Липсата на справедливост е най-болезненият проблем за българите и затова нереформираната съдебна власт скоро може да се окаже под прицела на гражданското недоволство. Това прогнозира в интервю за Дарик националният омбудсман Константин Пенчев. Той смята, че след протестите през последния месец всички управляващи в близките години ще се стряскат нощем, като си помислят, че някое тяхно решение може да извади хората на улицата.
Според него макар и закъсняло назначаването на енергиен омбудсман в едно от ЕРП-тата е стъпка в добра посока, защото поне дава възможност на потребителите да се обръщат към конкретен човек. Националният омбудсман е препоръчал на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да направи извънредна проверка на средствата за търговско измерване в централните управления на електроразпределителните дружества в София, Варна и Пловдив.
Цялото интервю може да чуете на Radio.RarikNews.bg
Много хора видяха във вас обединителната фигура, човек, в който вярват особено в тези тежки дни на протести и напрежение. Някои дори ви номинираха за служебен премиер. Отклонихте тези искания, като казахте, че бихте предал хората. И все пак говорихте с голяма част от тях. Защо и как си обяснявате това, че шествията стават все по-малобройни и за сметка на това все по-разделени?
Шествията са по-малобройни и това е нормално. Ние не можем да очакваме едно общество да бъде на улицата в продължение на месеци. Това е много трудно. Самият факт, самата масовост на този протест и то толкова дълго време, повече от месец продължиха масовите протести, показва, че в държавата има сериозен проблем. Сериозен проблем, който мен не ме учудва. Аз още навремето го бях идентифицирал по повод на оплакванията, които получавах от хората. Проблемът е в липсата на справедливост, липсата на уважение на институциите към гражданите, липса на прозрачност от страна и на монополите, и на институциите и това, съвсем нормално, съчетано с безработица, икономическа криза и бедност на населението изкара хората на улицата. Беше съвсем нормално и това беше нещо правилно. Тук искам да кажа нещо много важно, защото чухме нашия служебен премиер, който употреби термина „мълчаливо мнозинство", нека припомня - на него няма да припомням, защото той знае, той е потомствен дипломат, - че „мълчаливо мнозинство" беше употребено за първи път от американския президент Ричард Никсън. Когато през 60-те години Америка се тресеше от протести срещу войната във Виетнам, Никсън каза „Да де, стотици хиляди са на улицата, но главното, мълчаливото мнозинство ме подкрепя, защото то не е на улицата". Искам да кажа, че когато излязат на улицата няколко хиляди души, а в случая бяха няколко десетки хиляди, това показва, че обществото има много сериозен проблем. Ние не можем да се уповаваме на това, че целият народ не е излязъл. Никога целият народ не излиза на улицата и слава богу. Така че нека да си кажем и това да е ясно, че този протест показва много сериозен проблем в нашето общество и трябва ние да го решаваме, институциите. Затова смятам, че на омбудсмана тук му беше мястото и съм доволен и благодарен на тези протестиращи, които потърсиха контакти с мен. Защото аз така или иначе не мога да се наложа на никого, всеки има право на мнение, на искания и ако иска, ще се обърне към омбудсмана, ако иска - не. Те се обърнаха и аз им казах и на тях и повтарям: голяма част от исканията са напълно смислени, изпълними и който говори за хората на улицата като „анархокомунисти", „хора с два пръста чело" - това го казаха видни наши политици - това просто показва, че не разбират хората и затова ще си платят рано или късно.
Добро предупреждение, обаче пък онова, което се случва навън и сред протестиращите, показва, че нямат общ глас те. Разделиха се видимо, започнаха да се формират и едва ли не политически движения - „Народът срещу олигархията", „Освобождение", „Българска пролет"...
