Министърът на земеделието Мирослав Найденов в „Седмицата" на Дарик.
Вярно ли ОЛАФ е започнал пак проверки на българското земеделие или по-скоро на парите за него, както обявиха от СДС тази седмица?
Не, вижте, ...може би е търсена сензационна новина. Няма такова нещо. ОЛАФ регулярно проверява проекти, за които има сигнали. Това се е случвало и преди нашето управление, и сега, и ще се случва и занапред. Това е работата на ОЛАФ. Всеки сигнал, който пристигне при тях, се проверява и има съответен път на проверяване. Между другото нещата трябва да минават през АФКОС, това е звеното за връзка с ОЛАФ в България. Така че няма нищо ненормално в цялата ситуация.
Няма риск отново България да е в положение да й се спират парите за земеделие, както при предишното...
Вижте, ние имаме абсолютно добър и откровен диалог и комуникации с ОЛАФ. Аз самият преди месец, месец и половина бях на среща с висшето ръководство на ОЛАФ, с изпълнителния директор и неговите заместници. Уточнихме и процедури за наистина по-добро съдействие и разглеждане по-бързо на проекти, които са съмнителни. Няма нещо, което да ни притеснява. Отново казвам, ,,, имаше един период, в който миналото правителство отказваше да изпълни препоръки на ОЛАФ и на Главна дирекция „Земеделие" по отношение на фирми, които трябваше да бъдат вкарани в т.нар. „негативен списък", и затова се стигна до спирането на САПАРД. Ние към момента нямаме нито препоръки, нито някакво искане от страна на ОЛАФ или от Главна дирекция „Земеделие" на Европейската комисия. Така че отново дебело да подчертая - нямаме абсолютно никакви притеснения към момента и ситуацията във фонда трябва да бъде... Това, което искам да помоля и политическите сили, и бенефициенти, е фонд „Земеделие" да бъде оставен, така, на спокойствие, за да могат тези проекти да се разглеждат по най-бързия начин и усвояването да тече нормално.
А има ли договорка с ДПС за запазване на техните кадри в Държавен фонд „Земеделие", както пак твърдят тази седмица от СДС?
Договорка няма и няма как да има. Аз бях сигурно най-атакуваният министър от страна на ДПС, защото още с поемането на ръководството на министерството освободих всички, дебело подчертавам, всички ръководители на второстепенни звена, регионални директори, общински директори. И за това бях многократно питан и от трибуната на Народното събрание, бях даден и на омбудсмана, и на какви ли не още институции. Доколкото знам, има жалба даже и в Страсбург. Така че договорка с мен няма как да има. А отделно от това нека да припомня, че първият министър въобще с повдигнато обвинение от бившия кабинет е бившият министър на земеделието, т.е. от ДПС, следващият или неговият предшественик Кабил също е с повдигнато обвинение. Така че с нищо в действията си до момента по отношение на ресора, за който аз отговарям, не може да се прави извод, че има договорка с ДПС. Нека обаче да е ясно, че много лесно е да се каже - дайте да изчистим всички кадри на ДПС. ДПС управлява този сектор... и всъщност това е единственият сектор, който се управлява осем години от Движението за права и свободи. Това означава ли, че всички хора, назначени през тези осем години, трябва да бъдат освободени? И понеже се персонифицираха някои от, така, атаките на СДС, нека да ви кажа за кого става въпрос. Става въпрос за двама от заместник-директорите. Единият е Мюхеттин Караоглан...
На фонд „Земеделие".
На фонд „Земеделие", да, тъй като специално тематиката беше около фонд „Земеделие". Мюхеттин Караоглан, да, той е назначен по времето на ДПС, но той отговаря за директните плащания. И искам да припомня на вашите слушатели, че за първи път България миналата година усвои на 100% директните си плащания месец и половина преди крайния срок и бяхме първенец по този показател във всички страни от Европейския съюз. И този човек трябва да бъде сменен затова, че примерно е назначен по времето на ДПС или че името му е по-специално? Няма как да стане и аз няма да го направя. Или другият заместник - Ангел Кенанов, който отговаря за държавните помощи и за кредитирането във фонд „Земеделие". Значи, ние имаме най-добре работещите схеми на държавно подпомагане от цялото съществуване на фонд „Земеделие" към момента. С кредитния ресурс в момента успяваме да подпомогнем земеделските производители в тази финансова криза. Така че той също управлява много, много добре ресора си. А по отношение на това, че запазваме кадри, да припомня какво всъщност сме запазили. От един изпълнителен директор и седем заместник-директори на фонд "Земеделие" аз освободих и изпълнителния директор, и пет от седемте заместника. Някак си до крак всички, разбирате ли... и то особено от страна на СДС, една демократична партия, една емблема на прехода, такива изказвания наистина ми се струват странни.
Парите за земеделие за следващата година. Първо, ще постигне ли България заедно с другите нови страни членки изравняване, членки на Европейския съюз, изравняване на субсидиите за земеделие?
Това е наистина големият въпрос, и аз ви благодаря за него, защото...
Понеже Унгария поема председателството на Европейския съюз...
Точно, на базата на ротационния принцип.
Унгарците са на нашия акъл по този въпрос.
Сега, каква е всъщност ситуацията? България и Румъния би следвало да стигнат нивото на субсидии, съгласно договора за присъединяване и на двете страни, през 2016 година. Така е записано.
