Министърът на външните работи Николай Младенов в "Седмицата" на Дарик:
Всъщност България е против наказателна процедура на Европейската комисия срещу Франция заради ромите, така ли трябва да се разбират изказванията на официални представители през седмицата?
Е, това е много опростяване на въпроса. Трябва да видим дали Европейската комисия въобще ще повдигне някаква процедура, че има нарушение на европейското законодателство във връзка с това, което се случва във Франция. Според нашата информация, с която разполагаме, от нашите консули, които са в постоянна връзка с българските граждани, те до този момент са 41, които са се върнали от Франция, няма основания да се смята, че има нарушение по отношение на нашите граждани на френското законодателство или европейските директиви за свободно движение.
А вие видяхте ли това писмо на френското вътрешно министерство, в което се казва едно към едно, че приоритет за премахване са ромските лагери, и как го тълкувате?
Сега, нали ви е ясно, че на никого не му е приятно да живее или в гето, или да има гето до себе си? Нито на нас, в България, нито на хората във Франция или където и да е по света. Аз видях това писмо, но също така чух и много ясното уверение както от френските власти, от министъра им на вътрешните работи, че това е грешка и че това писмо впоследствие е било оттеглено и заменено с друго, друга инструкция, която не... експлицитно по този грозен начин не, така, не се насочва към ромската етническа група. Между другото, поне с информацията, с която ние разполагаме от нашите граждани, които си дойдоха от Франция, не всички са роми.
Тоест от тези, те до вчера бяха 41, има една нова група...
41 са до вчера, да, мисля, че тези дни предстои още една група от 16 човека да си дойде.
Не всички от тях са роми.
Да, не всички се декларират като роми, но това е второстепенен въпрос, защото дали са, какъв е етническият им произход или религията им няма значение, те са български граждани. Ние не ги разглеждаме като роми или като някакви други хора.
Трябва ли този френски опит да се ползва според вас в рамките на целия Европейски съюз, без да се изключва България?
Кой опит?
Ами, когато някой наруши някакви правила, вместо да бъде санкциониран персонално, например с глоба, ако е по-тежко нарушението, задържане, респективно съдене, ако не се подчинява на тези правила, да му се платят пътните разноски, определена сума пари, и да си замине, без даже да изтърпи наказание за конкретното нарушение.
Г-н Вълчев, вие сте юрист и много добре знаете, че трябва да се спазва законодателството такова, каквото е. Директивата от 2004... значи, има във Франция, както всяка страна, има своето законодателство, отделно има директивата за свободното движение от 2004 година, която казва, че след, мисля, че беше третия месец, ако не можеш да докажеш средства, място, където живееш, различни са изискванията, социални осигуровки и т.н., страната, в която пребиваваш, има правото да те върне в страната, от която идваш. Само за миналата година, за 2010 година, 531 са българските граждани, които са върнати от различни страни в Европейския съюз на базата на подобен тип нарушения на различни европейски и национални правила. През 2009 това са били малко над 600 човека. В интерес на истината най-много са върнати от Белгия, от Франция 2009 година има 145 човека върнати, има върнати от Германия, да не говорим за Финландия, Дания и други страни. Така че връщането на хора, когато те не спазват правилата на пребиваване в една страна - членка на Европейския съюз, е практика, която не е от вчера. Тя съществува в Европейския съюз от много години, защото има и страх, разбира се, че в някои случаи, и това всъщност аз го казвам като страх много дипломатично, има реални такива ситуации, в които в някои случаи просто определени хора, къде организирано, къде не, ползват дупки в законодателството на определена страна, за да злоупотребят с нейната социална система. Сега, на нас, ако това ни се случи, няма да ни е приятно, нали? Защо трябва да мислим, че на другите това е приятно? Ние по отношение на българските граждани, които са върнати сега от Франция, ние нямаме никакво основание да смятаме, че те са експулсирани колективно, без да са разгледани техните индивидуални ситуации. Напротив.
Всеки случай е разглеждан персонално.
Това е информацията, с която ние разполагаме от нашите консули. Ние, преди всеки полет да си дойде с хора от тази акция в момента, получаваме техните имена, знаем кои са, къде си отиват и т.н.
А те предупреждавани ли са, наказвани ли са по реда, по който ще бъде наказан един френски гражданин, ако си опъне палатка на общинска земя? То най-вероятно Франция има такива закони, които казват... някаква глоба, след това втора глоба, трета, ще го арестуват.
Не, то не е въпрос на глоба или на арестуване, въпросът е, че правото на свободно движение не е автоматично право на свободно установяване, което означава, че когато това право, което е по директивата от 2004, която казва, че ако престоиш определен брой месеци, след това трябва да имаш доказателства, че можеш да се издържаш и т.н., това е нарушено, страната е в правото си не да те глоби или да те... не знам какво, казахте да те арестува или не знам какво, а да те върне в страната, от която идваш. Това е условието.
