Френският посланик иска да покаже козовете на България на света

Посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан в „Седмицата” на Дарик:

На български, нали?

Малко. Ще опитам.

1991-1995 г. отговаряте за връзките с медиите във френското посолство в София и тогава се жените за българка.

Точно така. Вие всичко знаете.

И вкъщи на какъв език говорите - на френски или…

Не, най-вече на български, на френски… извинете, да, да, на френски.

При нас в България жената командва. При вас как е?

Ами, може би също. Но, знаете, тя е толкова добра на френски, че…

Бил сте в Кипър дипломат, Бразилия, Джибути…

Да, да, и в Париж в министерството…

И в Париж. Там сте отговарял за протокола… в отдел за протокола.

Също, да, това беше последната позиция.

И се връщате след… А следяхте ли, идвахте ли в България през този период от 1995 г. досега?

Да, да, всяка година почти. Всяка година за в отпуска, за да посетим моята тъща и моят тъст, и приятелите, които имаме тук.

Къде е това - в София ли са те?

Да.

Децата - български.

Те са българи…

Говорят ли български език?

Ами, разбират доста добре, но щом не сме никога живели в България, те са учили винаги във френските училища, така че за тях не им е нормално, не им е лесно да говорят на български. Дори с майка им. Така че…

А ще ги местите ли сега в България в българско училище…

Не, защото те са вече големи. Последните малки… Двамата са на 18 и 15 години и учат във Франция. Ами, знаете, тийнейджъри предпочитат…

Няма идея за български университет да дойдат.

Може би после.

Кога после? След окупациите?

Ами… това е друг въпрос.

Всъщност не е друг. Вашият предшественик зае много ярка и ясна позиция по повод на протестите в България. Вие ще продължите ли тази линия? Ще кажете ли какво мислите сега за окупациите на университетите.

Ами, как да ви кажа, първо, в България съм от един месец. Така че, въпреки че може би знам, познавам страната от много години, има много неща, които са нови за мен и за които предпочитам да не правя анализ много бърз. Второ, бях днес в университета за един семинар…

В Софийския университет?

Да, в СУ, за 90 години от… как да кажа, създаването на катедрата…

Нина Кунова ще помага като бяга някоя дума. Тя е позната на нашите слушатели…

… на романските езици и… така, влязох в…

Как ви се видя атмосферата, студентите?

Много тиха. Много… няма проблем. Това беше… Аула Магна беше отворена за нас, имаше много хора - 60 души там бяха в залата, за да участват в този семинар. Имаше мой колега от Румъния, заместник-ректор, деканът на факултета за романски… не, модерните и старите езици… Как се казва - модерни и стари езици и… Така че беше много спокойно.

Вашият предшественик се срещаше, ходеше, без да се притеснява - със студентите… не със студентите, той с протестиращите по негово време…

И с хората…

Да, да. Вие ще продължите ли?

Ами, естествено, като излязох…

Понеже го критикуваха пък български политици, казваха - той се меси.

Ами, може би, не знам, не бях там по онова време, така че предпочитам да не коментирам каквото той е направил, но сигурно… Но как да ви кажа - като излязох от университета, говорих с няколко студенти, които бяха там, само да разбера какво правят, какво искат, каква им е надеждата. И това е.

Заедно с германския посланик предишният френски посланик разпространиха голямо писмо, в което определиха модела в България като олигархичен. Това важи ли все още като позиция?

Ами, това беше една статия от моя предшественик и моя германски колега и по онова време ситуацията мисля беше много…

Изострена.

Да. Добре, аз няма да коментирам много…

А какво помните от протестите от първата половина на 90-те?

Вижте, аз пристигнах в България 1991 г., точно един ден преди изборите…

Парламентарните избори, които тогава СДС спечели.

… парламентарните избори. Да, спечели с малко… и тогава нямаше много демонстрации. Нямаше вече много демонстрации.