Т.е. български фермер за взема колкото френски на декар?
Колкото френски през... На декар, да. Или ако схемата на подпомагане е на стопанство, ... зависи от схемите на подпомагане. Но като средно субсидиите в старите страни членки и България и Румъния би следвало да се изравнят съгласно, отново повтарям, договора през 2016 г.
Само да отворим една скоба. Каква е логиката била, какво ви обясняват вашите предшественици, България да договори такова нещо, при положение че то трябва да е била обратната логика, ние сега за вземаме повече, за да догоним френските фермери? До 2016...
Вижте, това е схема на подпомагане, която е прилагана за всички нови страни, тоест и тези, които са присъединени преди България...
Каква е логиката, освен несправедливост спрямо новите от страна на големите?
Няма логика, особено от гледна точка на земеделските производители в новите страни членки. Абсолютно никаква логика няма, тъй като и стандартът в старите страни членки е по-висок. Така че тази ножица или тази разлика между земеделските производители примерно в България или Франция, или Германия би се разширявала по този начин на подпомагане. Но какво правя в момента аз, всъщност като цяло какви инициативи, включително и с румънския колега, и с някои от другите. . . преди нас приетите страни като Полша, Чехия, Унгария, както вие споменахте? Първо, тъй като след 2013 г. предстои новият период до 2020 г., новият 7-годишен период на общата селскостопанска политика...
Оперативните програми...
...в случая директните плащания и програмите за развитие на селските райони. Това са т.нар. първи стълб на подпомагане и втори стълб на подпомагане в тази обща селскостопанска политика, за която, да припомня на вашите слушатели, аз съм го казвал и друг път, Европейският съюз заделя годишно между 44 и 48% от бюджета на Европейския съюз. Няма друга такава политика с такъв огромен финансов ресурс. Затова преговорите, ще го кажа, използвайки точната дума, пазарлъците за тези много средства във формата Съвет на министри по земеделие са наистина много тежки. Ние в момента работим по новия програмен период, тъй като до 2013 г. не може да се направи нищо, те бюджетите са предварително приети и разпределени. Поставихме категоричното условие, че ние ще подкрепим, България, включително и Румъния, ще подкрепим промяната на общата селскостопанска политика, но с условието, ако субсидиите за България и Румъния се изравнят преди 2016-а, т.е. със стартирането на новия програмен период.
Т.е. сега те какво искат, французи, германци, испанци...
Вижте, има огромен натиск, има разнобой.
Какво искат да променят те в общата стопанската политика?
...има разнобой, има атака по общата селскостопанска политика от някои страни, примерно Холандия, Дания, Швеция, които казват, че не искат, или Великобритания, че не искат делът да бъде 48% от общия бюджет за ОСП, за общата селскостопанска политика, а 33. В този смисъл няма консенсус. 33% искат намаляване.
Т.е. от 100 евро - 30...
Не, не, говоря от бюджета, общия бюджет. Значи, примерно за земеделие годишно отиват между 55-60 млрд. евро за тази обща селскостопанска политика, разпределени по 27-те страни, което представлява около 46-47% от бюджета.
Почти половината от целия бюджет на Европейския съюз.
Почти... бюджет на Европейския съюз, да. Няма такава политика. Това е огромен финансов ресурс. Някои от страните, които споменах, казват - не, ние не искаме да бъдат 48%, а делът за общата селскостопанска политика в бюджета да бъде 33%, т.е. една трета, или намаляване.
А ние за какво сме?
Ние казваме, че не искаме тази промяна, защото все още...
Ние искаме да са повече парите, за да...
Разбира се, ние искаме повече. И не само заради това...
Да, за нас...
...защото България направи изключително големи реформи, ограничения, лишения, за да може да изпълни критериите за влизане в общия европейски съюз. И по отношение на примерно... Тъй като най-вече това касае преработвателната промишленост и добивната промишленост в съответните страни, това означава, че ние преди да сме се възползвали от пълните права, които имаме, ще трябва да се съгласим на ограничения. Затова не сме съгласни на тези ограничения и казваме - да, ще подкрепим примерно Франция, Германия, Италия, които не искат да се променя...
Те не искат да се намалява.
Те не искат, да, всъщност те са и най-развитите земеделски държави, не искат да се променя...
А кои искат, тези от Севера, дето няма земеделие?
Искат, да, аз ги казах, примерно искат Швеция, Дания, Холандия, Холандия има, но иска примерно, Великобритания. Това е въпрос на политика в самите държави. Да, ще подкрепим тези, които не искат, но условието, за да ги подкрепим, е, че искаме България...
Е, то малко нашата позиция... ние ако подкрепим тези, дето искат да се намалят парите, то не е в наш интерес...
Това е в търсене на консенсус и защита наистина на интересите на България.
Каква е разликата в момента между субсидията за френски фермер и български като пъти, проценти?
Вижте, в момента ние получаваме около 60% от субсидиите, които се получават във...
Почти два пъти по-малко.