Добре, но тогава се поставя под въпрос изобщо идеята за свободното придвижване в Европейския съюз, като се влезе с тия тълкувания за установяване.
Не е вярно, по никакъв начин не се...
Ето, ако този, който се движи, ще трябва да доказва там, където се е придвижил...
Не, по никакъв начин не се поставя под въпрос...
...какви средства има.
Напротив, свободата на движение съществува в Европейския съюз във всички страни, и в България. Всеки европейски гражданин на друга страна членка може да дойде в нашата страна, сега, ще ви излъжа за точно срока, но мисля, че 90 дни беше точно...
90 дни, да.
Да, да пребивава спокойно в България. След 90-ия ден, ако този човек няма как да се издържа тук, ако няма социални осигуровки, ако няма къде да живее и започне да живее на ъгъла пред блока ви, и българската държава, както би била всяка друга, е в правото си да го върне от страната, от която идва.
След този случай, той означава ли, че вече и България ще може да ползва такъв опит, без да бъде яростно критикувана от Запада, например, ако в ямболската община в един блок са се настанили от най-различни общини от цяла България дошли, например роми...
Говорим за България, не говорим за граждани на друга...
Да, да може да се връщат те в общините, откъдето са дошли.
Говорим за граждани на друга страна, не говорим за български граждани. Ако български граждани се самонастанят някъде в България, си има българско законодателство, което ги третира. Когато има граждани на друга страна членка, които отидат и се настанят, да го наречем, те стават вече обект на правилата на европейското законодателство.
Не, говорим вече за, говорим за принципи.
Това е принципът. В крайна сметка това, което, нали, визирате, ако се настанят в един блок в Ямбол...
Хора от Търновско.
Извинявайте, извинявайте, но тези...
Може ли ямболската община да каже - отивайте си в Търновско?
Е, това вече трябва, това трябва да ви го кажат...
Ето ви по един билет за влака и по сто лева.
Това вече трябва да ви го кажат юристите, които познават българското законодателство по отношение на българските граждани. А когато аз ви казвам, че ако в Ямбол отидат утре французи, германци, румънци и португалци и се настанят в един блок в центъра на града, и нямат доказателство откъде... в смисъл могат ли да се издържат, работят ли, или са се самонастанили, след три месеца българската държава е в правото си да ги върне в съответната страна, от която идват. Но това е отделен случай от случая, когато става въпрос за движение в рамките на нашата страна на наши граждани.
Всъщност спорът е кой трябва да интегрира - дали този, който, на чиято територия са живеели въпросните роми, или приемната страна. Този спор всъщност беше формулиран от френския държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш, той каза - аз не съм съгласен с позицията на комисията, че интеграцията на ромите трябва да се извършва и в приемната страна, а не само в родните, в случая Румъния и България. А каква е българската позиция, къде да се интегрират ромите - там, откъдето са дошли, или там, където са отишли?
Вие, ако имате проблеми в България, къде си ги решавате - в България или в Германия? В смисъл...
В комисията явно има гласове, които смятат...
В смисъл нека да не обръщаме в политически един въпрос, който наистина е тежък и е социален, и да не се правим, че този проблем не съществува, защото в България всички знаем, колкото и да ни е неприятно да го признаем, че има много ромски махали, гета, в които хората живеят в кошмарни условия - без ток, без електричество и т.н. В същия момент тези хора, ако тръгнат към Франция или някъде другаде, те не тръгват от добро, те не отиват там, защото тук им е много хубаво. Те тръгват, защото имат проблем. Този проблем къде се решава? Той трябва да се реши тук. Погледнете статистиката, погледнете данните. Хората от ромски произход в България, и не само в България, това е проблем, който съществува и в други страни, традиционно имат по-малък достъп до образование или по-ниско образование, или работят по-ниско платена работа, живеят в махали, крайни квартали, гета. Вие не знам дали сте ходили в Сливен, има един квартал, който се казва "Надежда", доста цинично се казва "Надежда". Там има хора, които живеят буквално под земята. Това са, този проблем е социален и той трябва да бъде решен тук. И това, което ние казваме, е, че този проблем трябва да бъде решен тук, от усилията на българското правителство, власт, общини и т.н. Разбира се, от наши усилия с подкрепата на Европейския съюз и с подкрепата на Европейската комисия, защото този проблем не е само при нас. Той съществува даже в много по-тежка степен в други държави членки, но не можеш да кажеш, абе, това понеже го има и в още няколко страни, дайте Брюксел да го реши. Брюксел няма да дойде да построи училища или няма да направи детски градини, или няма да върне хората в клас. Това ние можем да го направим заедно с подкрепата, разбира се, на Европейския съюз и координирано с другите страни, които имат подобен казус.
