Новият ни посланик във Вашингтон: Визите за Америка отпадат през 2011-та
Новият ни посланик във Вашингтон: Визите за Америка отпадат през 2011-та / netinfo
Новият посланик на страната ни във Вашингтон Лъчезар Петков в първото си интервю след подписването на президентския указ за неговото назначение прогнозира, че визите за Америка ще отпаднат през 2011 г., когато страната ни ще влезе в Шенген. Като бивш наш посланик в Полша той осветли и скандалната история за злоупотребите и нарушенията при стопанисването на българските имоти там:

Как ще отговорите на предизвикателствата, които Елена Поптодорова отправи към своите наследници, след като се превърна в един от най-образцовите наши дипломати зад граница?

Елена постигна определено много по време на мандата си, а междувпрочем ние сме колеги, приятели и съученици. Тя е по-малка де, но ако това, което тя изгради, аз успея да го запазя, развия и направя по-съвършено, ще бъде наистина много щастлив.

Успяхте ли съвети да размените вече, по-скоро вие да поискате съвет от нея, или все още не сте успели да разговаряте?

Това е в една първоначална фаза, основно по телефона, но това ще го направим много обстойно между 15 и 30 октомври, тя се връща на 15 октомври, аз ще замина в края на октомври, така че ще имаме много време и доста часове ще трябва да прекараме заедно в дискусия.

Все пак вече успяхте ли да изградите дневния си ред на посланик на страната ни във Вашингтон, наясно ли сте какви ще са вашите приоритети?

Изграждането на дневен ред като посланик във Вашингтон по-скоро в момента е в процес. Ще ви кажа защо - по две причини. Първо, имам още някои задачи, които трябва да довърша в следващите четири седмици, свързани с дейността ми като директор на "Човешки ресурси" тук във външно министерство. И второ, бих искал окончателно да направя това след предстоящите ми срещи с ръководителите на различните ведомства и институции, които работят у нас със Съединените щати. Като говорим за приоритетите, на практика това са приоритетите на държавата ни и те са известни - ефективен политически диалог, развитие на бизнеса и икономическите връзки, представяне на страната ни с културното и историческото ни наследство, разбира се, нека да не пропускаме и дейността и контактите с вече няколко стотинте хиляди българи, които живеят в Съединените щати.

Бил сте генерален консул на страната ни в Ню Йорк. .. коя година?

1995-1999 г.

Смятате ли, че сега, когато след месец заминете, ще намерите Америка много променена, много различна от тази Америка, която познавате?

Допускам, че ще видя една определено по-различна Америка, и ще ви кажа защо. Все пак, когато работех в Ню Йорк, бензинът беше под един долар, а в момента е над четири долара. Едно евро беше един долар, а сега е 1.40. Просто не е възможно страната да е същата и в икономически, и в политически, и в социален план. Наред с това обаче най-вероятното, което не се е променило, това са националните черти на американците. Това са, че те ценят своята индивидуалност, изказват се директно върху това, което мислят, те са искрени, когато изразяват било то политическо или друго мнение, имат една много интересна увереност, че могат да моделират собствената си съдба, прями са в отношенията си и всъщност всичко това, което ги прави американци.

Господин Петков, най-щекотливият за българите въпрос, който ще бъде безспорно приоритет и във вашата работа, отпадането на визите. Кога според вас ще се подпише споразумението за отпадането на визите за българите за Съединените американски щати? Според вас това е по-реално да се случи в началото на мандата на новия американски президент или по-скоро в края на мандата на новия американски президент, както и да се казва той, т.е. към 2013 година?

Това е един труден и едновременно с това много добър въпрос. Ако стане това през 2011 г., аз ще бъда много щастлив. Тогава България ще влезе в Шенген и реално процесът би трябвало да бъде максимално изчистен и по-лесен за финализиране.

Т.е. прогнозата, която вие правите, че 2011 г. е добра година това да бъде факт?

Това би била една добра година определено.

Кои останаха пречките пред подписването на това споразумение за отпадането на визите? Ясно е, че трябва да бъде намален броят на отказите на визи, ясно е, че трябва да въведем биометричните паспорти. Какво още обаче?

Конкретните стъпки, които вие споменахте, са точно такива. Към тях може да се прибави и намаляването броя на просрочените визи. Най-важният елемент обаче това са новите електронни паспорти, към които паспорти трябва да се пристъпи в България през следващата година, и аз лично считам, че този процес обезателно следва да се ускори. Елементи също така са и споразуменията между Съединените щати и Европейския съюз за предварителното предоставяне на данни от самолетните компании за пътуващите през океана и за т. нар. въздушни маршали, т.е. американски шерифи, които ще пътуват по всички авиокомпании. Само по този начин реално американската страна би могла да получи една увереност, че в страната им няма да пристигат повече хора от едни приемливи норми.

