Нужни са по-бързи темпове и резултати в съдебната система
Нужни са по-бързи темпове и резултати в съдебната система / Sofia Photo Agency
Повече от всякога сега е важно съдебната ни система да се активизира и като темп на работа, и като конкретни резултати. Това заяви министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова пред Дарик радио след края на четвъртата среща на посланиците на страните членки на ЕС у нас в рамките на френското председателство. Основната тема на тази среща, на която присъства и вицепремиерът Меглена Плугчиева, бе очакваният напредък от страната ни в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Чуйте сега разговора ми с министър Грънчарова за срещата с посланиците на ЕС у нас и победата на демократа Барак Обама в президентската надпревара за Белия дом. Разговорът ми с нея започна с въпроса как тя и вицепремиерът Плугчиева са дефинирали напредъка на страната ни пред посланиците на ЕС у нас.

Струва ми се, че общо беше разбирането, че има една нека да я наречем нова динамика в усилията на всички институции, включени в областта "Правосъдие и вътрешни работи", казвам всички институции, защото те са много на брой. Понякога ние се фокусираме единствено върху двете ключови ресорни министерства, МВР и Министерство на правосъдието, но истината е, че в това цялостно усилие участват и институции като прокуратурата, като ДАНС, като инспекторатът към Висшия съдебен съвет и самият Висш съдебен съвет и, разбира се, на мен не ми се иска да оставаме встрани от усилията на самата съдебна система, а тя наистина има какво още да покаже като усилие и като амбиция да демонстрира резултат. Мисля, че като цяло посланиците оцениха много положително приетия от парламента закон за конфликт на интереси. Подчертавам това, защото това беше първото чуто от мен официално изразено разбиране за това, че законът наистина в крайна сметка се получи по един доста добър и убедителен начин. Разбира се, остава да видим начина на неговото приложение, след като влезе в сила, след 1 януари следващата година. Особен акцент беше поставен върху обществените поръчки. Знаете, че режимът на обществени поръчки беше в много голяма степен отворен, направен по-прозрачен с последните изменения. Пак остава голямата въпросителна около това как ще се прилагат тези подобрени правила на провеждане на търгове и обществени поръчки и дали те ще са достатъчно убедителни сами по себе си, че усилието си е струвало.

Парламентарният контрол върху ДАНС, по-скоро все още нереализираният парламентарен контрол върху ДАНС беше също част от разговорите и във вашия ефир ми се иска да изразя надежда, че в крайна сметка управляващи и опозиция наистина ще намерят работещо решение, така че една ключова структура да не остане извън парламентарно наблюдение. Струва ми се, че към момента дебатите в много голяма степен се политизират, а някак си търсенето на работещо решение остава на заден план и ми се ще чрез вас да изляза с един апел и към опозицията да се опитаме да търсим по-конструктивен подход по тази тема. Разбира се, всичко това само по себе си е позитивна крачка, крачка в правилната посока, но трябва да си даваме сметка, че резултатите са онова нещо, което ще звучи най-убедително тогава, когато искаме определени формулировки в следващия доклад на Европейската комисия.

Според вас посланиците останаха ли доволни именно от резултатите, които сме постигнали, макар и през последните няколко месеца?