А Франция не можеше ли да даде пример как става интеграция, след като тези хора са харесали това място, така, както примерно преди стотина години или може би и повече, когато Западна Европа, когато са гонили циганите на изток и са ги избивали, защото е имало и такива исторически периоди, та както сега са се върнали, да кажем, по някакви земи, които са били...
Е, сега още малко ще кажете да се върнат в Египет. Те са наши граждани, те живеят в нашата страна. Те са равни на вас и на мен, и те живеят тук.
Но, от друга страна, Франция заедно с редица европейски държави непрекъснато е критикувала България при всеки опит да решава въпроса.
Не е точно така, защото това, което е направено през последните...
Премиерът даде за пример Баталова воденица например, незаконен лагер.
Сега, различни са критиките от различни места, но това, което до този момент е направено, е, че ние години наред говорим или се говори - ромите имат проблеми, правим конференции, е, предното правителството направи декада на ромското включване, не знам си колко милиона бяха изхарчени за конференции, за какво ли не. Ако погледнете реално всъщност какво е направено през тези години, за да могат тези хора да живеят по-добре, да живеят при по-добри условия, да имат по-добро образование, да могат да си намерят по-добра работа, да се интегрират в обществото, да си запазят своята култура, разбира се, но да се чувстват част от това общество, ще видите, че е най-малко, и колкото и цинично да звучи, сигурен съм, че ако се направи някаква сметка, която е малко невъзможно точно да се направи, колко пари са хвърлени в това да се купуват ромски гласове и съответно колко пари някои от ромските лидери са прибрали, за да продават ромските гласове, ще видите, че тези пари, ако бяха отишли в канализация, в къщи и т.н., щеше да е много по-различно положението. Въпросният блок в Ямбол, за който стана въпрос сега, който аз лично съм ходил и съм видял преди, не знам, шест месеца може би, като бях министър на отбраната, понеже той се намира до едно военно поделение, всички вече го видяха в България по телевизията, 20 години този блок седи там, разпада се, няма ток, няма вода, някакви хора живеят в него и никой нищо не прави.
Ами, то въпросът е кой да плати да се направи блокът и...
Ама не, ние може да седим и да...
Защо да не се плаща тогава да направят блоковете и на хората в софийската "Надежда"?
Ама ние може да седим и да спорим отговорност на кого е, защо е, исторически какво се е случило, че така е станало.
Нали животът на всеки е негова отговорност?
Това ефектът от турското робство ли е, или е от 50 години комунизъм, нали, това е, защото сме на Балканите ли, ако бяхме в Северна Европа, щеше ли да е по-различно. Нали, този спор много е интересен, като пием ракия и ядем шопска салата. Реалният проблем е, че ти имаш хора, които живеят в едни кошмарни условия, падат им балконите и 20 години нищо не се прави по този въпрос. Значи, това е проблемът на интеграцията - че ние не можем да се... значи, ние не може да се скрием от факта, че ние трябва този проблем рано или късно в българското общество да го решим. По-добре рано, отколкото късно. Спомняте си преди две години, когато...
Как, на тези хора да им се купят жилища от обществото?
Е, сега, много го...
Не, как? Добре, как, как си го представяте?
Има различни начини, по които да се реши това. Значи, първо с училища, с образование. Значи, децата трябва да тръгнат да ходят на училище. Трябва да се намерят мерки, които да са сложени вече частично в нашето законодателство по отношение на кога получаваш социални плащания, кога не. Да се направят дори, ако искате, и някакви специални усилия поне да се даде възможност да не живеят в такива ужасни условия, защото кой беше казал там, битието определя съзнанието и т.н. Нали, не съм философ, не знам прав ли е човекът, но поставете се вие в ситуация, в която вие живеете в дупка, в която няма ток, нямате работа, нямате нищо. Да, правилно, всеки трябва сам да се хване за ушите и да се издърпа, и да излезе напред, и да успее, но говорим за хора, които са в много, много тежко положение, на които трябва да се помогне, да им се даде един старт, за да тръгнат сами, сами напред. Това е реалният проблем. Останалото, ако бяхме послушали това, което идва в момента като критика от опозицията, значеше да влезем в лагера на Емилия Масларова отпреди 2 години - ауу, направиха лош филм за "Столипиново", ние нямаме никакви проблеми, това е антибългарска кампания, Би Би Си е традиционно антибългарско, лошият Запад и т.н. Сега, значи, или ние си признаваме, че имаме проблем, и го решаваме, или се държим като... и аз не знам като какво. За да не се срамуваме пред чужденците, бутаме проблемите под черджето и ги крием.
Този път не изглеждат така нещата. Този път самата Европейска комисия говори по различен начин. Ярки гласове на хора с позиция...
Сега, самата Европейска комисия...
Ето, човек от Люксембург застава на позиция, която казва, че Франция трябва да...
Да, и прави изказвания, които са доста, в смисъл, меко казано, непремерени, да не кажем доста обидни спрямо историята и спрямо всички хора, които са наясно с положението.
