Конституционният съд обяви за незаконен избора на трима депутати, като касира вота в 23 избирателни секции в Турция. Според изчисленията на ЦИК, направени по искане на съда, ДПС губи един депутатски мандат. По този повод стана ясно, че ДПС ще оспорва решението на Конституционния съд в Страсбург. В „Денят" на Дарик темата коментира Сабрие Сапунджиева, член на ръководството на ДПС и член на ЦИК.
Кажете отговора на въпроса, който всички ни занимава през последните часове - на какво основание ДПС ще обжалва решението на Конституционния съд? Нали си давате сметка, че говорим за прецедент?
ДПС няма да обжалва решението на КС, а има правна възможност да обжалва решението на ЦИК, с което се променят изборните резултати, защото по принцип се обявяват нови изборни резултати, и такава възможност е предвидена в чл. 112 от Закона за избиране на народни представители.
А откъде дойде това разминаване в информацията? Христо Бисеров този следобед е казал, че ДПС ще обжалва решението на Конституционния съд в Страсбург.
Не съм чула какво е казал г-н Бисеров, но правната възможност да се обжалва решението на ЦИК, с което по принцип се обявяват нови изборни резултати, следва да стане по реда на 112 от Закона за избор на народни представители чрез визираните в чл. 150, ал. 1 от Конституцията лица, които имат право да сезират КС. Моето лично очакване е, че няма да се стигне до сезиране на КС от главния прокурор, разбира се, това е само предположение, което ще изчерпи вътрешния ред и ще отвори вратата за сезиране на съда в Страсбург.
Споменахте главния прокурор. Това, което каза днес г-н Бисеров, е, цитирам: В 14-дневен срок имаме право да обжалваме решението чрез съдействието на главния прокурор.
Да, то той това е казал.
Как смятате да ви съдейства?
Значи 112 от Закона за избор на народни представители казва, че не по-късно от 14 дни от обявяването на резултатите от ЦИК кандидатите за народни представители и централните ръководства на партиите и коалициите, участвали в изборите, могат да оспорват законността чрез посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България органи пред КС.
Добре, вие разговаряли ли сте...
Искам да кажа няколко думи за днешното решение на КС, което само преди часове беше качено на сайта на КС, но то отваря много въпроси. На първо място на мен ми прави впечатление, че решението е подписано с особено мнение от съдиите от кариерата, членове на КС, Благовест Пунев, който е и докладчик по делото, и съдията Румен Ненков, който моля да имате предвид, че в периода 2001-2005 г. беше председател на ЦИК за избор на 39-то НС и подписването на това решение на КС с особено мнение по допустимостта от тези съдии поставя въпросите, защото, когато се счита, че съдът не е бил надлежно сезиран, след това вече какво да коментираме по акта, нали? Но отваря много въпроси това решение на КС за в бъдеще, за това как ще се провеждат избори, как ще се гарантира стабилността на политическата система в страната, как ще се гарантира стабилността на институциите, когато шест месеца след като са приключили изборите, се създава една нестабилност в НС, а знаем, че КС и органите на държавата са призовани да гарантират стабилността на институциите. Затова казвам, че много са въпросите, които отваря това решение. Друго, което ми прави впечатление в решението, обявява за незаконен избора, без да се сочи нормата от закона, която е нарушена. Когато казваш, че нещо е незаконно, трябва да кажеш на основание на коя норма е незаконно, коя норма е нарушена. А тука в решението на КС за това на базата на една експертиза от 3 вещи лица, които казват, че избирателните списъци, забележете, допълнителните избирателните списъци, а законодателят в Закона за избор на народни представители за гласуването в чужбина не борави с термина основен и допълнителен избирателен списък. Там списъкът е само един. И неподписването на избирателния списък от членове на секционната избирателна комисия е административно нарушение. Нещо повече, в закона е казано, че неподписването... резултатите се определят на база посочените в секционните протоколи резултати и в закона е посочено, че неподписването на секционния протокол и протокола на РИК от член на РИК не го прави недействителен, нали. Най-малкото тогава бихме могли да кажем, че списъкът е недействителен, защото самите секционни протоколи са подписани и те не се коментират, а това са документите, по които се определят изборните резултати. На практика инкогнито, нали, индиректно КС обявява за недействителни гласовете на 18 535, мисля, че бяха български граждани, които са гласували в Република Турция, при положение, че в Закона за избор на народни представители законодателят изрично е посочил кога гласът на избирателя е действителен и кога е недействителен. И неподписването на избирателния списък на гласувалите в дадена секция не е основание за недействителност на подадените гласове.
А когато този протокол от избирателна секция не е подписан от председателя на секцията, това нормално ли е?
Вижте, в закона пише - неподписването на секционния протокол или протокола на РИК от член на комисията не го прави недействителен.
Било това и от председателя на секцията?
Да. Това не прави протокола недействителен.
А защо в мотивите на съда е написано. . .
Така че още по-малко би могло да важи за избирателните списъци. Според ме тук става въпрос за административни нарушения, административни нарушения на изборната администрация...и законодателят в Закона за избор на народни представители е предвидил санкции, когато има административни нарушения по този закон, и не може на база на едни административни нарушения ние да лишаваме български граждани от правото, конституционното им право на глас, т.е. Конституционният съд ги лишава на практика от конституционното им право на глас, и избрани вече български граждани в българския парламент.
Как тогава си обяснявате факта, че в решението на Конституционния съд, да касира изборите в тези 23 секции, е записано именно това нарушение - председател и секретар на избирателните комисии в тези секции не са се подписали под протоколите, т.е. Конституционният съд греши ли?
Няма такова изискване в Закона за избирателните секции в чужбина. Именно затова не е посочено коя норма е нарушена, в решението не е посочено коя норма от закона е нарушена...
Конституционният съд ли бърка?
...която да води до незаконосъобразност. Искам да ви кажа, че аз лично като юрист считам, че на Конституционния съд не му е било лесно. Забележете, в 20-годишната демократична практика на България за пръв път имаме произнасяне на Конституционния съд по законосъобразност на изборите, и това се случи по дела номер 8, 9 и сега по дело номер 10, и считам дори, че, така, както изисква чл. 66 от Конституцията, законността на изборите може да се оспори по Конституционния съд по ред, определен със закон, т.е. трябва да имаме точно определен ред в закона, по който да се произнесе Конституционният съд по законосъобразност, тъй като той се произнася по конституционсъобразност в другите случаи. Единствените случаи, в които се произнася по законосъобразност, това са случаите на чл. 149, ал. 1, т. 6 по законността на изборите на президент и вицепрезидент и по т. 7 по законността на изборите на народни представители. И именно затова конституционният законодател е предвидил специален ред, когато Конституционният съд се произнася по законосъобразност. Забележете, нито един от визираните в жалбата на РЗС народни представители, избрани от листата на ДПС, не е конституиран като страна по делото, като заинтересована страна. Те са били лишени от правото си на защита, което е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. И това е още едно основание за атакуване на решението в Страсбург. Освен това самата партия не е конституирана като страна по делото.
В началото на нашия разговор стана дума за това, че очаквате съдействие от страна на главния прокурор, разговаряли ли сте с него вече и каква е неговата позиция? Можете ли да разчитате на него?
Значи, никъде в закона и в конституцията не е казано, че преди това трябва да се разговаря с органите, които трябва да сезират Конституционния съд...
А ако той ви откаже?
Сезирането става с жалба.
Жалба чрез главния прокурор.
Защо трябва да има предварителни разговори?
Нали казвате - чрез главния прокурор?
Защото така казва Конституцията в чл.150.
А какво казва главният прокурор, ще ви съдейства ли за това? Не бива ли да питате и него, ще ви съдейства ли?