Имате ли представа изостава ли България от темпа, с който трябва да извърши всички тези неща?

Пак повтарям, най-важният елемент това са новите електронни паспорти, към които трябва да се пристъпи в максимално най-бърз темп.

Как смятате, от значение ли за България как ще се казва новият американски президент - дали Барак Обама, или Джон Маккейн?

Мисля, че който и от двамата бъде избран, България ще продължи да има ефективен политически диалог с Америка, бизнесът ще се развива по собствените си правила, както и другите области на междудържавните отношения.

Все пак?

Все пак мисля, че няма някаква драматична разлика.

Добре, американските инвестиции, също важна тема. Смятате ли, че останаха сериозни пречки пред привличането на американски инвестиции у нас? Ето например предишният посланик на Вашингтон в София Джон Байърли като че ли не се умори през целия си мандат да повтаря, че е тежка администрацията ни, че все още има корупция.

Политически пречки на практика няма, особено след като страната ни влезе в НАТО и бе въведен плоският данък у нас. Американските инвестиции през последните 2 години се удвоиха, като само компанията AES инвестира понастоящем 1 милиард и 400 милиона долара в "Марица-изток", знаете. Освен това има интерес към енергетиката, към "Белене" и към "Козлодуй". Разбира се, това, което е много важно, все пак има какво да се желае от създаването на един по-добър инвестиционен климат у нас, имам предвид на средно и по-ниско административно ниво.

Там е проблемът според вас?

Според мен там не функционира машината така ефективно, както по висшите слоеве.

Г-н Петков, мнозина казват, че България не може да бъде еднакво близка и с Вашингтон, и с Москва. Така ли е според вас? На кой България е по-добър приятел - на Русия или на Съединените американски щати?

Аз по-скоро бих се концентрирал върху партньорство поради простата причина, че приятелски връзки имаме и с Америка, и с Русия, въпреки че, както знаете, приятелството между големите и малките държави има своите особености. С Америка освен много добрите двустранни отношения сме партньори и в НАТО, което пък знаете, че е един от основните ни външнополитически приоритети. С Русия от своя страна в последните години развихме едно рационално и бих казал прагматично сътрудничество в енергийния сектор, а в днешно време партньорството е силно обвързано с бизнес фактора. Така че бих казал, че има някаква равнопоставеност в известен смисъл.

Т.е. искате да кажете, че българската външна политика към момента е балансирана политика?

Определено да.

Един въпрос, свързан с миналото ви, с вашата биография. Бил сте посланик на страната ни в Полша. Кажете, разследван ли сте от прокуратурата в качеството си именно на бивш посланик на страната ни в Полша за злоупотреби и нарушения при стопанисването на имотите на българската мисия?

Не, не съм разследван. Преди време ме поканиха в Националната следствена служба като свидетел наред с други бивши служителите в посолството, където аз дадох свидетелски показания по случая и съответно аз дадох тези свидетелски показания.

На коя дата се случи това?

Това беше преди повече от половин година според мен, даже може би миналата година беше това.

Може ли да споделите в резюме какво разказахте?

Проблемът с нашите имоти е, че през мандата на предишния посланик една голяма част от жилищния комплекс на Република България, който е към посолството, е бил отдаден под наем на една полска фирма. Впоследствие вече съответната полска фирма става крайно неакуратна, не изпълнява своите задължения и след като беше сезирано външно министерство договорът беше прекратен. Въпросната полска фирма до ден-днешен дължи едни сериозни суми на нашата държава.

Какви?

Някъде от порядъка може би на половин милион. Разбира се, за всичко това има огромна документация тук във външно министерство. Ако се прегледа тази документация, личи повече от ясно същността на нещата, т.е. къде са нарушенията били и от кого са били направени.

Т.е. говорите за мандата на вашия предшественик Александър Йорданов.

Боя се, че да. Така че, разбира се, имаме конфликт на интересите там, тъй като съпругата на г-н Йорданов е била съсобственик на фирмата, с която той е подписал договора.

Когато заменихте Александър Йорданов, какво заварихте в крайна сметка и какво зависеше от вас нещата да бъдат променени и да бъдат изчистени?

