Знаете добре вече за земетресението, което разлюля нашата съседка Турция. Стотици загинаха, а хиляди бяха ранени след трус в окръжния град Ван. Земетресението беше с магнитуд 7,2 по Рихтер. Все още продължава издирването на оцелели сред отломките на града, няма данни за загинали българи. Как се стигна до това земетресение, как са разместени земните плочи и на къде ще се преместят трусовете? Добрата новина, според Емил Ботев, ръководител на секция „Сеизмология" в Геофизичния институт на БАН, е, че на този етап България не е в опасност. Ето какво каза още той:
При такова земетресение може да се очаква, че най-малко около две години ще има средтрусови поредици и е възможно, както и досега беше показано, да има земетресения с магнитуд 6 или най-малко 5,5, които допълнително вече уязвените сгради или тази част от сградния фонд, която е напукана, раздвижена, сега да бъде и разрушена. Т.е. допълнително в района на град Ван е възможно да се получат отново сериозни увреждания. Що се касае до самия сеизмичен процес и неговото развитие в пространството, това е възможно да се случи, т.е. да имаме миграция на сеизмичната активност и на запад по Анадолския разлом. Но досега не е имало такива случаи, когато се раздвижи източната част на Анадолската разломна система, която е на контакта между Анадолската плоча и Понтийската плоча, т.е. Черноморската плоча, когато това раздвижване започне от изток, където се намираме в момента, да се стигне до западните покрайнини на тази разломна система, където е град Истанбул или град Измит. Там преди десетина години през 1999 г., август стана едно катастрофално земетресение с такава сила. То беше в непосредствена близост до нас и цяла Югоизточна България тогава усети неговото въздействие. В Бургас имаше много сериозни разлюлявания и паника на населението. Над 18 000 бяха жертвите тогава за едно такова земетресение. Предполагам, че във Ван ще надмине 1000 човека и жертвите, които са се получили от това земетресение. Този относително голям и смъртоносен ефект се дължи и на съответната специфика на строителството и това, че се строи в квартали и райони, които са на пясъчна основа. Самото строителство не е съобразено с това. Затова се случват тези тотални, цялостни пропадания на цели сгради и тяхното едновременно срутване, т.е. има ефекти на лошо строителство, несъобразени със сеизмичната обстановка. Такива ефекти на лошо строителство са характерни и за нашата страна. Аз лично, както и моите колеги не очакваме бърза миграция на сеизмичния процес на запад по тази Анадолска разломна система. Дори да се достигне след време, за това ще са необходими месеци или години, ако достигне този процес до Истанбул, то тепърва предстои след това трансформация на последващите земекорни блокове, които са свързани с продължението на Анадолската разломна система на запад, а тя вече е мраморно-морската и след това тази, която касае нашите земекорни блокове е Северно-егейската разломна система. Тогава ние можем да очакваме някакво косвено въздействие върху южно-родопската област, т.е. Южни и Източни Родопи биха могли евентуално да изпитат това въздействие. В непосредствено бъдеще ние не можем да очакваме сега активизация на сеизмичния процес в непосредствена близост до територията на страната.
Понеже казахте за Истанбул, че евентуално след години или месеци може да се преместят трусовете там по течението на плочите. За Истанбул знаем, че е много голям град, с много гъсто строителство, ще може ли той да издържи на едно такова земетресение? Няма ли да има много щети?
Можем да кажем, че грешката цели квартали да бъдат построени на несъобразена пясъчна основа, неоценена антисеизмично, са много по-малко, защото отдавна там се прилага цялостен контрол на това строителство. Там съществуват две контролиращи институции и като че ли в Истанбул отдавна се говори за това очаквано катастрофално земетресение, което по принцип се очаква, да се реализира рано или късно, но не се говори за близките години. Това не се знае точно.
Интервюто може да чуете в прикачения звуков файл
