През миналата седмица стана ясно, че България е настояла ЕК да спре повече от половин милион евро от финансирането на страната ни по програма ИСПА. Според вицепремиера Меглена Плугчиева причина за това е фактът, че новосъздадената Национална агенция „Пътна инфраструктура” все още не работи достатъчно ефективно, което би довело до санкции за страната ни от Брюксел след 23 ноември, когато трябва да са готови трите одитни доклада по изпълнението на програмата.
Така страната ни сама ще си ореже 652 хил. евро. Парите са за техническата помощ по ИСПА в сектор "Транспорт". По ИСПА, чието действие изтича през 2010 г., на България са отпуснати 880 млн. евро. Усвоени са около 330 млн. евро, замразени остават 550 млн. евро пряко по трите транспортни проекти, сред които изграждането на автомагистрала "Люлин". Ето какво мнение изрази Миглена Плугчиева в събота, в предаването „Седмицата” на Дарик: Процедурата предвиждаше следното – или ние да си свършим работата до 23 ноември, или на 23 ноември госпожа Данута Хюбнер, комисарят по регионално развитие, щеше да излезе и да каже –задействам следваща санкция. Ние си изпълнихме в много голяма степен ангажиментите за преструктуриране на Национална агенция "Пътна инфраструктура", но от тази агенция, за да бъдем докрай убедителни пред Брюксел, тя трябва и да работи. Разбирате, в тези няколко месеца и преструктуриране, и работа паралелно, това беше едно изключително голямо предизвикателство и темпо, на което не можем все още да покажем конкретно заработила структура след всички промени, които сме направили. А тази структура има много големи ангажименти не само по досегашните проекти ФАР, по ИСПА, а и отделно по оперативна програма "Транспорт" тя е основен бенефициент там. Разбирате, че Брюксел казва, за да сме сигурни, че тази структура, която ще управлява тези големи средства, е както трябва вече на крака и санирана, и работи без конфликт на интереси при пълна прозрачност и професионалност, трябва да покажете това в действие. Когато ние си правим корекцията, тази сума не е я губим, тя не се връща в Брюксел, а тя остава отново в България, за да се ползва за друг проект. Дарик потърси и коментара на говорителя на еврокомисаря по регионална политика Данута Хюбнер – Денис Абът, който бе попитан за отношението на Брюксел към такъв начин на избягване на санкциите за България заради неработещата още Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Г-н Абът, каква е оценката на ЕК към решението на България да направи финансови корекции в програмата ИСПА, според които няма да получи 652 000 евро?
Както знаете на 5 ноември българският вицепремиер Меглена Плугчиева се срещна с комисар Данута Хубнер в Брюксел, като по време на разговорите представи документи, съдържащи информация за преструктурирането на Националната агенция „Пътна инфраструктура”, както и напредъка по законодателството, засягащо обществените поръчки и конфликтите на интереси. Комисията внимателно анализира тези доклади, но докато не проучим подробностите няма да е възможно да се каже дали Комисията е съгласна с предложените поправки. Много ясно искам да подчертая, че позицията на Комисията е абсолютно ясна. Ние ще направим всичко възможно да помогнем на българските власти при решаването на проблеми, свързани с нередности, където се открият такива. В България и в ЕК се извършва огромно количество работа, необходими са системни реформи, надяваме се всичко това да се случи възможно най-бързо.
Каква е причината, поради която е избрана именно програма „Транспорт” и ще бъдат намалени само парите по нея?
На този въпрос трябва да отговорят българските власти, не Европейската комисия.
Каква е оценката на ЕК по направеното до момента по реформата в Националната агенция „Пътна инфраструктура”, която все още не работи? Реформата в Националната агенция „Пътна инфраструктура” е въпрос на решение на българските власти. Целта е да се засили системата за контрол най-вече по отношение на обществените поръчки и въпросите, свързани с конфликт на интереси и осчетоводяването в агенцията да бъде направено по-лесно. За подобни реформи е необходимо време, но се надяваме ситуацията скоро да бъде разрешена. Защото без добре функционираща пътна агенция, Комисията няма да има възможност да инвестира единия милиард евро, който е предназначен за пътния сектор. Какъв мислите, че ще е ефектът върху програмата? Представители на ЕК вече се срещнаха с представители на Националната агенция „Пътна инфраструктура” през миналата седмица. Мисля, че те разбраха причините за нашата загриженост. Трябва да имаме предвид, че разполагаме с още седем години за усвояването на фондовете, така че трябва да останем оптимисти. Разполагате ли с предварителна информация във връзка с одитите по програма ИСПА, които трябва да са готови до 23 ноември? Както вече споменах, получихме огромно количество документи от вицепремиера. Ще отнеме известно време тези документи да бъдат анализирани. Счетоводните доклади ще са свързани с три предприсъединителни проекта и със системите за мениджмънт и контрол като цяло. Националните фондове и проектите за структурни фондове нямат нищо общо с това. Разполагате ли с информация за нарушения във фонда? Както вече казах все още анализираме документите в подробности. Кога ще бъде взето решението дали да бъдат спрени плащанията по ИСПА и има ли вероятност то да бъде отменено? Това засяга единствено оста за финансиране на пътния сектор. Други проекти, например за подобряване на състоянието на околната среда, не са засегнати. Окончателното решение ще бъде обявено веднага след като бъде взето. Как гледате на потенциална възможност България сама да заяви спиране на част от средствата си по програмите ФАР и САПАРД, така че да не бъдат правени корекции от Брюксел, по аналог на примера с програма ИСПА? Това отново е въпрос на решение на българското правителство. Бих казал, че ЕК няма да разглежда рестартиране на Европейските фондове, докато не осъществим независима проверка, доказваща, че екшън планът е изцяло приложен и проблемите са решени.