Когато аз заминах, междувпрочем имаше един преходен период, когато е имало временно управляващ, и реално вече нарушенията бяха започнали да стават, т.е. полската фирма не плащаше редовно както наем, така и съответните режийни разходи. Затова, пак казвам, е уведомявано външно министерство непрекъснато и съответно са били изпълнявани неговите указания. След като беше взето решение, преустановихме договора с фирмата, която обаче за съжаление отказа да напусне комплекса. От мен беше изискано просто документиране на фактите, което аз и направих.

Но заминавате за Вашингтон, за службата си във Вашингтон с чиста съвест, че по време на вашия мандат закононарушения, имам предвид в Полша, не са правени.

Абсолютно. Още повече че, хайде да бъдем честни, не моята съпруга е била съсобственик на фирмата, а нечия друга.

Бил сте, както вече стана ясно, и генерален консул на страната ни в Ню Йорк, и наш посланик в Полша, сега, преди да заминете, и шеф на дирекция "Човешки ресурси" във външното ни министерство. Въпреки че сте дипломат от кариерата, хората не ви познават, не сте публична и известна личност. Разкажете с няколко думи, представете се, така, пред слушателите на Дарик.

Да, определено съм кариерен дипломат. Аз съм над 30 години във външно министерство. Първият ми мандат беше на остров Малта, където имахме посолство, което аз закрих 1990 г. След това бях заместник на посланика във Вашингтон в посолството ни. Впоследствие станах шеф на консулството в Ню Йорк. Следващият ми мандат вече беше като посланик в Полша, като бях едновременно с това акредитиран и в Литва, и в Латвия. Не съм бил особено в публичното пространство, вярно е това, но може би, тъй като не съм се занимавал с политика, освен външна. А иначе какъв съм аз? Бих казал човек, който гледа много позитивно на нещата от живота, за което казват, че помага и, така, по-ведрият ми нрав. Гордея се и със семейството си. Моят прадядо е бил опълченец на Шипка, баща ми беше известен специалист в областта на горското стопанство. Иначе в ежедневния си живот съм щастлив със съпругата си Боряна Пунчева, която е режисьор и актриса. Общо взето, много хора казват, че неслучайно майка ми ме е кръстила Лъчезар.

Дайте един пример за вашия позитивизъм.

Общо взето, аз винаги гледам позитивно на нещата, т.е. имаше една история, която мога да ви разкажа, която беше много любопитна. Когато бях акредитиран посланик в Полша, един ден ми се обадиха, няколко дни преди да връча акредитивните си писма на литовския президент. Междувременно имаше избори в Литва, литовският президент Адамкус, който беше почти сигурно, че ще спечели, в последния момент загуби изборите. Така че се готвех естествено да връча писма на новия президент. Тогава един ден ми се обади литовският посланик, с когото бяхме много близки приятели, и казва - абе, знаеш ли, имам една голяма молба към теб. Става дума за това, че искаме още един посланик да връчи писма на стария президент, така да се каже, на отиващия си президент. Пък всички, общо взето, ми отказаха, защото искат естествено да връчат на новия президент. Викам, да, разбира се, защо не. Отидох и след връчването на писмата, разбира се, има специална церемония, чаша шампанско, говорихме си, той не беше в особено добро настроение, разбираемо. И все пак не знам, нещо ме подтикна да му кажа - абе, знаете ли, човек никога не знае. Все пак човек никога не знае. Той ме погледна, казва - ооо, вика, виж какво, аз съм на 79 години, къде ще чакам аз 4 години. Парадоксалното беше, че новият президент точно след около година някъде го импийчнаха и имаше нови избори. И тогава избраха, разбира се, вече стария нов президент, на когото аз организирах официално посещение в България. И когато кацна неговият самолет на летище София, и го чакахме, знаете, има една редица, където всички се построявахме, и тогава Адамкус се спря, прегърна ме и казва - ти, знаеш ли, беше абсолютно прав.

Вашият оптимизъм е победил.

Да, по някакъв начин да.

Добре, започнахме така или иначе разговора с Елена Поптодорова, да го завършим с нея. По време на нейния мандат страната ни изпълни наистина две заветни свои цели - и членство в НАТО, и членство в Европейския съюз. Смятате ли, че вашият мандат ще е доста по-лек от този на Елена Поптодорова във Вашингтон?

Общо взето, едва ли, тъй като във Вашингтон и в Америка има толкова много какво да се направи. Така че неминуемо ще се появят нови задачи, ще има нови предизвикателства, ще развиваме отношения в нови области. Така че съм убеден, че, бъдете сигурна, работният ми ден и вечер ще бъдат изпълнени.