По повод на едно непремерено писмо.
Да, по повод на едно непремерено писмо, ама ние на всяко непремерено нещо, ако правим по-непремерено след него, ще го докараме дотам, докъдето стигна Югославия 90-те години.
Въпросът е...
Значи, целта ни не е да ескалираме напрежението, целта ни е да го намаляваме и да решим реалния проблем.
Въпросът е във въвеждането на специални правила, било с положителен или отрицателен знак. Ако Франция е критикувана, че въвежда едни специални правила, за да се отървава от тези хора, от друга страна, от България се очаква да въведе специални правила за тока на тези хора, които живеят без ток.
В случая не става въпрос за специални правила. Ето, това е нещо, което всички трябва да разберат. В случая не става въпрос за някакви специални правила, които се правят, а става въпрос за спазване на вече съществуващи правила, на които всички ние сме се съгласили да ги спазваме. Аз ви казах, че, за миналата година какви са данните. Само за миналата година, за 2010 г., от Франция има 107 български граждани върнати. През 2009 г. са били 145. Разбирате ли, че това е процес, който тече постоянно, и той не тече само между България, Франция, Румъния и т.н.
А България връщала ли е?
Е, това не мога да ви кажа, но няма да се учудя, ако има. Защото правилото е валидно за всички. Това, което е моят проблем, вече в качеството ми, както се казва, на външен министър, е, че всяка дискусия, която тече в нашето общество, която политизира този проблем, го политизира не защото, не по друга причина, а поради причината, че, така, нашата левица подгласва на френската левица в някакъв дебат, който е чисто вътрешнополитически във Франция.
Четох точно пък обратното обяснение за вашата позиция, че вие подгласвате пък на френската десница, която управлява, и й давате рамо.
Няма как, няма, няма причини за такова нещо, защото това, което нас ни интересува, и това, което това правителство е заявило с идването си на власт, и това е една от причините, поради които това правителство дойде на власт, е, че законите трябва да се спазват. Това е философията на това правителство. Ние не можем да правим нещо, което да нарушава идеята, че, след като в България искаме да има ред, законност, нали, тези неща, които, остави, че Европа ни критикува, но ние сами си критикуваме държавата, не можем да очакваме да има двойни стандарти по отношение на това.
Да, но точно заради това, което казвате, България има проблем да интегрира тези хора, защото очевидно е, че при еднакви закони, в които пише, че всеки си купува сам жилището с кредит и си плаща сам тока, и ходи на работа...
Ама това е наш, ето, виждате ли, че сам стигате до извода, че това си е наш проблем, как ние го решаваме, това няма...
Когато са еднакви правилата, как ще се реши?
Този проблем няма отношение към Франция, към Германия или към който и да е. Това е нещо, което ние трябва да си решим. И ние в интерес на истината, в смисъл с всички критики, които можем да си подложим ние самите, защото ние много сме, така, петимни да се самобичуваме като нация, с всичките критики, с всичките проблеми, които ние имаме, ние с този проблем все пак малко по-добре, но по-добре се справяме от други страни. Не забравяйте, че преди няколко години Англия, Великобритания, изнесе паспортния си контрол, още Шенген не се беше разделил, изнесе паспортния си контрол в Прага на летището, защото имаха подобен казус. Не забравяйте, че имаше държави, в които се изграждаха стени, за да не виждат добрите "бели хора" какво става зад тези стени и как живеят хората там. Ние това отношение го нямаме. И затова, което мен, пак казвам, като външен министър, не ми харесва в целия този дебат, е, че, така, изведнъж това, което сега се появи - леле мале, защото правителството не реагира на този проблем шумно, това ще се превърне в препъникамък за Шенген за нас. Не е вярно.
Не, напротив, обратното се чува. Казва се, че вие не реагирате шумно, защото България се страхува да подкрепи позиция срещу Франция, защото Франция има механизми да пречи на България да влезе в Шенген.
Не, ние не реагираме шумно, защото сме сигурни в това, което правим. Затова не реагираме шумно. Защото сме сигурни, че усилията, които сме положили през последната една година по отношение на Шенген, са изключително сериозни. Цялото забавяне, което имахме, е наваксано, че колкото искат проверки още могат да ни направят и тези проверки ще установяват само положителни резултати. Затова и не се страхуваме. Сега на Румъния й предизвикаха нова проверка, заради която тя ще дойде и в България. Няма проблем, да заповядат. Ние до март 2011 година...
Това го предизвикаха французите ли?
Не, тя си върви там стандартно, защото има някакви неща, които, това го прави Европейската комисия, това не го прави между другото, не го правят държавите членки.
А има ли намеци от Франция към Румъния във връзка с ромите?
Не, не, не, това не е свързано с тази ситуация. Това стана преди тази ситуация. Просто беше договорено и насрочено за сега. Това е нашата...
