Интервю на Вяра Деянова с арабиста Киряк Цонев.
В края на миналата седмица фондация „Кадафи” предупреди, че призивите на Европейския парламент за оказване на натиск върху Либия могат да имат негативни последици за медицинските сестри. Крие ли се заплаха за живота на някого от обвиняемите в това изречение?
Аз не бих казал заплаха за живота, но заплаха за продължаване на делото до безкрайност – такава заплаха очевидно има, но това е естествена реакция от страна на Кадафи за това, което реално става – този натиск върху Либия, който се оказва. Самата реакция показва, че той има въздействие. Очевидно трябва да се вземат някакви мерки от страна на Либия срещу този натиск, срещу тази кампания. Това е и подготовка, а това започна доста отдавна от либийска страна, за контракампания. Каква ще бъде тази контракампания?Контракампанията започна преди известно време с някои, така, странни изявления от страна на представители на Арабската лига, от страна на представители на Африканския съюз, на партията на Нелсън Мандела. Навремето аз предлагах да се търси помощта на Нелсън Мандела за доказване невинността на българските медици. Тогава не се обърна внимание на моето предложение да се намерят контакти с Арабската лига, да се търсят непрекъснато контакти с арабските държави.
Арабите на нас не ни вярват. Защото ние излизаме само с голи, пропагандни лозунги „Освободете медицинските сестри”. Даже никъде не се използва прилагателното „невинните”. Впрочем това прилагателно не се използва от европейските държави в техните сегашни призиви, в които се говори за амнистия, за хуманно отношение и така нататък. Но се избягва думата невинни.
Досега резултат от резолюцията, която беше приета от Европейския парламент миналата седмица, е точно това, че Либия е потърсила подкрепа от всички регионални организации, в които членува, за да се съюзят против Европейския съюз и България. Възможно ли е създаването на алианс срещу Европейския съюз и България? Аз мисля, че да се говори за алианс е твърде рано, но че съществува вече една психологическа война между двете пропаганди – нашата пропаганда, която има подкрепата на Европа и либийската пропаганда, която определено, очевидно има подкрепата на някои арабски страни, на някои страни от така наречения „трети свят”, който отдавна не е трети, а е втори, такава съществува. Така че Либия може да се обръща към всички тези организации и тъй като досега ние не сме работили с тези организации, тя ще има по-голям успех от нас. Ние като трябва да говорим, да правим пропаганда, ние трябва много повече усилия полагаме, за да доказваме с подробности невинността на нашите медици, докато на Либия просто се вярва. Какво помощ могат да й окажат те? Също такава, морална помощ, каквато и на нас ни се оказва. Няма да се карат с нас, няма да се карат и с петролните монополи, за които петрол, долари – те са по-скъпи отколкото шест човешки живота. Кои европейски държави не биха наложили икономически санкции на Либия? Аз имам контравъпрос: Кои държави биха наложили такива санкции? Аз такива не виждам. Не е ли време според Вас за повторна среща между Първанов и Кадафи? Дори да се осъществи такава среща, тя трябва да бъде много внимателно премислена хиляди пъти. Господин Първанов веднъж даде едни надежди с първата си среща и с първите си разговори. Той беше убеден в това. Сега самият той разбра, че не бива много да се вярва на обещания, особено в страна като Либия. Така че не бива и ние да си изстрелваме напразно патроните. Кои страни нямат интерес от размяната на Меграхи срещу сестрите?Мисля, че вече никому не е нужен този Меграхи и ако се постигне такава една размяна по някакъв начин, ние ще можем да бъдем доволни. Само една Великобритания в лицето на Шотландия или Съединените щати биха могли да се противопоставят на тази работа. Но ако те искат наистина да се спаси животът на българските медици и на палестинския лекар, то би трябвало да намерят начин да отговорят на този крачка. Разбира се, ако тя е достатъчна. Защото може да има вариант, че тази крачка е недостатъчна и трябва някой да плаща.
Ако се стегне до въпроса за плащане, мисля, че не България трябва да плаща. И тук отново ми идва наум, че ние не използвахме достатъчно Съвета за сигурност. Да работим в това отношение, да се създаде нещо като международен съд, нещо което беше създадено примерно след убийството на Рафик Харири в Ливан. Да се потърси отговорността, една международна отговорност, да се покаже на света кой е действителният виновник за трагедията на Либия, защото това е наистина трагедия. Животът на 400 деца – това е нещо страшно.
