Ако вие г-н Костов пишехте бюджета, какво не бихте направил по този начин, по който го прави правителството?
О, много неща, много неща. Първо, не бих го поставил на тази фалшива основа. Фалшивата основа идва от подценяването на основните макропоказатели, които ще има в следващата година. Примерно брутният вътрешен продукт няма да бъде 61 милиарда, а ще бъде минимум 64 милиарда, ако не и повече. Оттам доходите ще бъдат много по-големи. Изобщо всичките съотношения във финансовата сфера ще бъдат различни. Тоест, първо, бих го направил на реалистична основа. Второ, в никакъв случай не бих направил така парите, които идват от ЕС, фактически финансовата подкрепа за ускорено развитие на България, да отива в излишък, което съвършено целенасочено практически да превръща в напълно безполезно европейското членство. На трето място. . .
Това не ви разбрах обаче. Как парите се превръщат в излишък? Нали ЕС ги дава за нещо да си направим тука?
Да и едновременно с това те отиват веднага в излишъка. Три процента добавя ЕС, на книга, разбира се, аз ще се върна на този въпрос отново, три процента е излишъкът. Това е, т.е. цялата подкрепа на ЕС отива в излишъка. Тя не е. . .
А имате предвид, че ние от нашите пари ще си дадем в излишъка и ще вземем после от ЕС.
Като влязат веднъж в прихода, формират излишъка всичките пари, които са. Разликата между прихода и разхода формират излишъка. Така че европейските пари практически отиват там. И вижте какво се получава. Никога не бих водил финансова политика, която да е рестриктивна и да не ми позволява да наваксвам изоставането в качеството на живота и стандарта на живота. Това е нонсенс за най-бедната страна, тъй като трябва да се защитава един наистина абсолютно имагинерен показател, какъвто е дефицитът по текущата сметка. Грубо казано, това е дефицитът на търговския баланс, че България внася много повече, отколкото изнася, стоки и услуги, и лихвени плащания.
Бихте ли намалил ДДС? Защото Милен Велчев преди малко обясни, че тогава народът ще започне да пазарува и да стане още повече.
Разбира се, ние ще предложим, ние ще предложим. В момента колегите ми предлагат да бъде намален ДДС. Има няколко мотива за намаляването на ДДС. Но вие изпреварвате дебата следващата седмица, но няма значение.
Кажете, какво. . .
Първият мотив е много високата инфлация. Тази година тя ще бъде над 13 процента. Значи, спрямо декември миналата година ще бъде над 13 процента инфлация. Следващата година другият фалшив показател, на който почива бюджетът, е 6-процентна инфлация за цялата година, което не може да се случи, при положение че тази година ще бъде 13 процента и че това, за което вие питахте преди малко, цената на суровия петрол няма да бъде 68 долара за барел, а ще бъде над 90 долара за барел. И оттам всички ценови пропорции, зададени от горивата, това не е само суровият петрол, това е и природният газ, той следва суровия петрол, той ще се покачи също драстично нагоре, всички тези пропорции ще се променят наистина драматично. Така че няма как да има 6 процента инфлация в България следващата година.
Колко да е ДДС ще предложите?
Заради това основната причина да се намали, първо, е огромните постъпления, които ще бъдат надвишени многократно. Второ, поради обстоятелството, че трябва да се въздейства охлаждащо на тази инфлация. Сега е моментът на практика да се направи едно намаление на ДДС. Ако изобщо има подходящ момент, сега е моментът.
Колко е разумното според вас все пак?
Разумното. . . ние ще предложим 18 процента, за да не се рискува много. Но и при 18 процента ще ги има днешните, днес зададените приходи, дори ще бъдат надвишени.
А бихте ли подкрепил различни ставки за ДДС например за храни, за лекарства, каквито идеи имате?