Когато конкретната причина бяха цените за ток и не толкова високите, колкото необяснимо високи и неясно защо скочиха от един месец на друг двойно, когато това изкарва хората на улицата, очевидно не можем да искаме тези хора да бъдат единни и да имат еднакви разбирания за живота и обществото. Там има млади и стари, бедни и богати, леви и десни, по-интелигентни и по-неинтелигентни и така нататък, разбира се, с привкуса и на анархокомунисти, и на ултраси, както винаги се получава. Би било наивно да смятаме, че тази улица, обединявайки се в „Не на монополите", което е една достойна тема, но това пак не е достатъчно да се направи една партия. Партия се прави от единомишленици, които имат еднакви разбирания за развитието на обществото. „Не на монополите" не е достатъчно.
Тъкмо затова щях да ви питам - не бъркат ли те, че тръгват по тази пътека, партийната?
Те казаха така „Ние сме недоволни, ние не признаваме никой, през тези 23 години бяхме мамени, не признаваме тези партии, които бяха досега". Някои даже казаха „Ние сме против партиите", което, разбира се, не е възможно в една демокрация, но те може би искаха да кажат „Ние не признаваме тези досега и сме недоволни". И когато кажеш „Аз съм недоволен, не припознавам нито един управляващ досега", следващият логичен въпрос е „Добре де, като си недоволен, предложи нещо. Хвани се пък ти, като толкова много знаеш и никой не те удовлетворява. Стани пък ти да видим какво можеш да направиш". Това е нормалната стъпка. И затова хората започват сега малко или повече да се чувстват длъжни да кажат „Да, добре, нека ние да влезем, нека нови лица да влязат". Това са част от протестиращите. Друга част казват „Не, ние ще продължаваме да бъдем протестиращи, няма да влизаме никъде, ние сме просто коректив". Което е също нормално и също може да става чрез тези обществени съвети към общините. Вие виждате, че във Варна има две искания - едните казват да се разтури веднага общинският съвет, а другите казват „не, нека общинският съвет да си приеме промени в правилника и да включи активно и ефективно гражданският, общественият надзор в работата на общинския съвет и комисиите към него". Тоест има различни подходи, но важното е, че обществото не само трябва да наблюдава, но че оттук нататък всички управляващи поне в близките четири години ще имат един стрес. Нощем ще се стряскат, като си помислят, че някое тяхно непопулярно решение може да извади тези хора на улицата. Така че това е добре, това е пречистващ процес.
Улицата обаче се обиди на депутатите, че не промениха изборните превила. Боите ли се от сценарий „бойкот на изборите", чуха се и такива гласове. Особено на фона на покачващото се доверие и в някои от националистическите формации. Не е ли опасен призивът за бойкот?
Опасно е. Бойкот на изборите винаги е опасно. Между другото този филм сме го гледали много години. И знаете, че много от казионните, утвърдените партии си имат твърдо ядро и когато имаме бойкот на изборите, обикновено влизат тези партии, които са влизали винаги с тяхното твърдо ядро и които, разбира се ,не могат да представляват обективно обществото. Така че моят призив към всеки един е, че е основен граждански дълг да се гласува. Вярно, че те казват „Ние не виждаме за кого да гласуваме, не припознаваме никого". Има някакви обещания у повечето партии и аз мисля, че те ще ги изпълнят, защото пак ви казвам те са стреснати да се включат нови лица в листите, по-млади хора, по така съвременно мислещи. Нека поне по този начин да се ориентират хората, да гласуват поне за лица, макар и в партийни листи.
Не да обсаждат парламента отвън, а отвътре да превземат партиите, имаше такава реплика.
Ако тези избори не бъдат убедителни за по-голяма част от обществото, тогава ще отидем към тези най-лоши опасения, че ще има безкрайни опити за правителство и може би безкрайни избори, което не е добре, разбира се, за никого.
Сменям рязко темата, защото миналата седмица имахте доста голяма активност, която привлече вниманието на медиите. Коя част от данък „лихва" дадохте на Конституционния съд?