Има повече от един вид резултати, които чакаме. Започнах със законодателната дейност, защото тя е най-лесно измерима. Но резултатите във вида, в който всички ние искаме да се случат, се изразяват в едно много просто нещо, и то е, че след като има разследване, след като има повдигнат обвинителен акт, ние чакаме да видим развитието на процеса в съдебната система. И тук за съжаление много често откъсването на този първоначален момент във времето от крайна присъда, обвинителна или оневиняваща, трудно може да бъде обяснен. Точно поради тази причина ми се струва, че повече от всякога в момента е важно съдебната система да се активизира и като темп на работа, и като конкретни резултати. Ще ви дам един пример. Ние видяхме преди може би 2 или 3 седмици, че това дълго и шумно дебатирано дело по злоупотреби по САПАРД срещу групата Николов-Стойков беше пуснато в ход, но практически насрочено за второ заседание чак през декември. Казвам го това нещо, защото важно е да знаем, че извън правосъдието като такова е важно и в какви срокове то се предоставя. Неслучайно ние юристите казваме, че понякога закъснялото правосъдие е отказ от правосъдие. Нека, когато има не само важни дела, но такива със значителен обществен интерес, да се опитаме да съкратим разглеждането им като срокове особено тогава, когато самото дело е добре подготвено още на предварителна фаза. Това ще улесни нашата работа малко по малко да започнем да чистим репутацията на страната ни. Тези си думи аз не схващам под никаква форма като интервенция в дейността на съдилищата ни най-малко и бих се радвала, ако някои магистрати слушат в момента това ни интервю и наистина разберат, че всъщност цялото това концентрирано усилие някак си не може да се случи и не може да даде резултат, ако в него не участва съдебната система.

В сряда стана ясно, че България сама е предложила на Европейската комисия финансови корекции на европарите по програма САПАРД. Става дума за това, че страната ни сама един вид си орязва над 650 хиляди евро. Какви според вас са ричините за този според мен може би странен вид самонаказание?

То не е толкова самонаказание, а то е форма на самоконтрол, която е много важна като доказателство за това, че собствените ни системи за контрол съществуват и функционират. Не гледам драматично на финансовите корекции, които ние като държава и като институция може да си наложим, колкото и болезнени да са те. Всъщност много по-драматичното е тогава, когато от Европейската комисия бъдат спрени средства, и ние вече го изпитахме върху гърба си. Когато обаче държавата сама предприеме този подход и наложи такава корекция, практически конкретният проект може да не е възможно да бъде финансиран, но тези средства могат да се насочат към друг проект, т.е. като теглим чертата накрая, ние виждаме, че това не са загубени за страната пари и точно поради тази причина аз лично приветствам тази стъпка, макар и да звучи непопулярна. Отварям една скоба, за да кажа, че днес имаме като че ли положителна новина по линия на САПАРД. Една от основните ни амбиции да се опитаме и да удължим срока на функциониране на САПАРД може би ще бъде призната. Поне към момента кореспонденцията с дирекцията по земеделие в Европейската комисия, с еврокомисаря Мариан Фишер Бойл показват, че те са готови да подкрепят удължаване на програмата по правилото n+3, което фактически означава, че тези, ако не се лъжа, 114 млн. евро ще могат да бъдат усвоявани не до края на тази година, което щеше да е невъзможно, а до 31 декември 2009 г.

Кога според вас ще имаме окончателния отговор на Европейската комисия за парите по САПАРД?

Аз приемам в много голяма степен това, което виждам като кореспонденция с комисията за почти взето решение, но разбира се, предстои да бъде потвърдено и от комисията в нейния пълен състав.

Колкото само до метода сами да спираме парите си, това прецедент ли е в държавите от ЕС, или има и такава практика?

Такава практика има. Между другото тя не би трябвало да се възприема като новост. И други държави членки я прилагат. Тя беше неколкократно подсказвана от самата комисия като възможен изход и стремеж тези средства да не бъдат загубени безвъзвратно, както и, пак казвам, като опит за възстановяване на доверие в собствените ни системи за контрол. От тази гледна точка смятам, че такъв тип решения, макар и непопулярни, имат повече от едно положително измерение.

И още една тема. Предполагам, че дни наред още ще се говори за победата на демократа Барак Обама в надпреварата за Белия дом. Прокрадна ли се всъщност тази тема и по време на разговора ви днес с посланиците от ЕС?