Ние ще предложим различни ставки, първо, за животоспасяващите и животоподдържащите лекарства. Ще предложим, моите колеги в момента работят върху текстовете, може би 7 процента, може би нулева ставка. И за учебниците ще предложим също такава ставка от 7 или нулева. Защото нито учебниците, нито животоподдържащите или животоспасяващите лекарства се купуват благодарение на свободен избор на човека. Те са абсолютно задължителни за съществуването му.
Да де, ще кажат опонентите, че е популизъм това.
Не е популизъм. Така беше. Това бяха заварени неща и бяха променени в последните 7 години. Нямаше такива данъци.
Акцизите.
Моля ви се, спомнете си, че нямаше такива данъци. Нямаше такива данъци върху лекарствата.
При вашето правителство нямаше ли ДДС?
Нямаше, разбира се. Нямаше върху учебниците. Всичко са забравили българските граждани и вие в това число, и журналистите, и не помните основни неща. Никога не бихме допуснали ние, защото, пак ви казвам, не е въпрос на избор, не е въпрос на свободен избор на купувач да си купи или да не си купи това.
Аргументът обаче да е единна ставката е, че по-лесно се събирали така данъците.
Вярно е, но става въпрос за определени тесни контингенти стоки, които лесно се контролират.
Акцизите. Аргументът, с който се увеличава акцизът върху горивата, е, за да не станело много тежко през 2009 г. на потребителя.
Ама толкова е безсмислено това нещо, че направо се удивлявам как може това нещо да се говори. Вижте за какво става въпрос. За наслагване на два скока, на един ценови скок, който идва от цената на суровия петрол. И след преработка горивата ще поскъпнат със същия процент почти. И от друга страна, скокът на акциза, който ще добави 10 или 12, или 8 стотинки към това гориво, и то само на базовата цена. Можете ли да си представите
- на базовата, идваща отдолу? Тоест два скока се слагат в една година, за да не стане един скок следващата примерно или по-следващата. Защо? Нима някой вярва, че суровият петрол ще отиде над 100 и ще стане 120 долара за барел? Ами това означава генерална промяна на всички ценови пропорции в света. Значи, абсолютно неуместен аргумент, исках да кажа.
Но, вижте, ударът, много важно е да се каже какъв удар пада върху едно младо семейство, което взима по 300-350 лева заплата, автоматично е санкционирано от премахването на необлагаемия минимум. Автоматично попада в сферата на губещите. След това и двамата най-често пушат в България. Акцизът, специалният акциз скача от 6.50 на 14.50. Тоест от всеки от двамата по 80 лева се взима. Скача токът, акцизът за тока с 20 процента. Тоест сметката от тока също със 100 лева през годината ще се увеличи. Скача акцизът за въглищата с 33 процента, още 100 лева завишение. Скачат разходите за горива. Ако единият от двамата кара кола или ако и двамата карат кола, можете да си представите по 10 стотинки или, средно да кажем, за да пресметнем лесно, на всеки купен литър бензин.
Това нещо се стоварва върху едно семейство, на което се отнемат елементите на семейно подоходно облагане. С огромен цинизъм управляващите казаха, че били 7-8 или 3.50, 7.70 били много малко пари и тука това беше повторено. Малко пари, но това е 80 лева на дете. Двете деца на това същото младо семейство щяха да им донесат 80 и 80, 160 лева. Тоест поне учебниците щяха да бъдат купени с тия пари. И сега, вижте, приспаднете всичко това, което те губят от акциза от цигарите, от тока, от въглищата, от горивата, пресметнете, че цената на природния газ ще скочи сега с 30 и след това с още 45 процента. И вижте какво ще се стовари.
