На 75 години той продължава да е активен, да твори и да работи върху редица проекти. „Това мога да правя най-добре. Благодаря на Господ за това, че ми е дал тази възможност, че ми пази гласа. Все още съм във форма. Идеите за песни просто ей така ми идват в главата отнякъде. За това също на Него сигурно трябва да благодаря. Не знам как композират другите хора, но на мен често ми се случва песента да изскочи в главата ми“, разказа творецът.
Любимата ни песен „Две следи“ се ражда на плажа
„Изведнъж ми хрумна тази мелодия. Едно доста хубаво момиче мина пред мен. Хрумна ми заедно с мелодията: „Беше слънчев ден случайно те открих….“. Нищо по-нататък от текста, но песента цялата вървеше. Намерих листче, на което надрасках нотни редове, защото всичко се забравя“, сподели Кирил Маричков.
Въпреки че епидемията от коронавирус се отразява негативно на цялото общество, музикантът не губи своя оптимизъм. „Добре съм. Последният ми албум, който излезе в края на миналата година, се нарича „75“. Всеки, който е прочел заглавието, знае, че съм в рисковата възраст. Това означава, че трябва да се пазя и аз го правя“, каза той.
Оптимистичен поглед на ситуацията
„Всички концерти на „Фондацията“ отпаднаха. Бяха някъде към 14. Не се отрази добре, но нямам какво да направим, всички са в това положение. Няма какво да се хленчи и да се говори непрекъснато, как държавата е длъжна на някого. Държавата не я е измислила тази пандемия, а тя е по целия свят. Въпреки че съм със свободна професия и имам някакви права за помощ по отношение на Министерството на културата, няма да се възползвам от това, защото е срамота. Все пак сме хора, които сме взимали добри хонорари и мога да издържа известно време без да работя“, каза музикантът.
COVID-епидемията най-много попречи на общуването между хората
„Аз не харесвам социалните мрежи! Нямам Фейсбук, няма и да имам. Не ми харесва този начин на общуване между хората. Когато видя момче и момиче да седят на пейка, а вместо да си говорят си гледат в телефоните, просто се ужасявам. Най-лошото последствие от пандемията ще бъде това, ако остане навик – социална изолация и общуване чрез социалните мрежи, тогава ще бъде отчаян“, допълни още Кирил Маричков.
Въпреки всичко той се шегува, че новият му албум е нямал никакъв късмет, защото веднага след излизането му бяха затворени всички търговски обекти. Много бързо обаче е получил и номинация за награда. Песента му „Тъмен вятър“ пък наскоро попадна в класацията Топ 20 на БНР.
Хората трябва да покажат солидарност и обединение
„Всеки използва това нещастие за човечеството и се опитва, по някакъв начин, да спечели политически дивиденти. Това никак не ми харесва. Това беше случай, в който нацията трябваше да покаже солидарност и обединение, а не разединение. Освен това трябва да кажа, че са възмутителни изказванията по адрес на проф. Мутафчийски, че е плашил хората. По-добре да си жив и уплашен, отколкото весел умрял“, категоричен е Кирил Маричков.
Музикантът продължава да работи в домашното си студио, да поддържа свой канал в YouTube дори да пише книга.
„Има и един нов момент – сключих договор да пиша книга. Хич не исках да го правя, но сега е подходящ момент. Първо – още не съм изкукуригал, помня нещата. Второ – имам време. Книгата няма да бъде само автобиографична. Моето желание беше биографията на бащи ми, който също има доста интересен живот, да бъде включена вътре. Той също се казваше Кирил Маричков и пишеше мемоари, но не успя да ги завърши“, сподели авторът.
Книгата трябва да излезе до края на годината. „Бавно ми върви работата. Както във вица – Чукча не читател, а писател. При мен е обратното – аз съм голям читател, но не съм писател. Върви ми трудно, но става интересно. Преплитам исторически неща със собствената си съдба. Казвам и неща, които са изживели други хора. Баща ни го криеше, за да си нямаме проблеми в училище, но малко се знае, а от тази книга ще се разбере, че на мен и сестра ми кръстник ни е Никола Мушанов. Министър-председател на България преди 9 септември, бил е известно време в Демократическата партия. Бащи ни, тъй като е юрист, беше успял да ни извади копия на кръщелни свидетелства, където не пишеше кой ни е кръстник. Ако пишеше, нямаше да вляза в университет. Отживяхме ги тези неща“, сподели още Кирил Маричков.