Сезирам КС тогава, когато граждани ми обръщат внимание, тоест аз не правя мониторинг на законите. Защото често пъти ме питат „Защо сега атакува, а не по-рано?" и така нататък. Аз не правя мониторинг. Това не е работа на институцията. Хората ми пишат писма, аз на всеки един отговарям защо смятам, че няма нарушение на Конституцията. В случая с данък „лихва" какво се случи? Основните възражения на хората бяха, че този данък облага едни лихви, които са акумулирани във времето, едва ли не в минал период. Но аз съм обяснявал, че така или иначе по мое мнение, когато ти получаваш даден доход, няма значение кога е акумулиран, аз мога да имам заплати, събрани от минали години, но аз ги получавам през януари и тогава ще трябва да платя данъка, тогава се облагат. Това е общо за данък „лихва". Обаче има алинея пета на член 11, който аз атакувах, който създава правна фикция - казва, че когато има такива договори за депозит, когато човек може да си вземе авансово лихвата, в тези случаи се приема, че лихвата се получава не когато е получена реално, ами се получава тогава, когато е падежът на самия депозит или пък е предсрочно прекратен. Тоест държавата в свой интерес, за да може да обложи тази лихва, преурежда възникнало правоотношение и казва „Не, ще считаме, че лихвата е получена не миналата година, а тази година". И аз казвам, че това за мен е правна несигурност, противоречи на правовата държава по член четвърти от Конституцията, облагането на доходи със задна дата и затова тази алинея я внасям в КС и смятам, че тя е противоконституционна.
Този гражданин в жалбата си или вие покрай внасянето на искането в КС, ако сте успели да проверинте какъв е обемът на този тип авансови плащания?
За мен това не е важно. Дори само един случай да има такъв, това е достатъчно, защото самата норма противоречи помоему на конституционното изискване за правова държава. И нека тук да кажа на всички граждани, които са ме сезирали за данък лихва, а те са много, че аз изобщо не съм адвокат на данък лихва, смятам, че този закон беше нецелесъобразен, защото не знам какъв е ефектът и колко са събрани или ще се съберат, но създаде у българина едно усещане, че и в неговите съкровени, мънички спестявания някой бърка.
То затова може би и от ГЕРБ идват сигнали, че ще го отменят след изборите.
Но това не е работа на омбудсмана да казва дали един закон е целесъобразен или не или политически издържан, това е работа на политиците, те за това си плащат на изборите. Аз мога да сезирам КС тогава, когато реша, че е нарушена Конституцията. В случая така преценявам, пък дали е така, ще каже КС.
Дано пък той не чака Народното събрание, каквото в момента няма и неговото формиране.
Нека да кажа, че аз не чаках и КС да формира своя състав. Аз внесох три искания, когато беше в непълен състав. Смятам, че това, че нямаме Народно събрание или пък не е попълнен съставът на КС не трябва държавата да спира да работи. И това е основната болка между другото, от която се получи това недоволство, защото половината институции не работят с хората или направо не работят и тези регулаторни органи и това изкара гражданите навън. И аз затова казах, когато се спрягаше моето име за служебен премиер „Оставете омбудсмана да работи поне, една институция да работи и да общува с гражданите в този труден за тях и държавата момент, а не ме спрягайте за някакви други постове".
Поискахте от ДКЕВР извънредна проверка на тези средства за търговско измерване в ЕРП-тата, на централно ниво. Там ли са основните съмнения?
Имало е едно такова писмо в минали години и проверката е доказала, че има резултат, констатирани са нередности. Защото очевидно при всички частни случаи, които идват при мен и аз правя проверка чрез ЕРП-татата, се оказва, че няма проблеми в електромерите, няма промени в уредите, а хората казват „Няма проблеми, всичко е изправно, обаче аз плащам двойно по-големи сметки". И аз затова се обърнах към тази агенция и казах първо да проверят вече тези търговските уреди в самите ЕРП-та и второ, да отговорят на някои въпроси, които гражданите поставят и на мен, и изобщо. Примерно могат ли да се влияят отвън електромерите. Може тези въпроси да звучат смешни в очите на някои специалисти и да кажат „Този пък какво се занимава с бабини деветини".
Да, но хората питат.