Сега какво трябва да стане, за да влезе България в Шенген, оттук нататък? Какво чакаме? Кой, кога, какво да реши?
Първо, имаме още няколко неща, които ние трябва да си направим. Те са свързани с продължаването на издаването на нови паспорти, започването на работа на резервния визов център, който е готов. Аз преди една-две седмици ходих да го видя. Вече машините са сложени, системите се свързват. Да мине и тази проверка, която се направи. Има няколко конкретни препоръки по, така, по работата на КПП-тата ни, но те са технически, те не са съществени, в смисъл те се решават лесно, те не са някакви фундаментално нерешими проблеми, за да може до март 2011 година ние да сме готови. И това, което ние искаме, е, ние искаме нашата оценка да бъде на базата на това, което ние сме направили. Разбира се, даваме си сметка, че и България, и Румъния като съседна страна имаме една и съща амбиция, една и съща цел, но оценката, когато се прави, тя трябва да се прави индивидуално за нас. И оттам нататък вече ще идват всички политически съображения. По същия начин, по който оценката по механизма ни на сътрудничество в "Правосъдие и вътрешни работи", мониторингът така наречен на България по "Правосъдие и вътрешни работи", се прави на базата на това, което ние сме направили.
Тоест възможен е вариант КПП-тата по Дунава да останат.
Не, не мисля, че това е добър вариант, защото не мисля, че ние имаме интерес от това. Мисля просто, че Румъния трябва да продължи да полага усилията, които полага, доста по-съсредоточено по отношение на изпълнението на шенгенските критерии. Ние сме малка страна. България е има-няма 7-8 милиона човека. България не може да бъде проблем. Както виждате, за една година, за една година, след всичките проблеми, които имахме в Европейския съюз, и целия образ, който си бяхме създали, със спрени фондове, с мониторинг, с обвинения за корупция на най-високо ниво на държавата и какво ли не, за една година в общи линии този проблем се овладя. Фондовете отново са достъпни, нивото ни на използване на европейското финансиране скочи от малко под 1 процент на 8 процента за една година. Да, не е много високо, но е доста съществен напредък. Докладите казват, проблемът е вече фиксиран и определен в съдебната система. Има политическа воля за решаването. Това са нещата, които трябва да направим. С много, така, шумни и красиви изказвания тези проблеми няма да се решат.
Тоест март България ще е готова и изпълнила всички технически изисквания. После какво става?
После трябва да има доклад от комисията до страните членки. Страните членки трябва да се съгласят с него. Той трябва да...
Членки на Шенген? Или членки на целия съюз?
Членки на Европейския съюз, Европейския съвет.
Така.
Трябва да има съгласието и на Европейския парламент и вече техническите срокове за влизане в сила на това решение.
Тоест една страна от съвета би могла да ни спре?
По принцип да. Това е принципът на консенсуса. Но както стана и със страните членки, страните, които влязоха в Шенген от Централна и Източна Европа 2007 или 2008 година, ще ви излъжа, нали, това стана поетапно. Значи, първо почнаха летищата, след еди-колко си месеца станаха граничните КПП-та и т.н., защото има някакъв технически период.
Тоест реалистично е в началото на 2012 Кулата да се минава, без да намаляваш.
Абсолютно реалистично. И целта нашата е, и това, за което имаме подкрепата от председателството, унгарското председатество, е това да стане по времето на унгарското председателство, което е първите шест месеца на следващата година.
На 2011?
На 2011, да. Разбира се, в крайна сметка трябва да си даваме, така, да имаме ясното съзнание, че ние имаме два големи, оставям еврото настрани, имаме две големи теми в присъствието си в Европейския съюз. Едната е влизането ни в Шенген и паралелно с нея, отделно от нея, това е процесът на мониторинга на съдебната ни система, по която също трябва да имаме прогрес и да вървим. Това не е свързано с Шенген. Това е отделен въпрос, по който ние също в един момент трябва да го приключим.
Всички отричат да е плащано за освобождаването на българите от сомалийските пирати. Кой е механизмът, с който бяха убедени да ги пуснат?
Това е работа на параходство "Български морски флот".
Българската дипломация не е участвала в освобождаването.
Това е компанията, която е собственик на кораба, плаващ под български флаг. Те извършиха всички нужни действия, за да могат да освободят пиратите.
Пиратите да освободят...
Българските, извинявайте, да освободят моряците от пиратите. Българската държава оказа съдействие дотолкова, доколкото това съдействие беше необходимо, за да може "Български морски флот" да си свърши работата. Повече от това няма да кажа.
Заплашено ли е въздушното пространство на България, както каза министърът на отбраната Аню Ангелов?
От какво да е заплашено?
От атаки с технологии, както той се изрази, които се разработват в Иран, а както знаем, казва той, и в Сирия.
Ако се опитвате евфемистично да ме попитате за противоракетната отбрана в рамките на НАТО...