Да, почти два пъти, като всяка година се повишава, за да може да бъдат изравнени през 2016 г. Но отново повтарям, тук има и една историческа база на подпомагане. Това всъщност, което е пропуснало правителството, което управляваше България при присъединяването в Европейския съюз, ние сме се съгласили на входящи по-ниски нива. И оттук идва и допълнителната разлика. Така че водят се интензивни разговори. Аз между другото и миналата седмица се върнах. . . всъщност тази седмица бях, аз вече и времето започнах да го губя, върнах се от посещение в Австрия, където имах среща с моя австрийски колега, обсъдихме и с него. Предстои ми другата седмица да се срещна с румънския колега в Русе. Така че водят се интензивни разговори. И за разговорите за първи път знаят и участват в тях и земеделски производители. В постоянен контакт съм и със зърнопроизводителите, и с животновъдите. Т.е. интересите ще бъдат защитени по най-добрия начин.
Докъде е обновяването на ортофотокартата, това е картата със земеделските площи, от която зависи всъщност плащанията на субсидиите, за които говорим? Вие през септември обявихте, че правите ударни снимки от самолет на територията на страната. Всъщност това е карта, която 2006 г. беше направена, обновена и трябва да бъде обновена до 31 януари догодина, 60% от нея...
Точно, точно.
...а до средата на май...
Не, до края на годината, до края на 2011 г. трябва да бъде обновена на сто процента.
100% до края...
Историята е следната. Картата е правена наистина през 2006 г. Тя има срок на използване пет години. Този срок изтича в края на 2011 г.
А, то заради това се обновява, а не, че нещо не е...
Така, това е заради... Но има едно условие, което не сме изпълнили, и затова бяхме санкционирани от Европейската комисия с 90 млн. Такава глоба не знам дали е налагана на България. 90 млн. лева ни глобиха, за плащанията през 2007-а - 40 млн., за плащанията през 2008-а - още 50, общо 90 млн., които можеше да отидат при българските фермери. Защо? Защото условието е било след като се направи картата, всяка година тя да се обновява с 20%. Това не е правено. В този смисъл...
И така за пет години да се обнови изцяло.
Точно така. И тъй като нищо не е направено, комисията идва и през юни 2009 година, малко преди ГЕРБ да поеме управлението, те поставят условие - или ще изпълните екшън план, който те ни предлагат, с краен срок на екшън плана поне в тази част, за момента за първите 60% - 31 януари 2011 г., след това в края на годината, или ще ви спрем парите. И затова от септември месец ние започнахме ударно заснемане. Заснели сме до момента...
Ще спрат всички пари?
Ще спрат парите за директните плащания.
Всички пари за директни плащания?
Да, всички пари, които са в размер на около 1 млрд. годишно. Това е много. В момента ние заснехме първите 60%, обработват се и се качват на компютрите...
Т.е. до края на годината ще се изпълни първото условие да не се спират...
До 31 януари. Но ние, така, имаме в момента определен аванс, успяхме, времето, слава богу, беше добро, организацията много добра и в момента територията е заснета, тези 60% са заснети и се обработват от ортофотоснимки във формат ортофотокарта, която ще бъде качена на компютрите на земеделските служби, където всъщност се подават заявленията от земеделските стопани. А следващата...
Те докога се подават?
Те са подадени за тази година, но всяка година се...
Не, за следващата.
За следващата се подават от март до 15 май. Така че при всички...
И пак в средата на годината започва изплащането?
И започва от... изплащането е всяка година от 1 декември на настоящата до 30 юни на следващата година. Така че няма абсолютно никакво забавяне. Проблемът е дошъл от това, че необновявайки картата и неизпълнявайки това условие за 20-те процента, ние бяхме глобени с 40 млн. за 2007-а и с 50 млн. за 2008-а.
Тези пари се компенсираха от нашия бюджет или...
Не, те просто ни ги удържат от следващи плащания. Т.е. намаляват ни финансовата рамка за следващ период.
И респективно вие намалявате на всички...
Респективно, да, вместо да отиват тези 90 млн. при земеделските производители, когато се раздели, тъй като то е на единица площ плащането, това примерно ще доведе до намаляване на, да кажем, с лев или два...
Тази седмица и след това... За да приключим темата, до средата на другата година ще сте готови със 100% обновена карта?
Условието е до края на годината, така че следващите 40% ще ги направим в...
В рамките на...
В рамките..., но снимките се правят обикновено след като се прибере реколтата, тъй като трябва да бъдат заснети блоковете. Това означава, че те се правят в месеците, примерно септември е най-подходящо.
Тази седмица обявихте и помощ за фермерите чрез възстановяване на размера на горивата, ползвани за земеделски нужди. Всъщност за какви пари става дума? Какво означава 7 лева... 7 и половина почти литра на декар?
Толкова се признава като разходна норма, тъй като...
Един трактор толкова харчи, така ли?
Вижте, това е разходната норма. Той тракторът може да харчи и повече, но това е, което е прието като норма. Това зависи вече и от трактора.
Този акциз, всъщност колко печели...
Сега, да обясня за какво става въпрос. Тъй като има практика във всички европейски страни на земеделските производители да се възстановява акцизът или част от акциза, платен за горивата, които се използват за обработка на...
При нас как е - част или целият?
При нас ще бъде част, ще се възстановява...
Защо не целият?
Защото... мисля, че има само четири държави, в които се възстановява напълно. Това е въпрос и на възможности финансови на държавата. Но какво се разбрахме със зърнопроизводителите? И аз подписах заедно с финансовия министър нотификацията, която изпратихме в Европейската комисия за потвърждение. И това ще действа от 2011 г. В първата година те ще плащат само 174 лева мисля, че беше, по памет, на тон. За 2012-а ще паднат на сто лева на тон, а за 2013-а вече ще станат 60 лева на тон.