И си тръгнахте 1995 г., преди да почнат пък другите…

1995-а, да, преди пак да почнат. Така че нямам личен опит с тези демонстрации в България.

Актуални теми. Ще приеме ли Франция бежанци от България?

От България?

Да, много българи… става дума бежанци, които идват в България, България не може да се справи с тях…

Още не сме стигнали дотам, до това степен и до тази идея, защото, първо, има един договор, в който се казва, Дъблински договор… Може ли да продължа на френски?

Хайде, да. Даже доста дълго се справихте за човек, който и вкъщи…

Благодаря.

… макар и с българка говори на френски. Нина Кунова се включва.

Благодаря. Дъблинската конвенция урежда условията за достъп на желаещите подслон в европейските страни - членки на Европейския съюз. Едно от правилата е искането за убежище да бъде представено в една единствена страна от целия Европейски съюз, членка, така че търсещите убежище не могат да пазаруват, така да се каже, във всяка една европейска страна, да депозират такова искане. Ако не им е даден статут в една страна, те не могат да продължат да депозират такива искания в другите, да продължат да търгуват. Страната, в която могат да поискат убежище, е първата страна от Европейския съюз, в която те са влезли и са поискали такова убежище.

Франция няма да подкрепи решение, при което бежанците се разпръскват.

Не, няма проблем. Между другото търсещите убежище пристигат и във Франция, както и в България, в Гърция, в Германия, в Испания и т.н. Във Франция приехме вече няколко хиляди сирийски бежанци тази година. Така или иначе българското правителство към момента не се е обърнало към нас, не се е обърнало към другите страни членки на Европейския съюз с искане за приемане на бежанци, които са дошли в България и оттук биха тръгнали към друга европейска страна. Такова искане не ни е отправяно.

Ще смекчи ли Франция политиката си към ромите, които идват от България и Румъния?

Не знам дали има една политика много твърда, не знам как да кажа, твърда за ромите, защото проблемът, който имаше преди седмица, няколко месеца и който продължава да има, е с хората, които живеят във Франция или в другите страни, но във Франция, без да имат право да живеят там. В България… Извинете, в Европейския съюз всичките граждани имат право, дори и българите, да пътуват за Франция и да остават там.

Колко…

Три месеца, три месеца. Ако имат или работа, или финансовите средства достатъчно, могат естествено да остават без проблем. След 1 януари ще могат да остават и да работят във всякаква област. Така че за свободата на движение няма никакъв проблем, само че има хора, които живеят във Франция, също сигурно се случи в други страни, които остават във Франция и които искат да живеят, без да имат средства и без да могат да живеят легално във Франция. Тези хора ние ги изпращаме, връщаме за България или за Румъния. Имало е една…

Те и тук нямат средства. Нали всеки е свободен да избере къде да живее в Европа? Нали затова станахме съюзници?

Засега не точно.

Как не точно?

Да, не е точно така.

Нали станахме така? Всеки е свободен да избира къде да живее в Европа…

Къде да живее в Европа.

… защото е европеец. И ако няма пари, но е избрал да живее, не е проблемът откъде е дошъл.

Да, да, но… Засега не, засега за българските граждани не е така.

А до кога няма да е така?

До 1 януари.

Тоест след 1 януари няма да има проблем всеки български ром да дойде вече във Франция и да си остане колкото поиска?

Проблемът въобще не е специално към ромите или към някаква друга етническа група на населението. Става въпрос да имаш средства да живееш в една европейска държава. Договорът за присъединяване на България и на Румъния към Европейския съюз е изключително ясен. Свободата на движение е абсолютно осигурена, тя е пълна, тя е цялостна, но свободата на настаняване за живеене там тя не е пълна, не е 100%. Необходимостта, задължението да можеш да се изхранваш и да посрещаш нуждите си е едно задължение, което е упоменато в договора за присъединяване към Европейския съюз, и това е причината, поради която ние връщаме, връщаме лица, които нямат средства да живеят във Франция, които са прехвърлили…

Това е ново за мен.

