Средно между 3500 и 4500 ракети се изстрелват в България с цел намаляване на щетите от градушки. Това съобщи в интервю за Дарик изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките Николай Николов. Той отрече обвиненията за некомпетентността на служителите си след инцидента с падналата част от ракета над голям търговски обект до Пловдив в средата на миналата седмица.
Ето какво още каза той пред Дарик:
Към момента какво е състоянието като материални активи на агенцията за борба с градушките и можем ли да бъдем спокойни, че има достатъчно бази, достатъчно ракети, за да посрещнем и бъдещи пролетно-летни градушки, на каквито станахме свидетели през последната седмица-две?
Системата за борба с градушки е започнала да се изгражда през 1968 г. Изграден е първият полигон в Южна България, град Съединение. По-натам до 1989 г. се разширява дейността на агенцията. Последното разширение на базите за изстрелване е било през 2007 г. Това се прави на база на територии, на исторически данни и факти къде са се случили повече градобития. През последните няколко години територията, която защитаваме, явно не е достатъчна. Затова миналата година започнахме да разработваме проект, с който да разширим защитаваната територия, но самият проект не може да се изпълни за година-две. И специалисти се градят много трудно, които да могат да работят в тази система. Един специалист се изгражда в продължение на четири години.
Колко са ракетните бази като бройка в страната и колко са контролните? Знам, че всъщност няколко контролни контролират всички останали разпръснати.
Точно така. Базите в България са девет командни пункта, от които се наблюдават метеорологичните процеси и се дават команди на ракетни площадки, които в цялата страна са 200 на брой. Никога не са били повече или по-малко. Не са закривани площадки, напротив разширявана е системата. Към момента всички работят, всички са обучени, добри специалисти. Чух какви ли не критики, че имало алкохолици, пияници. Това е несериозно и не искам да го коментирам. Хората минават задължително опреснителни курсове всяка пролет. Всяка есен завършват с допълнително обучение. Така че, всичко е наред.
Кажете ни колко струват тези ракети, за които толкова се говори в последно време и съответно поносима ли е тази сума за агенцията, спрямо бюджета, който получавате за годишна издръжка?
Годишната издръжка на агенцията не се съобразява със стойността на ракетите. Те са отделно перо. Годишната издръжка на агенцията, това са заплати, амортизационни, капиталови разходи в размер на 6,1 млн. лева. Територията, която защитаваме, е 12,3 млн. декара обработваема площ. На тази територия могат да бъдат засадени насаждения за стотици милиони левове. Колко струват самите ракети е фирмена тайна. Нямам право да ви издам стойността на ракетата по простата причина, че самите фирми продават и на чужди колеги и искат да се запази това в тайна.
Скъпо ли струва на страната ни да изстрелва такива ракети или е поносима сумата?
Според мен е поносима.
Защо при последните градушки над Стара Загора и Пловдив нямаше такива ракети?
Напротив, имало е ракети. Просто облакът, който навлиза в защитаваната територия, навлиза вече с готов град. Нашата дейност не е на 100% да спрем градушката, а да извършим превантивна дейност и да намалим щетите от градушка. Няма система за борба с градушките в света, която да може да защити на 100% от градушка земеделските култури. Ние посрещнахме и сме намалили значително щетите, които биха се случили, ако ние не работехме.
Какви биха били като процент щетите, ако ги нямаше тези ракети, ако не се изстрелваха от тези бази? С колко се намаляват пораженията върху земеделската площ от градушките?
Няма такова изчисление. Това на практика е невъзможно да бъде изчислено. Изчислява се процент успеваемост. При този процент успеваемост България може да се похвали, че е на едно много добро световно ниво - 73 процента. В световен мащаб успеваемостта се движи между 40 и 80 процента. През последните години работа на Агенцията за борба с градушките са въведени нови доплерови радари, които са най-модерните в Европа. Единственият, подобен на нашите радари, е в Америка. На 100 процента защита няма, това е най-важното нещо. Целта е да се сведат до минимум щетите от градушка, които биха били жестоки, особено това, което случи на 5 юни над Пловдив. Ако ние не работехме, градовата пътека може би щеше да подмине целия Пловдив и да унищожи всичко около Пловдив.
Казахте 5 юни, тогава стана този инцидент с ракетата. Има ли гаранция, че това няма да се повтори? Хората в региона вероятно доста са се изплашили.
Вероятно са се изплашили, нормално е да са се изплашили. Беше изключително тежка метеорологичната обстановка. Според данните, които ми предоставиха специалистите, в този момент на 3,5 км височина, в който се е движила ракетата, е имало 10 м/с вятър и 7 м/с завихрящ се вятър. Това е отклонило ракетата с 45 градуса от точката, от която е изстреляна, това е изключително рядък инцидент, който е могъл да се случи. А и това не е ракета, а е част от ракета, която тежи около 300-350 грама.
Има ли градушки, които са толкова мощни и характерни ли са те са нашите климатични условия, че да не се повлияят от изстрелваните ракети?
България се намира в един от най-градобитните райони в Европа - Балканския полуостров, ние сме в средата на Балканския полуостров. Другият градобитен район в Европа е Хърватска. Напоследък се наблюдават и на друго места, дори миналата седмица наши колеги от Англия ми съобщиха, че за първи път наблюдават градушка, унищожила стотици хиляди декари насаждения в Англия. Това не се е случвало никога. Има климатични промени, които специалистите могат да обяснят по-добре. Това показва, че ние сме на прав път с проектирането и разширяването на територията на защита в България.