Т.е. с всяка година се печелят повече.
Или ще плащат по-малко акциз, т.е. ще печелят да, защото, ако акцизът в момента мисля, че е около 500 лв. на тон, те ще плащат, да кажем, 170, останалите ще им бъдат възстановявани, разликата.
Това в българския вариант в лева какво означава?
Това какво означава? Означава, че това ще струва, т.е. на бюджета това ще струва някъде между 80 - 100 - 120 млн. годишно, които...
...остават при земеделските производители.
Да, ще остават в земеделските производители и, тъй като разговорите наистина, трябва да призная, бяха продължителни, тежки, така...
Разговори с кого? С финансовия министър се разправяте.
Да, с финансовия министър сме, нали, и с двамата, но накрая в заключителните разговори взе участие и премиерът и ние стигнахме до тази договореност, отчетохме, че аграрният сектор в момента е единственият печеливш, единственият с ръст в условията на криза, този, който формира положителното външнотърговско салдо. В този смисъл на тези хора ние нещо трябва да върнем и решихме да върнем част от този актив.
Българският вариант обаче не е ли това условие за далавера? Да се започва едно лъгане: този бензин, дето го взех, го взех за трактор, пък да си кара колата.
Става въпрос за дизели, но...
Добре. Дизел, да.
...въпросът е, че системата, която подготвя Министерството на финансите, почти ще изключи възможност за далавера.
Как ще става?
Първо, ще се оцветява, второ, ще се взема от определени складове, трето, ще се отчита... А важното, което забравих - ще се възстановява акцизът само на земеделски производители, които са си платили задълженията към НАП и съответно, разбира се, се регистрират.
А как ще се спре обаче да не си ходиш на море с колата с тоя дизел, вместо да ореш?
Ами, вижте, ще има контрол. Контролът няма да го извършва земеделското министерство, а финансовото, така че да не издавам тайните, които, или изненадите, които е подготвил министър Дянков. Със сигурност няма да могат да си ходят на морето, а има и нещо друго, г-н Вълчев, те имат, както вие споменахте в началото, норма на декар. Ако той прецени, че му е по-лесно да си ходи до морето с колата, вместо да си кара трактор, общо взето, мисля си, че той ще загуби, фермерът, и ще загуби, ако бъде хванат, всичкото. Така че. . . Санкцията, ако бъде хванат, е да загуби възстановяването на целия акциз. Не вярвам да рискуват за едно ходене до морето.
Поскъпват ли храните, г-н министър? Вестник „Дневник" излиза със заглавие „Храните поскъпват при замръзнали доходи". Икономисти правят заключението, че това ще доведе изобщо до свиване на потреблението в България, защото народът ще започне или да купува само ядене, или даже и по-малко ядене.
Сега, едва ли ще започне да купува по-малко ядене. Възможно е да се ориентира към по-евтини храни, което е всъщност риск. Иначе, общо взето, енергийната дажба няма как да бъде намалена, ако ви сте свикнали с определена и не минавате умишлено на диета. Така че аз не се притеснявам от намаляване на консумацията. А защо постъпват цените? Няколко са факторите. На първо място сезонно поскъпват, защото зеленчуците и плодовете вече сезонът им минава и нормално е тези, които обикновено са импортни, вносни, да бъдат по-скъпи. Другият момент на поскъпването, и това се отчита, е въвеждането на стандартите за качество. Нека да поговорим какво означава поскъпване. Ако кренвирши, които се продават примерно по 2,50, започнат да се предлагат на пазара кренвирши по 8 лева, нали, и някой ги отчита като кренвирши в статистиката, ясно е, че ще отчете поскъпване, но да е ясно, че тези, които са от месо, ще струват 8. И това не е поскъпване. Просто някои от продуктите започнаха да се правят от суровини, а не от заместители на тези суровини. Тъй като ясно е, че месото е много, много по-скъпо от соята, затова има разлика в цената. Ясно е, че когато започнаха да се правят млечните продукти от мляко, а не от палмово масло, разликата също е огромна и млечните продукти също поскъпнаха. Ясно е, че тъй като отчитат освен храните и напитките, акциите, които започнахме с агенцията по лозата и виното и наистина драконовският контрол доведе до това, че и виното започна да поскъпва, защото вино от 2 лева литъра също не е вино. Така че, ...отново казвам - фактори сезонност, фактори повишаване на качеството, разбира се, в някои повишаване на суровината. Например поскъпването на хляба, аз много критикувах хлебопроизводителите, когато в първите дни на поскъпването на новата пшеница на борсата примерно в Чикаго те реагираха по-бързо наистина от съобщението за поскъпването на пшеницата и ясно беше тогава, че те не правят хляба в момента с пшеница от новата реколта т.е. скъпо. Тогава ги критикувах, но към момента вече са изчерпани запасите от старата реколта, работи се с пшеницата от новата реколта и тя е доста, доста по-скъпа. И все пак, когато...
Добре, а защо е по-скъпа, при положение че вие обяснявахте и лятото, че България има добра реколта?
Имаме добра, но когато на световните пазари, вие не може да накарате българските зърнопроизводители да продават на пшеницата си на половината на цената, която е експортната или на борсата в Чикаго, при условие че има пазар, ние сме на свободен пазар. Но аз тогава критикувах хлебарите, защото те още работеха със старата реколта, която беше на доста по-ниски цени.
