Следващият участник в проекта "40 до 40" израства в сплотено семейство, винаги насърчаван да учи и да се развива. След това попада в Техническия университет, където се научава да прави от нищо-нещо.
Това е Ивайло Николов, председател на JCI - международна младежка организация с офиси в няколко български града, която е фокусирана върху програми за лидерство, кариерно ориентиране и предприемачество. Работи с екип от млади хора, които дръзват да направят първата крачка и могат да са утрешните лидери.
Защо 30 години е златната среда и каква е идеята на проекта "Сливи за смет", който провокира журито на "40 до 40" за номинацията на Ивайло? За това е следващият разговор с Ивайло Маринов в ефира на Дарик.
Представяме Ивайло Николов, президент за 2013 година на JCI. В сайта на проекта след името ти е написано "Изграждане и реставриране на детски площадки чрез иновативни проекти". Това изречение събуди у мен усмивка. Когато го прочете, какво си помисли?
Ивайло Николов: Събуди и у мен усмивка. След като много мои приятели и познати прочетоха текста, бяха изненадани, че се занимавам с тази дейност. Много креативна идея, която не беше мой личен проект. Тя беше плод на съвместните усилия с няколко колеги, с които решихме това да бъде първата крачка. Казваше се "Сливи за смет".
Преди колко време представи този проект и ни разказа за тази първа крачка?
Ивайло Николов: Преди година и половина. Представих го в ефира на Дарик заедно с президента на JCI.
Той все още ли е на тази длъжност?
Ивайло Николов: Всяка година се сменят. Миналата година беше Кеани Милани. Тази година президентът е индиец.
А кога българин ще поеме управлението?
Ивайло Николов: Това зависи изцяло от следващите "40 до 40". Успяхме да поставим основите, за да може другите след нас да надграждат.
Какво представлява JCI?
Ивайло Николов: Това е организация на млади хора, които искат да променят обстановката, заобикалящата ги среда. Да помагат на своите сънародници и да станат лидерите на следващия век.
Ти и твоите колеги от JCI възприемате ли се като лидери?
Ивайло Николов: Всеки един от нашите членове е лидер. Той е изявил желание да бъде проактивен и да се грижи за нещата, които могат да променят средата, в която живее. Организацията дава много добра платформа за развитие на лидерските умения, заложени във всеки човек. Оттук нататък всичко зависи от целите и личната мотивация.
Какви са твоите цели? Докъде искаш да стигнеш?
Ивайло Николов: Аз вярвам, че държавата, в която живеем, е прекрасна. Ако всички заедно си подадем ръка и се опитаме да работим за промяна, след време можем да станем една от развитите държави в Европейския съюз.
Според теб зависи от нас?
Ивайло Николов: Да, от нас зависи. Няма как някой да дойде отвън и да ни оправи. Сами трябва да го сторим.
Силата на позитивната нагласа и труда са едни от традиционните качества, които сме позагубили през годините. Забелязваш ли го в хората около теб?
Ивайло Николов: Забелязвам го. Това, което ме радва, е, че все повече хора започват да проявяват интерес към нас. Все повече хора искат да се присъединят към нас и идват с иновативни идеи. Мога да дам пример. Езиково кафе, което беше идея на един от нашите членове - превърна се в събитие, което предизвиква невероятен интерес. Много хора идват и упражняват свободно езика, на който искат да говорят. Сега предстои проект, чрез който ще събираме книги и ще ги даваме на училищата, които имат нужда. Вече има заявка от две софийски училища.
Какво представлява проектът, свързан с реставрирането на детски площадки? Каква е идеята на инициативата "Сливи за смет"?
Ивайло Николов: Това е основният фокус. С желание започнахме да строим, но се оказа, че не е евтино начинание. Мога да цитирам цифри за миналата година - 2698 килограма хартия и 2100 килограма стъкло бяха рециклирани и средствата от тях влязоха в сметката на организацията с цел реновиране на детска площадка. Сами можем да си представим какво количество отпадък има в големия град и би било добре да се използва в тази насока. В момента най-голямото предизвикателство е намирането на нов партньор, за да се заеме с обслужването на останалите партньори, които предават събраните отпадъци. Сегашният ни партньор се отказа, но това не ни обезкуражи. В момента имаме още идеи и пробваме други варианти. Обмисляме да обвържем крайната цел с различни кампании и така да набираме средства. Препятствията не ни отказват и вярваме, че лека-полека ще успеем да реновираме площадките.
Когато човек е млад, има повече ентусиазъм и по-малко опит. Като натрупа години, ентусиазмът му спада, защото вижда какво се случва около него. Ти усещащ ли баланс между ентусиазъм и опит?
Ивайло Николов: Ако кажем, че на 20 години човек има много ентусиазъм и малко опит, а на 40 усеща обратното, то на 30 години той е в перфектната среда. Аз съм представител на тази възраст. Изхождайки от моя опит и позитивните ми принципи, вярвам, че можем да постигнем много дори и за тези - оставащи ни 10 години до 40.
Този тип нагласа вродена ли е или се научава?
Ивайло Николов: Научава се. Не мисля, че някой се е родил с нещо специфично. Оттук нататък ключови неща са начинът на възпитание и желанието за развитие. Ако човек си мисли колко са негативни нещата около него, те ще бъдат такива. Ако гледаш на света по-позитивно, тогава ще ти се случват и по-позитивни неща.
Как се развиват тези умения? Как развиваш този тип мислене?
Ивайло Николов: Негативното мислене може да се преодолее, ако се съберат група хора, които да са настроени позитивно към живота. Сами формират свое ядро и започват да привличат хора, които споделят техните интереси. Започваме да се събираме на едно място. Особено увлекателно е за тези, които не са били особено позитивни към живота. Като видят как от нищото правим нещо, започват да се мотивират и искат да се включат. Мисля, че примерът, който даваме, е заразителен. Колкото повече примери има, толкова повече хора могат да се мотивират. А примери има. Аз се радвам, че сте започнали тази инициатива, за да може хората да се уверят, че има млади и проактивни личности. Да се запознаят - чрез радиоефира - с тези иновативни хора, които търсят позитивното в България.
Как реагираха хората около теб, когато се разбраха, че ще участваш в тази инициатива на Дарик?
Ивайло Николов: Когато ме отличиха, реших да оставя приятелите ми сами да научат. Исках да видя как новината ще стигне да всеки един. Оказа се, че не много хора бяха запознати. Една част от тези, които се бяха информирали, останаха изненадани, други - които ме познават добре - не бяха. Всички ме поздравиха и се зарадваха.
Една от целите на тази инициатива е не само да разкаже за тези 40 личности и техните проекти, но да покаже и на самите тях, че това, което правят, се забелязва от обществото. В този смисъл как го оценяваш, как го приемаш?
Ивайло Николов: За мен е чест, че съм избран. Вчера разглеждах проектите на останалите отличени. Сега се чувствам още по-поласкан от направения избор.
С какво се занимаваш в момента?
Ивайло Николов: Все още работя в организацията на JCI. Част съм от националния борд и винаги помагам с каквото мога - с контакти, с координация. Участвам и в дейността, свързана с поемането на щафетата от следващото поколение. Основната ми цел в следващите години е да се намерят качествените хора, които да поемат отговорността за съществуването на тази организация. Хубавата новина е, че в момента има активни хора в София, Варна и Пловдив. Има желаещи, които този месец ще учредят представителство и в Търново. Имаме запитвания от Русе и от Бургас. Това ме радва.
Поздравления. Дано в следващата класация "40 до 40" да попадне следващият президент на JCI.
Ивайло Николов: Ще го мотивирам специално.