Тази тема присъства във всички разговори. Изборите в Америка надхвърлиха качеството на важно световно събитие. По някакъв начин всички ние видяхме как те завихриха една световна емоция и свръхинтересни политически анализи и коментари. Сещам се за едни думи на американския историк Джеймс Адамс, който казва, че чистокръвните американци винаги са били склонни да заложат и последния си цент на една мечта. И тогава, когато видиш практически една мечта реализирана, някак си няма как и ти, колкото и далеч да се намираш от центъра на събитията, да не почувстваш някакъв вид вдъхновение. Може би от наша гледна точка много важно послание от тези избори е активността на гласуването. Седемдесет процента активност е нещо, пред което всички ние трябва да свалим шапка. Прозрачността на кампанията по финансирането е също част от онези уроци, които ние можем да получим наготово. Пък те са и много актуални на фона на дебатите, които българският парламент води по финансирането на българските политически партии. Последвалият силен сигнал от страна на Европейската комисия за сътрудничество с Америка също е окуражащ за света на фона на глобалната финансова криза и проблемите с рецесията на част от най-големите световни икономики. Така че струва ми се, че изборите в Америка наистина изпращат много на брой позитивни импулси, които в крайна сметка всички ние се надяваме да доведат до нещо качествено по-добро.

Какво според вас ще се промени в отношенията между страната ни и Съединените американски щати след избирането на Обама за президент на Америка? Междувпрочем споделяте ли тезата, че за демократа Обама регионът на Балканите, включително и България, ще бъдат далеч по-безинтересни, отколкото те бяха на републиканеца Буш?

Не съвсем, но връщайки се към първата част от въпроса ви - какво ще донесе за нас като държава, все пак партньор на Съединените американски щати, знаете ли, смятам, че достигнахме онова ниво на двустранните ни отношения, в което вече стратегическото партньорство помежду ни е необратимо. От тази гледна точка президентът, както и да се нарича той, само може да задълбочава в положителен аспект отношенията ни. Смятам обаче, че в световен план тази промяна ще има много разтърсващо в най-положителния смисъл на думата, въздействие. Разбира се, предстои да видим как ще се формира и временната администрация, и впоследствие новият американски кабинет, кои ще са първите визити, които новият американски президент ще осъществи. Но струва ми се, че наистина светът има нов повод за оптимизъм с последните избори в Съединените американски щати, в частност и България. Надявам се, че и новият американски президент ще остане силно ангажиран с нашия регион. Регион, който макар и да се стабилизира, при това много прогресивно, все още има нужда от активно северноатлантическо присъстие и в това отношение лично аз бих се учудила, ако новата администрация загуби интерес към него.

Преди два дни се срещнахте с посланика на Съединените американски щати у нас Нанси Макълдауни. Коментирахте ли прогнозата на генералния консул на Америка тук у нас, в София, Даниел Перон, а тя е, че визите ни за Америка ще останат и през идната 2009-та година.

Визите ни с Америка рано или късно ще паднат. Започвайки от тази стартова позиция, всичко друго е въпрос на концентрирано усилие от наша страна и на конюнктура в много голяма степен. Основното, което към момента трябва да се случи, е да приключим тази дългоочаквана процедура по снабдяване на българските граждани с биометрични документи за самоличност, защото това автоматично отваря една голяма врата към подписването на меморандума за разбирателство, който пък ще доведе до отпадане на визите. Разбира се, другият чисто формален аргумент, който няма как да не се калкулира при взимане на едно или друго решение на американската администрация, е какъв е процентът на откази за издаване на американски визи и в това отношение, макар и процентът да бележи намаляване вече повече от 2 или 3 години, виждаме, че последните месеци има леко запазване на тенденцията към увеличаване на отказите и тук е нещото, към което ние трябва да ориентираме следващите си действия. Разбира се, това много зависи от българските граждани. Беше в някаква степен забавно, но пък и много важно апелът на американския консул към онези български граждани, които поемат риск с апликацията си за виза, да се ограничат от това да дадат една по-добра възможност за всички останали граждани. Защото ние до голяма степен сме зависими от това на колко български граждани бива отказвано издаването на американска виза. Но аз като цяло съм оптимист и очаквам положително развитие през пролетта на следващата година и нямам никакво съмнение, че рано или късно българските граждани ще пътуват безвизово за Америка.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю