Предложението медиците да оглавят листите за евродепутати е обидно

1 февруари 2007 20:27

Българският депутат от Групата на Европейската народна партия Филип Димитров в интервю за предаването „Денят” по Дарик

В изказването си пред евродепутатите президентът Георги Първанов очерта сериозна енергийна криза пред страната, а и целият регион след затварянето на АЕЦ „Козлодуй”. Този аргумент, според Вас, може ли да трогне Европейския парламент и може ли да преобърне позицията на Европейската комисия?

В Европейския съюз в момента тече дебат, свързан с преоценка на съдбата на самата енергетика изобщо. Поддържането на дебата от всяка гледна точка е полезно, разбира се, колкото по-културно се поддържа той, толкова по-добре. Колкото повече прилича на хленчене неговото поддържане, толкова по-малки са шансовете за ефект.

Както знаем от личния си опит, всеки български гражданин го е изпитвал на гърба си – когато му хленчат на главата, той има тенденцията да реагира така, като че ли не са прави, дори и да са прави. Затова е важно как се поставят нещата.

Смятате ли, че една нова проверка на сигурността на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, за която настоява президентът Георги Първанов пред европейските депутати, е възможна?

Нека не коментирам конкретно детайлите, това е принципната позиция, всеки ще я преследва според уменията си, според разбиранията си. Президентът Първанов избра този подход, той е един от възможните – нека опитваме него и всички други.

Либия – другият акцент в словото на президента пред евродепутатите. Каза, че намира за твърде символично участието на големите петролни фирми във фонда от Бенгази. Смятате ли, че има интерес страната ни от подобно искане и може ли ефектът от този призив да е отрицателен?

Този вид искания обикновено не се удовлетворяват. Исканията са към страните да заемат такива позиции, които да накарат съответните компании да реагират в унисон с това, което правят съответните държави. Г-н Първанов направи определени усилия, които трябва да бъдат зачетени. Той засегна теми, които вълнуват българското обществено мнение и това трябва да бъде признато.

Ако се съпостави речта на президента Първанов с речта на Бъсеску от предния ден, съпоставката говори за два различни подхода. Единият подход е подходът на човека, който разказвайки за своите проблеми – Румъния е не по-малко бедна от нас, нито е изправена е пред по-малко тежки проблеми.

В речта на Бъсеску имаше визия, той говори за Черноморския басейн, неща важни и за Румъния, и за България. Наред с подхода на Европа към тези зони, нашият президент очевидно избра един по-друг подход. Подхода на третиране на това, което в момента най-много ни боли.

Петте български медицински сестри – водачи на листите за евродепутати – тази идея бе лансирана от някои български медии. Това популистки призив ли е, или умно решение на проблема?

Това е обидно, означава – първо опит да се принизи значението на Европейския парламент, което е обидно за останалите страни членки. Второ, то е притесняващо за самите сестри, които не са проявявали такава воля, не са изявявали такова желание и на които в момента, струва ми се, въобще не им е до това.

Да се твърди пък, че по този начин може да се подобри тяхното положение, означава да се поддържа тезата, че основният маниер на действие е политиката е хитруването. От всяка гледна точка това е незряло поведение.