Най-напред да подчертая, че списъкът, за който говорите, е абсолютно непълен и много далеч от изчерпателен, т.е.от него не могат да се правят никакви надеждни изводи. Що се отнася до посланик Любомир Иванов, от самото начало, когато започнах работата си с него през лятото на 2001 година, аз много добре и в подробности знаех неговата предишна биография. В частност знаех, че е работил за външното разузнаване на България през 80-те години. Той не е разузнавал в страни членки на НАТО, не е разузнавал в страни членки на ЕС, бих добавил, че не е разузнавал в страни от Варшавския договор, а е разузнавал в други комунистически държави.
Любомир Иванов е един от най-талантливите български дипломати и това се показа по неговата кариера и това, че външното ни разузнаване се е ориентирало от към такива качествени хора, може да говори само добре за външното разузнаване и по никакъв начин зле за тези хора. Същият този наш дипломат – Любомир Иванов, беше човекът, който успешно доведе докрай преговорите със САЩ за установяване на българо-американските военни бази у нас. Привърши преговорите с НАТО и извърши редица геройски постъпки, за които България може само да му благодари.
Да предполагаме, че партньорите ни от НАТО са знаели за тази част от биографията на Любомир Иванов и да не очакваме проблеми от страна на НАТО след днешните новини от Комисията по досиетата? Любомир Иванов е един от най-авторитетните посланици в НАТО и по никакъв начин Северно-Атлантическият съвет, генералният секретар на НАТО или пък който и да е било друг от нашите сътрудници би могъл да се стресне от това, че той е вършил разузнавателна работа в полза на държавата на десетки хиляди километри оттук, далеч на Изток. Г-н Паси, в този списък попадат и други имена, които са на ключови позиции в момента във външното ни министерство, като имената на Феим Чаушев, Любомир Кючуков, компрометира ли този факт по някакъв начин работата на външното ни министерство и външната политика, която води в момента България? В този списък има и служители в Министерството на външните работи и в предишни правителства? Смятам, че двама от колегите, които изнесоха на гърба си преговорите с ЕС, също по един не съвсем уместен начин са споменати в този списък. Колкото и те да принадлежат към него, смятам, че ние трябва да ги оценяваме по това, което те са вършили във видимата част от дейността си. Това са нашите посланици Даскалов и Мирчев, от които единият от София, другият от – Брюксел, изведоха до успешен край преговорите ни с ЕС. И колегите Феим Чаушев и Любомир Kючуков си вършат по един много добър начин работата. Има редица други хора от други правителства, които пък интересно защо не ги виждам в този списък. Но наистина като цяло смятам, че този закон и този подход към нашата история не е кой знае колко ориентиран към бъдещето на страната и прекалено много втренчен в миналото.