Защо още четиридесет и пет? Защото тя е завързана за цената на суровия петрол в средиземноморските пристанища и автоматично, както се вдигна сега тази цена, и тази ще отиде нагоре, а вече не е валиден оня договор, който защитаваше България. Той нали беше преразгледан в полза на Русия, договорът, който ние оставихме, и защитаваше цената на природния газ до 2010 г., той беше премахнат. Ние тогава говорехме, че има национално предателство. Никой не ни чу. Никой не чу, никой не реагира, никой журналист не реагира. Сега това нещо като лавина ще се стовари върху хората. И аз казвам - какво тези млади хора ще се случи с тях, с тези какво ще се случи? Вярно е, че за половината, тези, които са в горната скала, тези които са над 480 лв., за тях ще има облекчение, ама тия нашите двамата млади, те не са в горната скала. Те не са в облагодетелстваната половина. Пламен Орешарски обаче казва, че всъщност вие защитавате нискоквалифицирания труд. Плоският данък в начина, по който те го въвеждат, бил стимулиране на средната класа и квалифицирания труд, защото догонващото развитие с нискоквалифициран труд трудно може да се осъществи, казва Орешарски.Добре, има логика в това. Вярно е, че това въвеждане облагодетелства хората с висока специализация и висока компетентност и не засяга толкова доходите на бизнеса. Това е факт почти сигурен, защото един бизнесмен може да си купи и кола, и много неща през фирмата и тия неща се правят, и това е ясно, и се правят по целия свят, така че действително е за тези. Но даденостите в България са такива, че половината от хората са с ниска квалификация и една част от тях не могат да повишат квалификацията си.
И това не може да е причина в една година изведнъж рязко да се преразпредели данъчната тежест и точно тия, които са, нали, по-безпомощните, тия които не са могли да изберат за себе си висше образование или да го финансират, тия, които не могат да намерят друго поприще за своя труд, което да е високо платено или които да го развият, или които просто не могат да го направят, защото са инвалиди или защото страдат от някакви заболявания или защото са хронично болни и се поддържат с лекарства, а такива са огромна част от хората, трябва да имаме предвид, че наистина са много, защо върху тия сега точно да се стоварва тежест, при положение че може да се въведе така данъкът, че да облагодетелства, хайде, не поравно, но да облагодетелства всички. Ако се въведе необлагаемият, ако се запази необлагаемият минимум, няма. . . пак ще бъдат облагодетелствани високите етажи на заплащане, пак тази, втората половина, над 450 лв., тя ще получи повече, много повече. . .
Защото и техните 200 лв. няма да се облагат. Защото те няма да се облагат, но върху онова, което е надвишаването, те ще получат голямо облекчение, но няма да бъдат така ударени, а ще бъдат ударени тези с ниските доходи и това не е справедливо. Думата е не е справедливо, не е честно, не е почтено в такъв момент, когато можеш да подкрепиш всички, да стоварваш ударите и, както ви го показах, специално пък за ето това младо семейство. Трябва ли да се намалят осигуровките? Трябва да се намалят, защото иначе тези 10 процента плосък данък няма да изкарат на светло заплащанията, които в момента тънат в сивата икономика, няма да направят. . . Само, г-н Костов. . . . . . на светло тези заплати. Аз наистина не разбирам. Вашата концепция, когато въвеждахте този модел на осигуряване, беше, че точно през тази 2007 г. Националният осигурителен институт изцяло ще се самофинансира от осигуровките. Това не се случи и обяснението, което Йордан Христосков, управителят, му дава е в непрекъснатите намаления и заместването на осигуряването с държавните субсидии. Много прост е отговорът. Заплатата нямаше да бъде 400 лв., 450, щеше да бъде 450 евро. Тогава всичко щеше да се получи. Това беше вашият план? Ами, ето както изпреварващото развитие на страните, които продължиха да бъдат управлявани от смели реформаторски, решителни правителства, като Естония, дори и съседна Румъния. . . Добре де, ама защо. . . Планът беше да не е сега 400, а 400 лв. да бъде някъде в 2002. . . 