… 90 дни, в които… но те могат да се върнат отново, да си се приберат в България и отново да дойдат пак за 90 дни.

В договора пише, че българин не може да отиде във Франция и да остане там, ако няма пари.

Да остане след три месеца, ако няма никакви пари, нито средства. Да се настани завинаги.

Така пише в договора, да че не може? Това… И това важи и за всички държави помежду си…

Да.

… не може да отиде англичанин във Франция, унгарец в Чехия, ако няма пари, това е.

Не съм съвсем сигурен, що се отнася до другите нови членки, които 2004 г., преди България и Румъния, 2004 г. се присъединиха към Европейския съюз. За тях не съм абсолютно сигурен.

Е, как се контролира това с парите? Каква е системата, предвидена в договора - да се проверява кой има и кой не? Едно време така беше в посолствата на шенгенските държави - срещу виза, и трябваше да се покажат, че имаш пари.

Да, точно така беше. Начинът, по който може да се докаже, че човек има средства, за да живее във Франция, са много: може да се покаже банково извлечение, може да се покаже трудов договор, може да се покаже някакъв документ, че са ви поели приятели, които имат достатъчно средства и квадратура, за да ви поемат да живеете. Но като цяло хората, които се експулсират, които се връщат от Франция към България, които са изключително малко на брой, става въпрос за няколкостотин на година, това е всъщност един много, много малък процент, това е един изключително малък проблем, който създаде много голяма полемика във Франция. Вашият министър разговаря с нашия, г-н Вигенин с г-н Фабиюс, двамата министри говориха. Това не е някаква проблемна тема между нашите две правителства, която да създава проблеми.

Вашият вътрешен министър - Манюел Валс, казва, че тези хора имат коренно различен начин на живот от нашия, който очевидно се конфронтира с местните жители, което може да каже и българският вътрешен министър или хора, които са с български етнически произход. Това аргумент ли е да бъдат експулсирани, че имат различен начин на живот? Това е точен цитат на г-н Валс.

Да, да. Това е коментар, направен от френския вътрешен министър, който е абсолютно независим от законовата рамка, поради която се връщат тези хора. Причините, поради които лица са експулсирани, това е, защото те не отговарят на един определен брой законови условия и изисквания, затова те се връщат.

От този цитат става ясно, че вие, Франция, търсите повод да се отървете от тия хора по причините, които казва вътрешният министър. Може би се намират законови други основания, но че французите не искат да живеят, как го казва той, с хора с различен начин на живот.

66 милиона жители има Франция и между тях естествено има хора от всички възможни и въображаеми религии, от всички възможни цветове, така че не мисля, че това е проблемът и че във Франция има някакъв проблем да бъдат приети хора, които имат по-различен начин на живот.

Друга голяма тема в България - мораториумът за продажба на земя на чужденци от Европейския съюз. Има ли французи, които чакат 1 януари, за да си купят земя в България?

Не знам.

Чувал ли сте вие? Не знаете?

Но вече е възможно за френските граждани да купуват земя в България, ако правят една фирма, българска фирма, и чрез тази българска фирма ще могат да купуват…

То не вече, то си е възможно от години…

Вече, вече е възможно, от години, от години…

Да, възможно е…

… откакто България е в Европейския съюз, член на Европейския съюз. От 1 януари личности или как се нарича, физически лица ще могат да купуват.

Ще възрази ли Франция, или по друг начин да задам въпроса - ако сега българското правителство изпълни решението на парламента и започне да обикаля държава по държава Европейския съюз, за да се гласува промяна в договора и да се удължи този мораториум, Франция би ли го приела?

Това няма да се случи, защото българското правителство каза,че това решение от Народното събрание няма да стане, няма да се приложи.

Как Франция би приела желание българите да забранят на французи да купуват земя?