Но сега хлябът е обосновано по-скъп?
В момента да, и това са все фактори, които ви изредих - сезонност, поскъпване на някои от суровините. При някои обаче има и спекула. Поскъпна олиото. И олиото поскъпна преди буквално или с настъпване на сезона на правенето на зимнина.
Какво значи обаче в едно пазарно общество спекула?
Ами, вижте, аз съм... Спекула означава...
Всяко нещо струва толкова, колкото може да бъде купено.
...колкото се предлага, но въпросът е в това и дали коректно се предлага и дали себестойността му е толкова, и дали не се използва моментното завишено търсене във връзка с, аз ви казах, примерно слагането на зимнината, тъй като това е традиция.
То е логично, пък... да правиш олио, логично е да го продаваш по-скъпо... нали сме пазарно общество.
Вие, г-н Вълчев, вие сте пазарували за Коледа извън България, предполагам, някога ви се е случвало.
А там пък свалят цените за Коледа.
Това исках да ви кажа - че само в България за Коледа цените поскъпват, само в България, когато търсенето се повишава на определен продукт, цените му скачат.
Да.
Нека да ви дам тази логика, защото цените на олиото примерно в Гърция не бяха такива, каквито бяха в България, но и там, слава Богу, се нормализираха.
Не, аз така ви питах за спекулата и пазара, защото през седмицата направихте едно изказване малко неясно за това, че България трябва да възстанови най-добрия си сектор от времето на комунизма, така, наредихте се сред поредица от изказвания, свързани с 10 ноември, които възхваляват онези години, разбира се, тон даде още министър-председателят, който много похвали Тодор Живков. Има и друга теза. Вчера в „Панорама" я застъпи и вашият колега икономическият министър, че, нали, не е най-важното какво е построено и какви сектори са се развили, а каква е била цената от гледна точка на отделния човек за това. Цената на свободата му, цената на избора му.
Да, нека, тъй като не знам как съм бил цитиран, точно на 10 ноември откривах месо-, млеко- и виномания в Експоцентъра и тогава по повод...
Казахте с риск думите ми да бъдат изтълкувани...
Точно така.
...като носталгия по миналото, истината е, че тези години на прехода сме допуснали българската хранителна промишленост да загуби завоювани пазари, да снижи качеството, да достигне унизително състояние да внасяме храни отвън.
Ами, вие ме цитирахте коректно и затова мисля, че виждате, че няма носталгия по миналото време. Има съжаление за пропуснатите или по-скоро позволеното разрушение през тези 20 години на... и ликвидация на цял сектор, защото веднага в прехода, в началото на прехода имаше едни така наречени ликвидационни съвети, които ликвидационни съвети буквално ликвидираха българското земеделие. Ние позволихме нещо, което е самоубийствено.
Те ликвидираха кооперативите, които комунистите бяха направили, и върнаха земята на хората, която насила им бяха взели.
Вижте, тези кооперативи не ги бяха направили комунистите, а всички хора, защото не всички са били комунисти.
Не са имали избор всички хора, нали.
Да... Аз, вижте, не искам да коментирам времето по отношение на... ясно е, че на 10 ноември спечелихме едно - демокрацията, и тук няма носталгия към миналото време в смисъла на режим. Аз искам съжаление, че ние позволихме един наистина работещ, много добре работещ сектор, който снабдяваше с хранителни продукти и бившите съветски републики, и държавите от бившия социалистически блок. Доста пазари загубихме в арабските страни и аз след може би десетина дни ще ходя в... имам посещение в арабски страни по тяхно искане, за да можем да възстановим...
Къде ще ходите?
В Катар и Кувейт, тъй като министър-председателят беше на посещение в тези държави и тогава на всички срещи са му поставили въпроса, на него и на външния министър, за това, че те желаят да имат сътрудничество с България в аграрния сектор. И връщането на тези пазари... Не случайно днес визитата, която ще има премиерът на Русия Путин в България, премиерът Борисов ще му постави въпроса за връщането на руския пазар на храни, консерви и вина.
Без да искам да подценявам българското производство, но знаете ли, аз съм бил в московски магазини и там като сложиш френските буркани, холандските буркани, начинът, по който изглежда западният продукт, той си изглежда като западен, да ви кажа, нашите още не стоят така. Те едно време са се продавали...
Е, нямало е друго...
...защото горкият руснак не е можел да си купи холандско нещо.
Така. Определено въпрос...
...нали, обаче сега при едни сходни цени, в края на краищата като внасят при общи правила...
Само че трябва да използваме все пак и носталгията, която я има към българските продукти, защото, ако трябва да сме откровени, има още носталгия или докато не е изчезнала съвсем, разбира те ли, в тази огромна конкуренция, особено примерно на руския пазар, трябва да използваме всяко конкурентно предимство. И ако имаме конкурентното предимство в лицето на носталгията, защото има я, повярвайте ми, както и в България има носталгията към „Лада Нива". Ето, аз съм виждал ловци, които могат да си позволят да си купят най-съвременните примерно високопроходими джипове, но той си купува „Лада Нива", защото е въпрос и на носталгия. Да използваме това. Другото обаче, което трябва да използваме - има специфика, вкусова специфика, която е близка на славянските народи. Това също трябва да се използва. Има, ако щете, да кажем, продукти, които в България като вкусови качества са по-добри, отколкото примерно тези във Франция. Всичко това трябва да. .. отписвайки пазара, както го бяхме направили в този преход, огромния руски пазар донякъде и поради идеологически причини - защо пък ще изнасяме, виждате ли ги
Е, то въпросът е обаче...