Питам ви, първо, вие нали и в Сирия ходихте, заплашва ли Сирия България?
Не, Сирия не заплашва България.
А Иран заплашва ли България?
Сирия е страна, с която имаме много добри исторически контакти и много голям потенциал да развиваме, така, сериозно икономическо партньорство. Заплахата идва от това, че през последните години достъпът до технологии, които разработват балистични ракети и т.н., стана много по-лесен. Това е от едната страна. От другата страна, просто защото технологията се разви. Ако преди 20, 30 години да произведеш една ракета, много малко хора в много малко страни са знаели как да го правят, сега вече тази технология е по-достъпна, т.е. реално рискът тази технология да се разпространи е по-голям.
Тоест вие казвате, не държави ни заплашват.
От друга страна... Сега ще ви обясня. Значи, това е фундаментът. От друга страна, това, което се случва с Иран, с ядрената програма на Иран, с тези съмнения, които продължават да съществуват - дали тя е мирна, или не е мирна, това показва, че целият режим, който съществува в света, и това е един от най-големите проблеми на света в момента, целият режим, който съществува по отношение на контрола на разпространението на ядрени оръжия, е под много силен натиск. Този режим вече, правен режим, който 50 години фактически гарантираше, че ядрените технологии няма да са достъпни до всеки, вече е под натиск. Той вече не е ефективен и затова трябва да бъде по някакъв начин променен. Тези два фактора, като ги събереш с това, че на югоизток от България, грубо казано, има, така, една голяма дъга, в която има доста конфликти, несигурност, радикални движения, организации, които се стремят да придобият ракетни технологии и т.н., това създава, това увеличава риска, това увеличава риска не само за България...
Тоест заплахите от изток идват не от държави. Така ли да преведем това, което вие казвате?
Идват от способността технологията да е по-достъпна. Разбирате ли, че в момента, в който...
На разни групи, организации и т.н.
Да. В момента, в който една терористична организация, една група има способността да се сдобие с такава технология, това вече трябва да ти светне някъде в картата на рисковете като риск. И ние да се, в смисъл ние всички, които сме в НАТО, не само в НАТО, ние, Русия, НАТО, всички да можем да се защитим от този риск. Това не означава, че този риск още утре, нали, е някакъв реален. За мен, и това, което вчера стана ясно от дискусията по концепцията за национална сигурност, за България по-големите рискове за нашата сигурност всъщност в момента са чисто вътрешни. Слаба съдебна система, престъпност, всички тези неща, с които в момента се борим. Има и външни рискове, разбира се. Но външните рискове вече се изнасят в друга посока. Ако този разговор го водехме 2007-2008 г., извинявайте, 1997-1998 година, тогава рисковете щяха да бъдат в това, което беше бивша Югославия. Войната в Босна, разпадането на Югославия, преливането на някакъв конфликт в наша посока. Но сега вече в нашето разбиране за нашата национална сигурност, това, което и концепцията за национална сигурност, така, фиксира изключително правилно, изключително прогресивно, ако искате, за нас, това е, че ние имаме вътрешни рискове, с които трябва да се справим,
имаме екологични рискове, имаме рискове, които са свързани с глобални конфликти, с тероризъм и т.н., но по отношение конкретно на нашите съседи, на Западните Балкани, в интерес на нашата национална сигурност, в интерес на сигурността на България е тези страни да вървят към присъединяване към Европейския съюз.
Води ли България двустранни разговори със Съединените щати за противоракетна отбрана, за каквито разговори има съобщение от вчера от Букурещ, че Румъния води?
Не съм видял вчера какво съобщение има. Разговорите, които ние водим, са в рамките на НАТО за това противоракетната отбрана на европейската територия на НАТО да бъде фиксирана като една от мисиите на НАТО. Защото, ако приемем, че това, което казах преди малко, един от рисковете за сигурността на цяла Европа, на страните - членки на НАТО, идва от това разпространение на технологии и на оръжие, то ние трябва да се предпазим от него. И трябва да кажем, това е риск, това е мисия, с която трябва да се справим. Противоракетната отбрана е такава мисия. Това са разговорите, които водим.
Отрази ли се скандалът с Формула 1 на отношенията с арабския свят, каквито опасения изказахте преди време, че може да се...
Ами, надявам се, не. Сега, когато отидем в Ню Йорк, аз имам, по време на сесията на Общото събрание на ООН имам серия от срещи с колегите от страни от Близкия изток, защото преди няколко месеца, когато с министър-председателя бяхме в Кувейт и в Катар, започнахме някои доста важни проекти за България, икономически, определихме ги. И трябва да ги, така, да мръднем една крачка напред по тях.
С кого и за какво ще говорите, кои са най-важни?