Това е хипотетичен въпрос, защото няма да стане, няма да се случи.

Българи няма проблем да купуват земя във Франция, нали?

Естествено не. Може би сега, не знам, може би сега не могат, но естествено след 1 януари ще могат.

А има ли, дали познавате правилата във Франция, има ли ограничения пред други европейци да купуват френска земя? Непрекъснато разказват как някакви държави слагали… не можеш да купиш, ако не си живял някакво време… ако не си работил като земеделец…

Не, не… Мисля, че този въпрос не е въпрос, този дебат не знам защо съществува. Човек, който купува земя в България, той би я купил, за да произвежда. Той със сигурност няма да я изнесе, защото не виждам как би могъл да я отреже и да я транспортира в друга държава. Така че човек, който би купил земя в България, това е по същия начин като някой чужденец, който би дошъл да купил фабрика или завод. Той идва, за да инвестира в България. Така че не виждам какъв е могъл да бъде проблемът, ако чужденец дойде и похарчи пари в България, за да инвестира в България, за да засили производството, може би също и да създаде работни места, да даде работа на българи, да създаде… Броят на обработваеми земи в България от началото на предоха е намалял значително и фактът, че хората идват да обработват изоставени земи, би трябвало да е нещо много хубаво за България, добра новина. И най-накрая това да бъде по-отворен пазарът това означава, че цените на земята могат да се покачат и хора, които понастоящем са собственици на земя, могат да получават при продажбата й доста по-високи цени. Ще се създаде някакво така… Не мисля, че България може да се опасява от някаква конкуренция от стотици милиони, защото става въпрос само за европейци, нали, за продажба на европейци. По същия начин може да се направи една фабрика, един завод… И също да бъдеш собственик на земя това е една професия и хора няма да дойдат, без да познават професията земеделие и поддържане на обработваема земя. Така че смятам, че възможността да се продава земя в България, територията на България на чужденци, е по-скоро много добра новина.

Във Велико Търново сте казал, че икономическите връзки между България и Франция не са на достатъчно добро ниво. Защо?

Защото България и Франция имат доста слаби икономически отношения. Общо са… малко по-малко от 2 млрд. евро на година е общият стокообмен, търговски, което ни поставя някъде на 8-9 място като клиенти, като производител… не производител, а като
човек, който изнася към…

Като стокообмен.

Да, да, в стокообмена 8-9 място, да, снабдител е буквално. Това не е обичайното, средното обичайно място, което имаме с други страни от Европейския съюз, например с вашата съседка Румъния, вашата румънска съседка. Така че смятам, че има…

Е какво пречи?

… има ниша. Няколко са нещата, които пречат да се засилят тези икономически отношения. Първо, смятам, че за нещастие, за жалост България все още не е достатъчно добре позната във Франция. Това е нещо, което бях забелязал преди 20 години, когато бях млад дипломат в България, и за съжаление познаването на България във Франция все още не е достатъчно. Това е част от моята работа - да подобря познаването на България във Франция, това е също и работа на моя български колега в Париж, да направя така, че България… да се говори повече за нея и да се познава повече във Франция. Да се знае за България кои са нейните козове, кои са нейните предимства, нейните силни страни. Другият елемент, който пречи може би, който би могъл да пречи идването на френски инвеститори към България, това е, че България и Румъния едновременно влязоха в Европейския съюз, но румънският пазар е три пъти по-голям, защото има три пъти повече жители Румъния. Като се има предвид и фактът, че Румъния все пак е доста по-позната във Франция, някак си по-логично се видя на самите френски инвеститори, че е по-лесно да отидат в Румъния, отколкото в България. Но… още един фактор, който би могъл да пречи - ние всички знаем много добре, че правосъдната  система в България, българската правосъдна система не е перфектна и това се отразява в различните доклади на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. И това е, което четем и в българската преса, това е нещо, което българското население непрекъснато иска и поставя като изискване да се пребори корупцията. Има правова държава, която не функционира в оптимална степен.

Франция към днешна дата подкрепя ли България да влезе веднага в Шенген?

Влизането в Шенген това е друг въпрос. Това трябва да се реши от всички страни членки на шенгенското пространство.

И Франция какво мисли?

Преди две години Франция направи едно предложение, с което се опита да намери разрешение на проблема, който ние имахме. Като казвам ние, имам предвид всички страни членки на Шенген по отношение на България и Румъния, на тяхното влизане в зоната. Към момента алтернативата е Шенген или изобщо да не се влиза в Шенген. Преди две години предложението на Франция беше България и Румъния да влязат в Шенген на два етапа - първоначално със своите водни и въздушни граници и след това със сухопътните. Но така или иначе това не променя, няма да промени кой знае какво влизането в Шенген за България и за българите. Единственото, което ще бъде променено за българските граждани, ако… към момента ще имат все още проверка на границите на шенгенското пространство.

Ами като не променя, защо не ни приемете? Мен, да ви кажа, ми е неприятно по летищата, че уж се водим съюзници, уж сме заедно, пък минаваме с държавите, които са извън Европейския съюз.

Да, наистина е по-добре да няма вътрешен контрол на границите в Европейския съюз, в шенгенското пространство, но влизането в Шенген за България много повече, отколкото за Румъния между другото, за България това ще бъде… това ще й наложи в деня, в който това се случи, ще наложи една много тежка задача, а това е да бъде външна граница на Европейския съюз. Значи, за нея задължението става много сериозно. От този момент,ако чужденец извън Европейския съюз влезе в България, де факто това лице влиза в абсолютно всички страни от Шенген, прекосявайки тази граница. Така че отговорността на България ще бъде да охранява и да контролира шенгенска граница.

Даже сега като ви слушам разбрах защо българите наричаме неправилно, от гледна точка на местните хора, Шенген (ударение на първа сричка - бел. ред.) казват там, така го наричат и тези,които познават нещата, за да подчертаят че са вътре в темата, Шенген (ударение на първа сричка - бел. ред.), а ние като вас викаме Шенген (ударение на втора сричка - бел. ред), на последната сричка слагаме ударението.

Шенген (ударение на първа сричка - бел. ред.)

Да, Шенген (ударение на първа сричка - бел. ред.) е вярното, но вие казахте Шенген (ударение на втора сричка - бел. ред.), защото французите на последната сричка…

Винаги на последната.

… да, се отнасят… Не е зле може би да се реши най-сетне тоя въпрос. Така. И накрая - нарекли ви посланика Жул Паскин, едно българско министерство в едно съобщение вчера… Което си е вярно. Жул Паскин си е направо посланик на българите, той от Видин, в Париж и на Париж в България. Кога ще е изложбата в Лувъра на българското тракийско…

Ще бъде април и май 2015-а.

Три милиона туристи, обещава директорът, да я видят.

Да.

Април и май 2015-а.

Април, май до юни. Три месеца, мисля.

А след посланик Жул Паскин кой ще има изложба, по-значима, в България?

Ще бъде… Във Франция ли?

Не, не, от Франция в България.

От Франция. Следващата година ще имаме една изложба от творби на Роден.

Къде, в София?

В София, да, защото има големи статуи от бронз… И мисля, че ще бъде само в София, да. Изложбата на Жул Паскин ще пътува в Пловдив, Бургас и Варна, и може би още една…

А кога идва Роден в София?

Би трябвало да е юни или май месец 2014-а.

Къде ще, залата къде е…

Още не е точно.

Не сте избрали мястото.

Не.

Добре. Ваше Превъзходителство, много ви благодаря. Такова интервю не съм имал…

Защо?

… на български, френски. Вие сте първият събеседник, който даде двуезично интервю.

Обещавам да опитам, поне следващия път само на български, да.