Да, загубихме.
...как технологично става. Това са фирми, които произвеждат и които трябва да имат мисленето и настройката, че ще отиват, ще изнасят, да имат интерес от това да става.
Ние като държава трябва да се опитаме да им помогнем.
Какво всъщност е пречката? Какво днес трябва да се разберете с Путин? Какво пречи примерно Путин българските компоти да ходят в Москва?
Има пречки, които са създавани, така, от руската държава като акцизи, които са доста високи, тъй като, ако трябва да внасят на руския пазар, а в същото време безакцизно предлагат стоката си на европейския пазар, ясно е, че те ще предпочитат да я предлагат на европейския, където обаче конкуренцията наистина е много, много повече.
Там пък нашият компот няма никакъв шанс.
Там няма, да, нашият компот... там няма и традиции примерно за компота. Затова ви казвам, че различни са нещата, но...
Т.е. сега прагматично вие имате надежда, че днес Путин... ще отворите вратата да се махнат акцизи за български...
Не, вижте, нищо конкретно, тъй като аз няма да участвам в разговорите. Премиерът ще ги води, но това ще бъде една от, така, една от темите.
А ние не сме ли в общоевропейския вече проблем с Русия?
Не, аз не...
Т.е. няма ли...
... не могат да свалят акциза само за български стоки. Това няма как да стане.
Да, трябва да махнат и за френските...
Но има, така, определени, ако щете и чисто търговски пречки. Има начин, ако пожелае, особено с възможностите, които има Путин, това да се случи или да се открехне по-лекичко вратата за нашите стоки.
Не, понеже чета, че през седмицата председателят на управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата от българска страна Жельо Добрев казал, че в момента в Сливен има 2 млн. буркана компоти от праскови, които не могат да се изнесат никъде, а руският пазар е гладен за такива. Та, малко тази представа е идеалистична сега, че вашите 2 млн. компота от праскови ще отидат там.
Няма да има конкретика. Разбира се, премиерът Путин идва по съвсем друга тема в България, но това ще бъде може би един анонс в разговорите. Нека да видим какво ще се случи след тях. Ние сме длъжни да опитваме.
А не може ли, при положение че ще им свършим работа сега на тях за газопровода, да не бъде един анонс, ами да бъде - ние 50 на 50 правим това сдружение за газопровода, а вие взимате над 2 милиона компота, образно казано?
Вижте, едва ли ще поставим точно така въпроса, нали, пускаме газа - вземате компотите, но ще се намери начин, аз наистина, така, разчитам, че премиерът ще го направи както трябва.
Как да се възроди имиджът на българското кисело мляко? Друга тема от седмицата, която вие я повдигате при откриването на паметника на Стамен Григоров на изложението "Светът на млякото".
Аз когато открих паметника, тъй като първоначално разбрах, че отивам да открия паметник на киселото мляко, и викам - то е за паметник, защото ние забравихме какво е кисело мляко.
А вие бурканче си представяхте или кофичка...
Не, аз наистина...
...ще откриете...
...открива се паметник на нещо, което е загинало, и си викам - да, сигурно е моментът, ние в тези същите 20 години допуснахме и стигнахме дотам, че в момента да имаме много вида сладки млека, които наричат, даже вече децата започнаха да използват термина йогурт, а не кисело мляко, типично българската дума, така че нещата бяха докарани до към паметник. Защото в момента само две фирми, въпреки че ние утвърдихме българския държавен стандарт, онзи, стария, от онова време, за което някои ме обвиняват в носталгия, но тогава киселото мляко го правеха от жива закваска, в едни стъклени буркани с фолио и те на третия или на четвъртия ден, ако не се консумираше, бомбираха. А в момента, ако го забравите в хладилника си киселото мляко, може да се върнете не след три - четири дена, а след три - четири месеца, да не кажа години, и няма да му има нищо. Така че българското кисело мляко е наистина нещо, което трябва да съхраним и предадем на поколенията след нас. И знаете ли, жалкото е, че то е много по-ценено примерно навън или, да кажем, ето една Япония, където, доколкото знам, над 50 милиона, нали, да не кажа грешна цифра, се консумират ежедневно.
Добре, като казвате Япония, впрочем към Япония можем да прибавим Южна Корея. Миналата седмица беше...
Да, да и Южна Корея.
...режисьорката Маргарита Младенова, тя разказа също за рекламите в Сеул, където във всеки рекламен блок върви реклама на българско кисело мляко, което обаче странно не се прави от българска фабрика. Защо...
Е, то няма как да се прави...
Защо? Ама, защо...
... те купуват закваската.
Не, чакайте малко. Защо тук преговарят нашите държавници да правим резервни части за японски или южнокорейски автомобили, ама няма да се произвеждат в български заводи, нали, ами да открият те техни заводи, а ние не откриваме фабрики на български собственици на тяхна територия?
Ами, то е въпрос на инвеститори. Аз не знам дали има български инвеститори, които могат да направят инвестиции в Япония или в Южна Корея. А за да се доставя директно произведено от България, няма как да стане, нали.
Е, ясно, че няма. Ама защо да не се произвежда от български заводи?