2002 г., а сега да бъде 450 евро. Това беше планът. Заради това говорехме. С какви очи обаче сега предлагате намаляване на осигуровките, когато логиката е все пак да се запази тази идея - с осигурителните вноски да си се пълни осигурителният фонд, а не примерът, който даде Йордан Христосков миналата седмица - пенсионерът отива, купува си с ДДС лекарство и. . . И това е. . . . . . си плаща собствената пенсия през ДДС-то. И това е много просто. Ако се намалят осигурителните вноски, тогава се създава истинският стимул заплатата на строителните работници да не е 200 лв. както е в момента по книга, а да бъде записана 1500, колкото те реално взимат. И пак Христосков обясни, че не става така. Не плащат. Тогава. . . Не, точно така ще стане. Ако. . . Не плащат. Като намаляват толкова пъти - казва - не стана. Никой не е намалил това така при успоредно намаляване на облагането и въвеждането на единна ставка върху облагането на дохода от държавата, така че, ако в комплект това се въведе, разбира се, че ще излязат на светло огромен брой тънещи в сивата икономика сега доходи. В България има 35 процента сива икономика, която не плаща. 35 процента си представяйте така - 35 процента от заплатите не плащат осигурявания в НОИ. Представете си за какво говорим. Само за миг. Представете си веднага с 35 процента по-голям фондът, с който. . . приходният фонд, с който разполага НОИ, и веднага виждате решението на задачата. Как си представяте държавата да върне надвзетите пари? Те са надвзети в смисъл, че явно държавата не ги е планирала да ги взима от хората. Планира, моля ви се. Но иначе щеше да ги планира. . . Категорично не съм съгласен. . . . че ще си построи нещо, ще стане нещо. Държавата ги планира, защото, ако извадите нашите изказвания от миналата година, моето и на моите колеги от ДСБ, щяхте да видите съвършено ясно точно тия числа, които в момента се случват, точно това нещо, което в момента се прави, щяхте да го видите предупредено, написано. Разбира се, в България може да няма стойност, нали, това да бъдеш прозорлив, да бъдеш точен, да бъдеш компетентен. . . Не, формално. . . . . . да предупредиш, но това правителство съвършено целенасочено надписа сметката на българските данъкоплатци миналата година и същото прави през т.г. Това е стратегия да се прави богата държава и бедни граждани. Това е стратегия да се строи социализъм в България. Това е моделът, по. . . който ние следваме. Колкото се може повече пари в държавата, колкото се може по-малко пари в хората, защото хората са неспособни да ги похарчат, както тук чухме един човек, който наистина трябва да му се признае, е фантастичен в харченето, в организацията на семеен бизнес, частен бизнес, какъвто беше Милен Велчев, виждаме огромните му хотели на семейството по морето и т.н. Добре, не сте. . . Той безусловно е човек, който знае как да похарчи пари и може би е прав в наглостта си да казва, че другите хора нямат тая, неговата компетентност - нещо, което аз категорично не приемам. Хората знаят най-добре как да похарчат парите, които ние ще им оставим, най-добре. Никой не може да ги замести. Въпросът е формално как да стане връщането, което вие предлагате. Милен Велчев беше прав в това, че едва ли тия, дето ще вземат 13 и 14 заплата и пенсия, са точно тия, дето са ги платили. По-скоро американският модел, за който и аз го питам, е който е платил повече данъци, да си му ги върнат на него. За 40 дни тези сложни маневри - влагането на това законодателство, изобщо тая цялата процедура не може да бъде създадена. Заради това най-елементарният и прост начин е там, където могат да бъдат дадени, да бъдат дадени. Това го правехме ние по времето на нашето управление с всеки заварен излишък от този тип. Давахте като заплати и пенсии. Давахме 13 и 14 заплата и пенсия. Това може да се направи за 40 дни, друго не може да се направи. Ако погледнете колко работни дни има до края на годината, вие ще разберете, че практически такова нещо не може да бъде реализирано като връщане на данъка. Един личен въпрос, какво мислите за Орешарски? Той ви беше. . . вие сте го назначил за заместник-министър на финансите. Стана заместник-председател на партията, която ръководите, а сега в момента вие сте в ожесточен идеологически спор с него. Вижте, Министерството на финансите не е помръднало от политиката на защита на финансовата стабилизация и икономическата стабилизация нито на йота. Те се превърнаха в крайно консервативна, спираща развитието на страната. . . Това, което вие. . . Да, но за друго време, за други условия. За препускаща инфлация, за обезценяващи се български пари, за стотици хиляди български деца, които не можеше да бъдат нахранени. Говорим за съвършено друга ситуация. Тогава финансовата стабилизация нямаше алтернатива. Сега България не може да остане да защитава финансова стабилизация, която е постигната през 1998 година. Девет години има финансова стабилност и както се очертава, няма как тя да бъде нарушена. Затова не е прав г-н Орешарски. Друг е въпросът, че те нямат нито креативност, т.