпрос неведнъж е бил обсъждан и съвсем наскоро беше обсъждан и на конференция, организирана от Френския културно-информационен център с помощта на френското посолство и с участие на представители на Френската сметна палата и на една специална комисия, която контролира финансирането и кампаниите на политическите партии във Франция. Става дума за по-добри, по-ясни правила за финансирането на политическите партии. Аз мисля, че когато политическите партии станат по-зависими от парите на данъкоплатеца по ясен и легитимен, и категоричен начин, т. е. когато имат достатъчно пари, достатъчно средства и бъдат поставени при еднакви условия, зависимостта им от спонсори, които биха искали след това да получават услуги от политическите партии, би намаляла. Трябва ли да се промени законът и държавната субсидия за политическите партии да бъде увеличена? Да, тя трябва да бъде многократно увеличена. В същото време да бъде намалено, ограничавано и съответно контролирано финансирането от частни спонсори, и то голямото финансиране, защото голямото финансиране е по-рисково. Добре, да кажем сега 2 процента от минималната работна заплата за един получен глас на парламентарни избори, така се формира субсидията. Казвате многократно да бъде увеличена. Колко да бъде увеличена? Ако сега е 2 процента, колко да е. . . Аз мисля, че. .. сега не мога да. .. не си спомням точно цифри и не бих могъл да говоря за точни цифри, но нека да ви дам едно съотношение, което ми направи впечатление, като се позова на цитирани на скорошната конференция за финансирането на политически партии данни, цитираните данни за Унгария и Франция. Значи, в тези страни около 80 процента от техните разходи са за сметка на публично финансиране, т.е. за сметка на субсидията. Около двадесет, двадесет и няколко процента е тяхното финансиране от частни лица и. .. Това съотношение, разбира се, означава, че една политическа партия се състезава, при ясни правила участва в политическия процес, ползва се от парите на данъкоплатеца, защото просто тя е един ясен, легитимен, почтен участник в политическия процес и зависимостта й от спонсори е сравнително малка. Това са според мен добрите практики. Ако обърнем това съотношение, би било много опасно. Представете си 20 процента да покрива субсидията, 80 процента да покриват частните спонсори, някои от тях много големи. Тази зависимост вече е прекалено рискова. В България за съжаление като че ли моделът е обърнат, т.е. има по-силно, поради ниския размер на публичното финансиране има значимо, далеч надхвърлящо по размер частно финансиране, което вече прави партията заложник, до известна степен всяка политическа партия заложник на определени интереси. На пресконференцията казахте нещо много важно, което според мен обяснява в голяма степен особеностите на българския преход. Казахте, че държавата ни се проваля във функциите си на доставчик на законност. Защо се проваля? Да, защото българската държава по мое мнение не се фокусира върху тази си основна задача. Спазването на законността, спазването на правилата на играта в бизнеса и в обществения живот е основна задача на всяка държава, а при българската държава, както и въобще за държавите в общества с такава обремененост като нашето, все пак ние имаме история на социализма, на един тоталитарен режим, има склонност държавите да бъдат разглеждани в един друг план. Не толкова като гаранти за спазването на правилата на една честна игра, а по-скоро като осигуряващи привилегии, благодеяния, статуси на определен кръг силни играчи. Кратичко, как си обяснявате факта, че сме склонни винаги да се напъваме и да вършим добре работата си за пред Брюксел и никога заради самите себе си? Значи, аз мисля, че все пак ние правим и много неща заради себе си и все пак трябва да се каже, че не е справедливо да се отричат постиженията ни, особено, така, аз смятам, че последните десетина години България се развива изключително добре икономически и не бива да бъдем толкова черногледи. Темповете на икономически растеж просто, растежът на инвестициите, на спестяванията, ценовата стабилност, разбира се, изключвам последните покачвания на цените напоследък, но като цяло икономиката се развива много добре. Въпросът е наистина българската държава да влезе в тази си роля да осигурява законност, защото тук е най-голямото