Вижте, важно е за нас, че те купуват закваската. Специално при киселото мляко, нали, е малко по-сложно, те купуват закваската и хубаво е, че я купуват, плащат ни за патента и...
Т.е. те не купуват закваската, те купуват патента, а си правят закваската там.
Те си я правят там, да, купуват патента за закваската. Но ние това, което трябва да правим, е да започнем да го правим и в България все повече. Защото, ако в България го правят само две фирми и го предлагат...
Т.е. вие искате да кажете, че всъщност Южна Корея и Япония правят истинско българско...
Ядат повече...
...кисело мляко...
Истинско българско кисело мляко, да, а в България ние ядем някакви сладки млечни десерти, които...
Йогурти.
...да. Затова и терминът е йогурт. И затова открих паметник. А между другото да кажа, че това е един наистина велик българин, открил и останал в историята, защото...
Булгарикум...
То е лактобактериум булгарикум Григоров, това е правилното наименование на бактерията, а след това вече по-популярно се нарича лактобацилус булгарикус, но правилното е лактобактериум. Така че този велик българин заслужаваше наистина... най-малкото това, което заслужава, е този паметник, а посланието ми към млекопреработвателите, които бяха там, е, така, поклон пред него и нека наистина да запазят това, което той е открил, а запазването става чрез използването на тази закваска в киселите им млека и връщането на този вкус, наистина неподражаем вкус, защото, ако в момента, аз съм го давал и друг път примера, даже банален ставам, но малките деца в момента, ако им дадете, аз имам, малката ми дъщеря на пет години, когато й дам кисело мляко, истинско кисело мляко, баба й заквасва, тя казва - много ми е кисело, искам от другото, нали, това по-сладкото.
Ще бъде ли поправен стандартът „Стара планина" за продуктите от месо, така че да бъде допуснато минимално съдържание на соя?
Не, категорично. Категорично не. Вчера имаше заседание, имало е, аз не съм присъствал, заседание на Асоциацията на месопреработвателите, на което те също са потвърдили, първо, че не се отказват, тъй като имаше съобщение, че една от фирмите се е отказала, опровергана е тази информация. Никой не се отказва, категорично и те се отказаха от идеята да бъде променян стандартът...
А те имали идея да направят собствен стандарт като собствена тяхна гаранция за качество.
Отказали са се от тези идеи. Стандартът „Стара планина" е нещо наистина прекрасно, продуктите имат много добри вкусови качества, този стандарт се доближава максимално до забравения български държавен стандарт отпреди 10 ноември 1989 г....
Купихме ли машини, които да могат да мерят обаче съдържанието на различните съставки вътре?
Вижте, аз им казах на тях, че тъй като ние не се съгласяваме да позволим влагането дори на минимално количество соя, такива машини не ни трябват. Ние ще въведем и референтния, който се използва в Европа, метод, макар че е скъпо, за да може, ако някой хванем, да му кажем колко е сложно. Но няма да има прошка. Дали е 1, 0,1 или не знам колко процента - намерили се остатък от соя, всеки, който бъде хванат, ще бъде санкциониран, защото те пожелаха да направят продукт без никакво съдържание на соя. Ако някой, тъй като имаше и реакции, аз видях и от медии, ама защо сте толкова строг или не знам какво, вижте, ако някой толкова му се е прияло нещо със соя, в магазините има един продукт без соя „Стара планина", и сигурно 20 или 30 продукта със соя. Ако някой толкова се е затъжил, ами да си вземе, просто да се премести встрани от щанда „Стара планина" и да си вземе. Там гарантирано има соя. Не че соята е отровна или нещо друго. Едно нещо ще направим и да продължим да го правим. Има определен отлив, но отливът не е свързан със скандали. Нормално е, когато пуснахме стандарта, хората просто от интерес за искат да купят. Все пак това е въпрос и на финансови възможности. Тези продукти, които са само от месо, са и малко по-скъпи. Другото, което е, така, също важно, въпрос и на вкусови възприятия. Аз примера, който ви дадох и с киселото мляко, има някои хора, които ми казват - аз съм свикнал да ям кренвиршите със соя, те ми харесват повече от кренвиршите с месо. Да, въпрос на избор е, както се казва - на вкус и цвят приятели няма, и в този смисъл, да, има определен отлив като намаляване на потреблението, но хората, които са го опитали веднъж, няма да се откажат от него.
Какво стана с ония „дупета", които хванахте преди няколко месеца, тия дето ги бяха внесли? Къде са те?
„Дупетата" свършиха в екарисажите, двата екарисажа в Шумен и Варна, унищожени са.
Унищожени, не са в...
Не, не, не са в салами.
Да не стане като с онова злато на митниците...
Не, значи, „дупетата" отидоха в екарисажите, бяха изгорени, нещо повече, фирмата си плати, за да бъдат изгорени. Няма никакви претенции, т.е. самите собственици, и ние доказахме и на тях, че може би някой и самите тях ги е подвеждал, така че приключи сагата с „дупетата" на тази фирма. Една новина във вашия ефир: късно вчера следобед са открити нови „дупета" в Стара Загора, месопреработвателно предприятие в Стара Загора, и дистрибутирани вече в склад на едро в Плевен, тъй като веднага колегите от ДВСК са тръгнали по веригата. Възбранени са, около 2 тона са намерили.
А два тона какво е, два камиона?
Ами, 2 тона е... не, по-малко от един камион. Слава Богу са ги хванали в момент, в който те ги изваждат от опаковките с минаващ или минал срок на годност, влизайки от Европа, и ги...