е. нямат творчески възможности, нямат смелостта, нямат куража, нямат политическата воля зад себе си да изработват нов курс. И заради това финансовата политика от 1997 година стои неизменна и се превръща в нещо, което спира развитието на България. Аз съм я създал, аз я знам най-добре тази политика, аз я виждам. Аз виждам, че се боря, така да се каже, със собственото си творение. Аз го виждам това. А вие се борите с. . . Разбира се, че се боря със собственото си творение, включително и със собствените си кадри - хора, които аз съм назначавал там. Хора, които съм ги учил да работят, хайде, нека никой да не се обижда, но аз действително ги учех какво да направят тогава. Така че сега, в момента, който не разбира това и който ги оставя да надписват по такъв брутален начин сметката на българския данъкоплатец, за да си задаваме сега ние тия въпроси с вас, да лъжат по такъв безогледен начин, защото те влязоха и в едни безогледни лъжи и накараха и министър-председателя да лъже. Ами, те лъгаха само преди един месец, че ако дадат 30 милиона на учителите, ще има хиперинфлация, ще има разбиване на българския лев, валутният борд щял да падне, валутните резерви да се изтощят и фискалният резерв. . . Това, защото учителите щели да пазаруват. Ама, може ли това нещо сега да се сравни с единия милиард, който те искат да похарчат за 40 дни. Ама, кой нормален човек в момента не разбира, че те са лъгали безогледно. Ама, как е възможно такова нещо! И вие ще им го простите? И стоите, и гледате тия хора, така нагло лъгали допреди един месец, и никой не им задава въпроса защо го направихте това. Хайде, учителите отделно. Трябваше да признаят реалността, че въобще няма аргумент, нито е заплашен стабилният лев, нито е заплашен валутният борд. Те не трябваше да лъжат по този наистина безогледен начин. Не може това. . . Честно да ви кажа, г-н Костов, единственото, което не разбирам, това вие, вие ще простите. . . Този същия въпрос го зададох преди малко на Милен Велчев, в смисъл не знам. . . Ами, още по-остро трябва да се. . . Може би сте чули коментара ми. . . и въобще изобщо към медиите тоя упрек, тая война е може би безсмислена. Вие участвате в медиите доста активно, опозицията. Много по-твърдо трябва да се питат, много по-твърдо. За такива лъжи на запад хората си отиват от постовете. Защо няма протести? Не може да се лъже така.А защо протестът на учителите изглеждаше по тоя начин? Не се събраха хилядите, за които говореха синдикатите. Събраха се. . . Сега? Да, сега, сега, като се приемаше бюджета. Да, ясно, защото стачката беше. . . Всичко умря. Ами, стачката беше смачкана, смазана беше. Сега, аз не казвам, че това. . . не се бъркам в синдикалните отношения, те са си подписали нещо, съгласили са се, но аз говоря за друго. Аз говоря за една власт, която деморализира едно правителство, което деморализира българското общество, защото му надписва в сметките и защото го лъже, гледайки го право в очите. Аз за това говоря в момента, оставяме онези, те са се разбрали там, нещо са подписали. Какво са подписали - тяхна работа. Острият въпрос към вас обаче, който също може би не трябва да бъде спестен, който идва сега от средите на собствената ви партия. Д-р Николай Михайлов, вестник "Седем", един по-дълъг цитат: "ДСБ има бъдеще само като реликва от прехода или още по-лошо, като гротеска за всеобщо назидание. Въпросът за личната вина на Иван Костов е табу, но практически той няма вина, а проблем. Партията, която Иван Костов ръководи от 3.5 години, има един процент обществено доверие. Някой казват процентите са два, други 0.8. Ето го проблемът, не искат да гласуват за партията на Иван Костов, не искат да чуят за такава възможност, запушват си ушите. Ако е вярно, че гласуват за ДСБ, защото Костов е лидер, това означава с голяма вероятност, че не гласуват за ДСБ, защото той е лидер. Хората не харесват ДСБ, защото не харесват политическото идолопоклонство." Тежки думи от средите на собствената ви партия. След силните думи, които казахте за бюджета и политиката, която сте готов да формирате, какво отговаряте?