Ами, това, което направихме с идеята за създаването на съвместната инвестиционна компания с Катар, за отварянето на полетите. Имахме разговори, свързани с потенциални инвестиции в земеделие и т.н. Нали, това са неща, които трябва да се движат напред. Шумотевицата по вестниците и цялата тази история с Формула 1 на мен ми беше изключително неприятна, защото не искам да се създава впечатлението, че, така, ние нямаме сериозно отношение към инвестициите. Напротив, работим много сериозно.
Приближава ли успешният референдум за промени в конституцията на Турция в гражданска посока страната към Европейския съюз?
По принцип да. По принцип, така...
Официалната българска позиция е за Турция в съюза, нали?
Това, което се прие в резултат на референдума, тези промени в конституцията, е по-скоро в съответствие с изискванията на Европейския съюз към Турция. А позицията на България по отношение на Турция и нейната кандидатура за членство в Европейския съюз е, че, след като сме започнали преговори с Турция, ние, Европейският съюз, ние трябва да ги водим много коректно тези преговори, да не оставяме впечатление в нашите партньори, че шикалкавим или се опитваме нещо, така, да се правим, че преговаряме, без реално да преговаряме. Въпросът кога Турция ще влезе в Европейския съюз е много рано да се постави днес, защото преговорите са много далече от приключване. Когато те приключат, тогава вече и този въпрос ще бъде актуален. Защото ние виждаме как ситуацията се променя през годините, как, нали, цялата тази идея има различна степен на подкрепа в турското общество - понякога по-висока, понякога по-ниска. И за мен това, което е важно, е, че процесът на, така, на приближаване между Турция и Европейския съюз в крайна сметка помага и на самата Турция. Защото той е свързан с по-висок фокус върху спазването на правата на човека, свободата на словото, всички тези граждански свободи, които са важни за всяка една страна.
Европейският съвет взе решение тази седмица да подпише споразумение за свободна търговия със Сеул и очакванията са 19 милиарда евро да влязат като приходи за европейски износители. Колко от тях ще са за България? България участва ли изобщо в тези сметки или...
Разбира се, министър Трайков беше на първата част на дискусията, когато се говореше, защото това е търговско споразумение и има, нали, преки последствия за търговията между Европейския съюз...
Ние по принцип ли подкрепяме, или ще има реална изгода България, някакъв износ към Южна Корея...
Ами, реална изгода...
...ще отвори ли това споразумение?
...ще има, ако ние...
Нещо произвеждаме.
...ако ние се възползваме от него, нали. То споразумението няма, не пише там толкова пари за теб, толкова пари за мен...
Не, явно някой си е направил сметката, за да излиза, нали, съобщение...
Излиза, разбира се, защото...
...че, тези хора са си сметнали, че ще вземат 19 милиарда евро, някъде в Западна Европа вероятно.
Ами, разбира се, сметнали са си, защото, защото идеята ни е да имаме такива свободни, такива споразумения е, защото има европейски компании, те със сигурност не са български, които отдавна вече работят с Южна Корея. Имаме нужда от едно по-стратегическо партньорство. Това беше цялата цел на дискусията с тях. Оттам нататък вече какви инвестиции ние ще привлечем тук, има, има такъв потенциал, да, зависи от нашата активност. Между другото ние в момента много целенасочено работим по, така, засилване на партньорството ни с Китай. Министър-председателят Борисов в Ню Йорк има среща с китайския министър-председател точно за да се говори за потенциални проекти, които могат да се направят съвместно между България и Китай. Китай, който също е стратегически партньор на Европейския съюз, който беше всъщност в основата на дискусията преди два дни на съвета.
Ще държи ли България посолства в държави, в които Европейският съюз ще отвори свои мисии...
Двете, двете неща нямат общо.
...или перспективата е да отмрат?
Значи, двете неща нямат, нямат пряка връзка.
А готов ли сте с картата на посолствата на България? Знаете ли вече колко посолства ще има България и къде?
Аз знам колко посолства има България. Знам колко посолства смятам, че трябва...
Да има.
...да има...
Какви са тези две цифри?
И това не е решение, което възнамерявам сега да обявя по радиото, преди да е изтекло в обсъждане в рамките на Министерски съвет, защото това не са мои посолства, това не са посолства на министъра на външните работи...
Какъв процент, в какви...
...това са посолства на България.
...съотношения смятате, че трябва да се намали?
Мисля, че основният ни проблем...
Колко са впрочем, колко са посолствата? Не съм проверил колко...
Осемдесет и няколко са в момента и...
Над осемдесет, така.
Да. Основният, знаете ли, основният ни проблем не е колко посолства имаме всъщност...
А те какво правят.
...ако го погледнем от чисто финансова и икономическа гледна точка. Основният ни проблем е колко хора имаме в различните посолства. Защото имаме посолства, които имат страшно много хора и сравнително малко работа. Имаме посолства, в които има много малко хора и много работа. Затова за мен по-важният въпрос е ние да може наистина да имаме правилата, системата, така, матрицата, да го наречем, която казва в такъв размер страна от толкова до толкова хора ни е посолството. Ако имаме пари и нужда, го разширяваме, ако нямаме пари и нужда, го намаляваме. Това е всъщност...