А, те не стига, че са „дупета", ами с минал срок на годност...
Те са с минал, точно така. Вижте, това е проблемът. Внасят се със или изтичащ към момента или с изтекъл срок на годност, обикновено с нередовни документи. Тук се преопаковат, слагайки...
Вие пък как ги хващате какъв им е срокът, ако са с фалшиви документи?
Вижте, работи се... Хващат се в момента. Те ги хващат, срокът е изписан обикновено на оригиналната им опаковка и когато преди да унищожат оригиналните опаковки ги хванем, там ясно и точно личи. Направени са запитвания към съответните ветеринарни служби на страните, от които са внесени, така че ще получим...
Те не могат ли извън България някъде да ги преопаковат и... т.е. пита се пък колко ли влизат така, дали не ги преопаковат извън България.
Възможно е да го направят, да, но мисля, че ще им по-скъпо, а и все пак контрол има не само в България.
Те къде ги слагат тия...
Вижте, те внасят такива продукти или остатъци от продукти на изключително ниски цени...
„Дупета" сега какво се наричат?
„Дупетата" са крайщниците на... Представете си една палка салам, която, когато се нарязва на слайдове и се правят примерно разфасовки от 100-200 грама, остават крайщниците.
Аха, и те..., да.
Тъй като те нямат и търговски вид, събират ги от различни партиди и това нещо обикновено се използва за преработка за храна за животни, тъй като то, нали, то не може да бъде предлагано като търговски вид, държат ги, събират ги, срокът им вече е започнал да тече от момента, в който те са отворени първия път и е започнало да се работи по тях. Вкарват ги в България...
Тях пък откъде ги събират, в смисъл, нали хората си ги режат сами тия неща, или тия, които опаковат?
Не... тия предприятия в Западна Европа, които правят заготовките за големите хипермаркети, те предлагат това. Има практика някъде в Западна Европа също да се предлагат, но, забележете, само от една партида и в срок на годност.
А нашите ги преработват и ги правят пак на салам, така ли?
А нашите правят две неща. Едното е да ги събират от различни партиди, и то вече може би с изтекъл срок, тук да се опитват да ги препакетират или като „дупета", макар че външният им вид не е много добър, или още по-лошият вариант - да ги преработват в колбаси. Така че и двата варианта са нерегламентирани, санкциите са жестоки, а съдбата на тези „дупета" ще бъде като на тези предните, в екарисажа.
Тия от... А какво става пък с екарисажите? България тоя проблем окончателно реши ли го... По време на преговорите с Европейския съюз това беше един от тежките въпроси...
Един, който не се реши, защото България загуби два милиона евро по ФАР, защото не успя предното правителство и по-предходното да направи екарисаж с тези средства. Имаме два действащи екарисажа - във Варна и в Шумен.
Това беше едно глупавите решения, че България има два екарисажа в единия край на страната.
Един до друг, да, това е големият проблем. В момента има голям инвеститорски интерес, дай Боже, да се случи инвестицията, в Луковит, защото там има направен и ОВОЗ, абсолютно всичко, появи се инвеститор...
Не е ли по-разумно в Южна България да се направи?
Просто за там се е появил инвеститорът. Минали са всички процедури.
А колко екарисажа ни трябват, за да може всички „дупета" да се унищожават?
Два са достатъчни напълно, но проблемът е, че са, както вие казахте...
На лошо място.
...да, ами, отдалечени са примерно, ако трябва от Видин да карате или от Благоевград...
То по-лошо е от Петрич...
Точно така, за да се карат във Варна или в Шумен, това е, оскъпяват се, транспортните разходи са големи. Това се поемаше до момента от държавата, всичкото. Държавата в тая ситуация се задъха, затова имахме проблеми с плащанията към двата екарисажа, договорихме се с тях, разсрочено ще им платим и екарисажите работят в...
Така, два тона нови „дупета", хванати в Плевен, внесени през Стара Загора...
Точно, т.е. хванати са в преработвателното предприятие в Стара Загора и вече част от готовата продукция, в кавички, в склад на едро...
И то в какво е било точно конкретната продукция готова, пак са си били преопаковани „дупета"?
Преопаковали са ги, да, преопаковали са част...
За да се продават за животни или за...
Не, да се продават като... да ги предлагат като малки разфасовки на колбаси са хванати в склад...
Т.е. хората са щели да ги ядат?
Хора, разбира се, едва ли са ги внесли, за да хранят кучета с тях, са хванати в склад на едро в Плевен, част от тях.
Така, ще бъдат унищожени в екарисажите в Шумен и Варна...
Да, и тъй като има...
Коя е фирмата или не трябва...
Фирмата... нека, докато не приключи просто...
В смисъл някоя от тия големите ли...
Не, не, не са големи фирмите, малка е, малко е преработвателното предприятие в Стара Загора. Вижте, големите фирми не биха си позволили, просто това би бил голям имиджов удар срещу тях, ако си позволят да правят такива неща.
А някакви други наказания полагат ли им се, освен че губят въпросните „дупета"?
Разбира се, финансова санкция и затваряне на предприятието. Тук няма...
А, затваряте ги?
Освен за „дупетата" ще намерим за какво да ги затворим, и това да е ясно, както се случи, нали, с предходните. Който го хванем, така, стоварва се най-голямата тежест на закона.