Аз в никакъв случай няма да отговарям на такова нещо. Аз мисля, че пътят към доверието на хората преминава към искрена служба на техните интереси и на техните ценности, и защита на техните ценности, а не през такива вътрешни самоанализи, изкарване на собствените проблеми навън, обсъждане публично. Това е работа на интелектуалци, това не е работа на политици. Това изобщо не е политически подход към нещата.
Политическият подход е да намериш начин да защитаваш интересите на хората. Това означава, моето обяснение е съвсем друго - не сме намерили верния тон, не сме прегърнали интересите на хората, не сме защитили по най-убедителния начин техните ценности, не сме отреагирали на техните въжделения. Другото е умозрително, интелектуално. Има, разбира се, място в едно общество, но няма нищо общо с политиката.
И тия тези за бюджета, които развихте, сега са за верния тон - борбата със собственото творение е според вас търсене на верния тон, така ли? Тези тези се защитават от "Демократи за силна България" в Народното събрание почти монолитно, много събрано, много стегнато. Ние сме основните хора, които дебатират в Народното събрание и бюджета, и всеки един от законите. Ние например вчера атакувахме Закона за общинските бюджети, защото те направиха най-огромната централизация на финансовите средства, независимо… Изпреварихте въпроса ми. . . . . . независимо, че конституцията повели нещо друго. Тази тема. . . Ние сме основните, които се борим там. Това е истината и сега, ако има обективна журналистика, ще го види. Друг е въпросът, че може би хората не разбират тези дебати и не ги вълнуват. Тази тема ви превръща в тактически съюзник с Бойко Борисов. Не. Много грешите. Възможно ли е, та вие защитавате неговата. . . вие го защитавате и него по този начин. Не. Дълбоко грешите, ако мислите, че тук въобще има имена. Тук има принцип. Принципът е следният - всички общини трябва да имат възможност да разчитат на собствени приходи, които идват от преотстъпен данък от доходите на физическите лица. Едно е да знаеш, че можеш да разчиташ на 25 или както беше при нас. Мога ли да кажа колко беше при нас? Колко беше при вас? 50 процента беше, 50 процента. От данъка върху общия доход връщахте в общините. С дохода на физическите лица си разполагаха общините. Сега не могат и с 25 процента да разполагат, т.е. те не могат да разчитат на собствени приходи, които идват. . . които и до момента идваха по две линии. Едната беше доходът на физическите лица, отчислението, и другото беше местните данъци и такси. Това са им приходите. С това те правят цялата политика. В момента това всичкото се отнема и се замества с една субсидия. Субсидията държавата я дава обаче за три неща - за капитални вложения, за делегирани дейности и за издръжка на персонала. Е, къде остава мястото за местна политика? Къде е политиката? И принцип ли не може да ги обедини тия имена? Цялата политика се прави само със собствените постъпления от данъка върху доходите, върху местните данъци и местните такси. Добре де, ама като ви питам за имената, значи, ето вие казвате това е принцип. Ама, няма имена тук. Ама, защитата на този принцип не трябва ли да ви обедини всички, които стоите зад този принцип? Първо, кой се обедини зад този принцип? Знаете ли кой се изказа в Народното събрание? Дайте да обърнем, за да видим къде е, къде беше в Народното събрание съпротивата. От въпросния ГЕРБ. . . Стефан Софиянски се изказа. . . . никой. То ГЕРБ няма в Народното събрание. . .