Ние ще го сезираме с жалбата, защото такъв е правовият ред, а той ще реши какво ще направи. В случая с РЗС той е изпратил, той е препратил жалбата на Конституционния съд и именно затова двамата съдии са подписали решението с особено мнение по допустимостта, защото те считат, че сезирането не е надлежно, тъй като главният прокурор не е извършил преглед на законността и посочените в жалбата основания, и дали действително има такива нарушения.
Кажете, моля ви, каква е целта на всичко това, от ваша страна имам предвид? Предприетите от ваша страна действия какво целят да се промени? Бихте искали отново да си върнете този депутатски мандат, който сега сте изгубили?
Вижте, вижте, за ДПС е без значение дали ще има 38 или 37 народни представители в 41-ото Народно събрание. Нашата цел е стабилност на институциите и на политическата система и гарантиране правото на българските граждани.
Г-жо Сапунджиева, искам да ви върна отново към началото на разговора ни. Вие и преди малко го казахте, че, ако ви бъде отказана жалбата в Конституционния съд, ще се обърнете към Страсбург, нали така?
Да, това е пътят. Това е правният ред.
Но съдът в Страсбург е по правата на човека, а ние говорим за избор на депутати, кое е общото между депутати и правата на човека?
Че те нямат ли права?
Но ние говорим за политически решения.
Депутатите също са хора и те имат права. Освен това биха могли да пуснат жалби лицата, чийто гласове са обявени индиректно за недействителни, защото те съвсем добросъвестно са упражнили правото си на глас. Това, че някой е извършил административно нарушение и не е подписал избирателните списъци в чужбина, каквото изискване в закона няма, затова тук е спорен въпросът дали има и административно нарушение, не дава право на съда да лиши от право, от конституционно право на глас тези граждани. Те също биха могли да се сезират Европейския съд по правата на човека, защото и тяхното право е нарушено.
Досега подобен казус Съдът по правата на човека в Страсбург разглеждал ли е, знаете ли?
Мисля, че съдът има... Съдът по правата на човека в Страсбург има сериозна практика на сезиране от политически партии, но знаете, че делата, които се образуват в съда...
Но когато става въпрос за касиране на депутатски места.
Не съм запозната подробно с практиката на съда, но ако си спомняте, кандидатът за народен представител г-н Венцислав Димитров осъди България в съда в Страсбург, затова че беше изключен от избирателните листи 2001 г., и България му плати обезщетение за това.
И друго нещо, което казахте в началото на този разговор. След като стана ясно, че всъщност няма да обжалвате решението на Конституционния съд, вие казахте, че ще обжалвате това на ЦИК. Бихте ли била по-конкретна кое точно решение на ЦИК, тъй като това дали ще има промени в Народното събрание, дали ще бъдат касирани избори, като решение, е в правомощията единствено на Конституционния съд, а не на ЦИК.
Значи, Конституционният съд в решението си, ако сте го прочели и сте обърнали внимание на диспозитива, казва: възлага на Централната избирателна комисия за народни представители да определи изборния резултат на...
Но крайното решение е на Конституционния съд.
...основата на настоящото решение на Конституционния съд във връзка, след като намали... по партии и коалиции подадените за тях действителни гласове...
Кое точно решение на ЦИК ще обжалвате, моля ви, уточнете?
...ЦИК трябва да вземе ново решение и да обяви нов изборен резултат, т.е. тя трябва да промени решението си, с което е обявила изборните резултати, като отнеме, като обяви на практика за недействителни и намали изборните резултати с 18 000 140 гласа за ДПС, с 5 гласа за ЛИДЕР, с 58 гласа за ГЕРБ, с 26 гласа за "Атака", с 33 гласа за "Коалиция за България" и т.н. На практика ЦИК ще постанови ново решение с нов изборен резултат.
ЦИК?
И това решение на ЦИК подлежи на обжалване, защото решението, с което се обявяват изборните резултати, подлежи на обжалване по реда на член 112 от закона за избор на народни представители.