И сега след тези сметки и тази матрица, която сте направил, какъв порядък съкращения трябва да се направи като процент или как?
Ами, това е нещо, което в момента работим буквално, буквално...
Няма да кажете.
...ежедневно. Няма да ви го кажа...
Както и да ви питам, няма да кажете.
...колкото и да ме въртите, докато не го финализираме.
Освен Филип Димитров разчитате ли България да има и друг ръководител на мисия на Европейския съюз в някоя държава?
Разчитам. Не мога да ви кажа нито кой, нито кога, нито къде, защото тази ротация, в която фактически г-н Димитров беше избран...
Той ще е в Грузия, да.
...той отива в Грузия. Предстои, ще ви излъжа, до края на годината или началото на следващата година нова ротация за следващите бройки посланици. Ще видим там какво излиза, ще видим какви кандидати ще се явят от България. Искам тук да отбележа, понеже ние предизвикахме, така, смея да твърдя, една определена завист, в кавички, в много страни членки, защото...
Защото само Полша и...
...само Полша, България и Латвия имат...
...Латвия. Три държави от новите членки.
Да. България и Латвия по един и Полша - двама. Като, нали, предизвикахме много завист. Казаха, ама как така успяхте. Ами, успяхме, защото имахме добър кандидат и защото целият процес, който направихме, беше абсолютно открит. Казахме - ето това са бройките, които се ротират, това са критериите на Европейския съюз, всички могат да кандидатстват за тях. Хората кандидатстваха. Едни отпаднаха на ниво предварителен, така, как се казва това, писмен, на документи, а други отпаднаха на второ ниво. И накрая вече Кати Аштън, нали, върховният представител, интервюираше по трима кандидати за всяко, за всяко място.
Подписахте ли назначението на Шкумбата?
Не.
Работи ли вече човекът в Чикаго?
Не, не съм го подписал. Не.
Не сте.
Не.
Защо?
Ами, защото първо искам да приключа с това, което ни предстои да съкратим като бройки, щатове, и оптимизираме въобще щата, преди да мога да назнача нови хора.
А то може да излезе, че може би няма нужда от такъв консул в Чикаго. Теоретично по вашите сметки и затова чакате...
Не, теоретично няма да излезе, че нямаме нужда от консул в Чикаго, не се притеснявайте. Там има достатъчно българи, за да има нужда от консул.
Но, ако ще го има, ще е Шкумбата.
Не мога да ви кажа, защото, пак ви казвам, сега, знам колко ви е интересна темата, но на мен по-интересната тема ми е по какъв начин управлявам Министерството на външните работи така, че то да може да се вмести в бюджета, който имаме, и ефективно да си върши работата. Повярвайте, това е много по-сложна задача, отколкото на някой му изглежда.
Кога пътувате за Ню Йорк?
Утре.
Освен с китайския премиер и няколко, казахте, арабски ръководители, какво друго?
А, много са срещите. Значи, не мога, така, по памет да ви ги кажа, но имаме много напрегната сесия. Тя започва със...
Това е сесията на Общото събрание на ООН.
Това е сесията на Общото събрание на ООН. Тя започва със сегмент, който е посветен на как се изпълняват т.нар. цели на хилядолетието десет години след като те бяха обявени. В този сегмент ще говори българският министър-председател, това ще е в началото на следващата седмица. Сесията самата продължава мисля, че десет дни, даже ако не и повече. Доста ще е дълга.
Каква трябва да бъде реакцията на правителството на оформящите се сериозни протести на лекарите, на синдикатите срещу пенсионната реформа, на общини срещу софийския боклук?
Много различни...
Но напрежение в различни области.
Много различни неща слагате в една кошница.
Как, как ще се държите? Първата безметежна година на управлението с голяма подкрепа като че ли приключва.
Никой, никой не е очаквал, че, никой не си е мислил, че управлението ще бъде четири години безметежно. Разбира се, така, аз не искам да влизам в секторите на колегите - здравеопазване и други, но мисля, че общото, така, желание на правителството е в максимална степен да оптимизира работата на цялата държавна администрация. Сега, оттук нататък как това става зависи вече от всеки сектор. Моята отговорност, и пак ви казвам, може би, понеже не се разхождам по вестниците, за да обяснявам през цялото време какви са ми проблемите във външно министерство или, нали, и всички искат да видят кой какво ще закрие и т.н., моята работа е да направя така, че българската дипломатическа служба да бъде по-гъвкава, по-добре платена, по-квалифицирана, и съответно вие всеки път като отидете някъде в чужбина, и, недай си боже, ви откраднат някъде документите и паспорта, да получите подкрепа от съответното консулство по най-адекватния начин.