Има, има. Там има. . . . . . има само Лъчезар Иванов, един. . . . . . които гравитират около ГЕРБ. Никой. Изказвания само на "Демократи за силна България" и на Стефан Софиянски. Нищо друго. Ами, това може. . . Цялата съпротива срещу това нещо, което е наистина въпиющо такова ограничаване на възможностите на местните власти, падна върху, така да се каже, върху две групи. За какво говорим, за какво обединение говорим? Ами най-много кметове има БСП. В залата има хора, които аз уважавам и към които имам респект, от БСП. Това е кметът на Севлиево например г-н Мечев и т.н., известни силни фигури, такива, местни. Ами тези хора се обърнаха с хастара навън. Тези хора, които знаят какво значи това. В Севлиево, богатият град Севлиево, ако не се лъжа, с 800 лева средна заплата, да не може да разчита на отчисления от данъка върху доходите на физическите лица, ами прощавайте, той е бил кмет колко мандата там и идва и се преобръща наопаки. Ето, това е проблемът - къде да се защити принципът, при положение че хората в България, изглежда, въобще не знаят какво е принцип. Пламен Юруков покани лидери на малки партии, които са напускали СДС през годините, ДСБ не бяхте там. Какво мислите сега за този пореден опит за обединение? Нищо не мисля, откровено казано. Изцяло съм зает в момента с този дебат, който, пак ще кажа, може би не го разбират хората, може би им идва в много, може би нямат. . . въпреки че ние се стараем да го говорим по най-простия начин, може би нямат необходимите допълнителна информация и познания, за да вникнат в тези неща, но аз изцяло съм посветен на него и в момента върху бъдещия дебат по Закона за данъка добавена стойност, където ще направим тези предложения, и върху всички наши предложения по Закона за бюджета и другите закони. Знаете ли защо, дори само едно нещо да постигнем, дори само да махнем привилегията, която готвеха да дадат на Васил Божков, по прякор Черепа, увеличавайки му два пъти и половина постъпленията от хазартните игри, неприсъствените, така наречените, лото, тото и не знам си какво, дори и само това да бяхме успели, щях да се чувствам добре. Там аргументът е, че с намалението щял да излезе на светло интернет бизнеса със залаганията и да се развива тотото, с което се издържа спортът. Моля ви се. Моля ви се. Моля ви се. Това, това са приказки за безкрайно наивни хора. Милен Велчев каза, че няма да го подкрепят, няма да стане. След като ги ръчкахме през цялото време, след като ги изкарахме на трибуната с предизвикателства, стигнаха до това - да се откажат група по група, че накрая и президентът каза, че няма да го пусне. Но аз им предложих друго - хайде да затворим безмитните магазини. Един милиард, казаха от неправителствените организации, че е оборотът. 500 милиона са акцизите и ДДС, 500 милиона са акцизите и ДДС. Защо ще търсим други пари? Дайте да затворим тези магазини, за които Европейският съюз иска, и да свърши тази работа. Ето, дори това да постигнем, няколко стъпки, да възстановим елемента на семейното подоходно облагане, на мен ми е скъпо тези 70 или 140, или там 150 лева, които едно младо семейство ще загуби, защото аз знам, аз съм бил младо семейство, знам как съм цепил стотинката на две, за да отгледам двете си дъщери.