Вие сте юрист, вие трябва да кажете, но поне от това, което аз съм чела, оставам с впечатлението, че решението на ЦИК не влиза в сила и не може да бъде факт, докато не се произнесе Конституционният съд по него.
О, не, не. Значи, не всички... чакайте, ако решението, ако Конституционният съд...
Говоря конкретно за случая за касиране на избори в избирателни секции в Турция.
...не е сезиран, какво значи не влиза в сила.
Говоря за конкретния случай за касиране на избори. По настояване на Конституционния съд ЦИК прави това ново преброяване, стават ясни фактите, които вчера станаха известни... и оттам нататък решава Конституционният съд.
Вижте, дайте да уточним, извинявам се, че ви прекъсвам. Не е имало ново преброяване никъде. Дори и Конституционният съд, и експертизата не са броили бюлетините и никой не може да каже тези бюлетини...
Преизчислени, добре.
...тези действителни гласове, с които се намаляват изборните резултати, действителни ли са или са недействителни. Аз затова казвам, че индиректно с решението си Конституционният съд обявява за недействителни гласовете на тези избиратели, без да има такова изискване в закона, без неподписването на избирателните списъци да е изрично посочено като основание за обявяване на един глас за недействителен.
Г-жо Сапунджиева, във всичко това, което се случва сега, първо - защо според вас то се случва точно сега и второ - в някакъв смисъл смятате ли, че то е възможно да е насочено конкретно срещу ДПС?
Не, в никакъв случай не считам, че е насочено конкретно срещу ДПС. Просто Конституционният съд беше сезиран от РЗС. Вижте какъв анахронизъм се получава. Има една китайска поговорка, която казва: внимавай какво ще си поискаш, защото може да ти се случи. Конституционния съд е сезиран с жалба от "Ред, законност и справедливост" и сега един от най-силните му депутати, бивш заместник-председател на парламента, Атанас Семов, излиза от парламента. Той няма да бъде народен представител с това решение на Конституционния съд. Аз затова казвам, че не считам, че това е насочено срещу ДПС, но решението поставя много въпросителни. И пак повтарям, за 20-годишната демократична история на България това са първите решения, с които Конституционният съд се произнася по законността на изборите за народни представители. И вижте, дори Конституционният съд е сезиран в жалбата с точно определен брой депутати и са визирани и техните имена. На практика, ако погледнем съвсем строго, оказва се, че съдът излиза извън пределите на жалбата, защото се засягат мандатите на депутати, които не са визирани в жалбата. Затова казах, че въпросите, които ще поставя това решение, и отзвукът за бъдеще ще бъдат много сериозни.
Докъде очаквате да стигне цялата тази сага, така да я наречем? Какъв очаквате да бъде изходът и резултатът от нея?
Ами, това ще каже съдът в Страсбург, защото има възможност той да бъде сезиран, и ДПС именно за това ще сезира. Аз призовавам дори и депутатите Семов и депутатката от "Синята коалиция", която излиза, чийто мандат е засегнат, също да...г-жа Мариана Даракчиева, също да се възползват от правото си и да атакуват това решение в съда в Страсбург с оглед на това да се види каква е практиката, да се предотвратят такива случаи за в бъдеще. Защото, пак подчертавам, важна е стабилността на държавата, важна е стабилността на институциите. Не може шест месеца след като са обявени изборните резултати, народните представители са се заклели, а член 72 от конституцията изрично казва кога се прекратява мандатът на народен представител. Забележете, Мариана Даракчиева, Атанас Семов и Рушен Риза са се заклели като народни представители. Това е един сложен фактически състав, който е изпълнен докрай, и тук, заобикаляйки член 72 от конституцията, в който изрично е казано кога се прекратява мандатът на народен представител, се прекратяват техните мандати. Въпросите, които поставя решението, са много в обществото и за политическата система, и за гражданите, и за депутатите. И аз пак казвам, то е от значение за стабилността на институциите.