Хората питат и хората се съмняват. Нека някой, който разбира, да им каже „не, не може". Имаше един ръководител на партия, който каза, че от сватбена музика могат да навъртят повече електромерите в гетата. Тоест може да е смешно, може да не е смешно, не знам. Има хора, които засичат своите електромери. Имам такъв случай: засича всеки ден електромера си и твърди, че нощно време се навъртява енергия, която не ползва и казва „Записвам всеки ден и какво от това? Нещо се случва с моя електромер и аз не знам какво се случва". Възможно ли е чрез външно влияние по някакъв начин върху тези умни електромери да се влияе? Това искам да знае обществото. И аз питам. Да ми кажат „да" или „не".
Чакате отговори от ДКЕВР и от агенцията по метрологичен и технически надзор. Получавате ли сигнали за спешна промяна на електромери? Наши слушатели от София и Варна звъняха, че някой подменя електромерите им без тяхно знание.
Основният проблем при тези подмени е, че трябва винаги да има представители на самите потребители, защото така казват самите общи условия - че ако не се яви потребителят, тогава еди-какво си се случва. Тоест предполага се или поне аз така го тълкувам, че трябва от ЕРП-тата да направят всичко възможно, когато подменят електромери, това да става в присъствието на потребителя.
Да бъде уведомен предварително.
Разбира се, защото още повече се засилва съмнението, че се случва нещо нередно.
Хората казват „Аз разчитах този електромер да бъде доказателство, а те го взеха".
Така че това също е много важно - да няма действия, които да пораждат съмнения у хората.
Не е ли малко закъснял този ход на ЕРП-тата - енергиен омбудсман?
Че е закъснял, ясно. Но, както казват хората, не е излишно. Енергийният омбудсман да не се бърка с омбудсмана, а това е човекът, към когото хората да се обръщат, става дума за ЧЕЗ.
Става дума за посредник по-скоро, а не защитник.
Да. Един от основните проблеми на монополите е, че хората няма към кого да се обърнат, не биват изслушвани. Те се приемат само от касиерките, които им казват „Това е сметката, ще платите. Аз не знам защо е такава". И няма кой да ти каже защо е такава, защото хората нямат достъп до монополите - нито до топлофикация, нито да ЕРП-та, нито до мобилните оператори, които не са монополи, но са подобни. В случая с ЧЕЗ с енергиен омбудсман хората вече знаят към кого да се обърнат, да кажат „Сметката ми е надписана, я провери дали е надписана".
Все пак е една добра стъпка.
Една добра стъпка, да.
Тези дни покрай това, че депутатите си тръгнаха, а още не беше обявен и служебният кабинет, част от протестиращите насочиха исканията си, очакванията си основно към прокуратурата, към съдебната власт. Отново се заговори как е нужна тази така търсена и прокламирана и искана от гражданите справедливост в страната. Не се ли създават свръхочаквания, че едва ли не прокуратурата ще постави в ред всичко с ДКЕВР, с ЧЕЗ, с казуса с лиценза.
Разбира се, че това са свръхочаквания. Това не е нещо ново. Прокуратурата поначало е засипвана от сигнали и от хората, и от институциите, и от партиите най-вече и то в предизборен период. Искам да кажа да не се успокояват институциите и обществото. Това, че основният акцент на протестите беше срещу монополите, изобщо не трябва да успокоява управляващи и всякакви политици, че основната тема за липса на справедливост, а именно неработеща, нереформирана съдебна власт е останало на заден план. Не е останало. Вижте, че протестите минават пътьом и покрай съдебната палата. Но то не е пътьом. Това съмнение в ефективно работеща съдебна система и справедливост в правораздаването стои у хората и то ще избие рано или късно. Трябва да се знае това, тоест няма да ни се размине и тази реформа. Ако някой си мисли, че съдебната система ще се оправи от самосебе си и хората ще забравят за нея, няма да се случи.
Част от исканията - в събота и неделя имаше един подобен форум - искаме пречистване, крути мерки, трябва да се реже сериозно и ще боли, за да не бъде зависима от политици, бизнес и мафия съдебната система.
Реформата в съдебната система спря преди три-четири години и в момента сме на изходна позиция горе-долу, така че нека да е ясно това - че този проблем стои и никой да не го забравя, защото той е най-болезненият проблем, защото върхът на справедливостта, изразител на справедливостта би трябвало да бъде съдебната система, съдът.