недоволство и най-голямото раздразнение на гражданите. Те просто все още не могат, не могат да преглътнат и обществото трудно преглъща именно липсата на справедливост, липсата на законност и това усещане за повсемерно беззаконие, което всеки го носи в себе си. Добре, като казах Брюксел, в началото на тази седмица започна проверката на Европейската комисия по САПАРД. Готов ли е одитът на Сметната палата по програма САПАРД за миналата година? Ние сме правили, но. . . значи, ние сме правили одит на САПАРД и той е готов. Значи, правили сме и други одити на САПАРД. Сега, в момента ни предстои да правим одити на САПАРД, но в момента ние нямаме, нямаме готов одит, който да е приключил в последните дни, който да можем. . . резултатите от който може да оповестим. Добре, друг одит, около който нашумява скандал, констатирахте злоупотреби с военното имущество по време на четирима министри на отбраната - от 1998 г. до 2005 г. Сега, има известни недомлъвки. Част от участниците в тоя скандал казват - защо само част от доклада на Сметната палата от одита е качен на интернет страницата, другата част не е качена. Не, това не е вярно. Има недоразумение и неразбиране за какво става въпрос. Хората, очевидно които говорят това, не са си дали труда до погледнат какво е оповестено на нашия интернет сайт. Ние сме оповестили, направили сме публичен одита на дейността на Министерството на отбраната по управление и разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост в периода 1998-2005 г. И този одит е част от една серия от одити, които ние сме направили по отношение не само на Министерството на отбраната, а на още седем министерства и на пет областни управи. Искали сме да видим как институциите на публичната власт управляват и се разпореждат с недвижимите имоти. И констатирахме лоши практики. Значи, нека да обърна внимание на това - не става дума за злоупотреби и за престъпления, констатирахме очевидни лоши практики в рамките на закона. И това е характерно. Този одит е публичен, той е оповестен на нашия сайт и всеки може да получи достъп до него, до нашия, така да се каже, голям доклад, където се съдържат много повече данни по реда на Закона за достъп до обществената информация. Същевременно заедно с него беше приет и един друг одит, който сигурно е дал основание за това объркване, той е одит на дейността на Министерството на отбраната по планиране, програмиране, изпълнение, отчитане на бюджета на министерството в периода 2004-2006 г. и този одит е поверителен, той не е оповестен, защото той е свързан с данни, които са класифицирана информация и съгласно Закона за класифицираната информация те не могат да бъдат оповестявани тези данни. Добре, казвате все пак не е злоупотреби, но лоши практики. По време на кой от министрите тези лоши практики са били най-сериозно застъпени, може ли да прецените? Аз не бих искал да говоря за конкретни министри, защото ние не сме за съответния период, когато са били тези министри, ние по-скоро сме искали да видим именно кое е доброто и кое е лошото при управлението и разпореждането с държавната собственост. Общо взето, констатирали сме, че през този период непрекъснато е имало недобри практики. Всички министри, при всички министри са били допускани такива лоши практики. Проблемът е, че до голяма степен самият Закон за държавната собственост позволява това. Самият Закон за държавата собственост не съдържа достатъчно изисквания, не обвързва организациите в. .. институциите от публичния сектор, включително и министерствата, не ги обвързва с такива изисквания, които да позволят добри практики. Напротив, уредбата е много оскъдна, пределно лаконична и дава широк простор за осмотрение понякога и за изключително, бих казал, губещи за държавата сделки. Казвате - всичко е в рамките на закона. Все пак има ли лоши практики, които биха били интересни за прокуратурата? Разбира се, разбира се. Сега, дали са интересни за прокуратурата, но това са, ние сме поставили ударението преди всичко върху най-рисковите сделки - замените на недвижими имоти и апортите на недвижими имоти в капитала на търговски дружества. И се оказа, че там има сериозни неблагополучия, защото тези замени и тези апорти, както и ред други сделки, са били правени при липса на всякакви вътрешни правила и понякога в противоречие с елементарния разум.
