Иван Димов, член на Висшия съдебен съвет гост на предаването „Денят” на Дарик радио, коментира междинния доклад на Европейската комисия за реформите в правораздаването и вътрешните работи.
На извънредно заседание правителството на съдебната власт обсъди междинния доклад на ЕК, който констатира, че в ключови области като борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност страната ни все още не е показала убедителни резултати. Вашият поглед към този доклад. Няма да ви питам дали го смятате за положителен или отрицателен, защото ми се струва, че това е малко опростенческа, така, методология. Но смятате ли, г-н Димов, че този междинен доклад описва по един експертен начин, с едни технически средства липсата на чувството за справедливост у българското общество? Очакваният с голям интерес от цялата съдебна власт и обществото доклад на комисията до ЕП вече е факт и днес действително на извънредно заседание ВСС заедно с министъра по европейските въпроси г-жа Грънчарова разгледа този доклад и го обсъди. Какво прави впечатление, четейки доклада? На първо място искам да посоча, че още при нашето приемане в ЕС като пълноправен член, бе създаден механизъм за проверка и сътрудничество относно решаването на проблемите, касаещи съдебната власт и вътрешните работи, съобразно изискванията и критериите на другите държави - членки на ЕС. Този механизъм е изключително важен за нашето по-пълноценно участие като членки на ЕС. Затова бяха и тези доклади, които касаеха съдебната реформа и проблемите в МВР. Мога да кажа, че настоящият междинен доклад се характеризира със своята обективност до голяма степен. Има неща, за които аз по-късно ще спомена, които като че ли са убегнали донякъде от експертите... А не, казвайте ги сега. Но като цяло това е един обективен доклад с много точни цифри и данни за състоянието на представляващи интерес за цялото общество дела относно организираната престъпност, относно корупцията по високите етажи на властта и обективен доклад по отношение на направеното в съдебната система. Аз мога да подчертая и разликата от предния доклад. . . Чудесно. ...където бяха използвани доста по-тежки думи и квалификации. Само ще маркирам заключението, което беше и присъства в предния доклад. Там се казва, че няма място за задоволство по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Това са много тежки думи, макар и казани сравнително деликатно. А не мислите ли, че ни казват същото с малко по-благ тон и в този междинен доклад? Не, мисля, че... Отново липсва епитетът "убедителни резултати". От години ЕК във всеки един доклад, независимо дали преди членството или след членството, макар че, както вие казахте по характер те са различни, тази констатация фигурира. Тонът е съвсем друг. Тук се говори на първо място за полагане на усилия за отстраняване на слабостите и че все още, което е много интересно, не са демонстрирани убедителни резултати. Тоест има резултати, има постижения, но те не са в онзи убедителен характер, който би искал да види ЕС. А какво е вашето обяснение защо ни липсва убедителност пред Европа? Ами те го казват в самия доклад. Според тях няма достатъчно добър и качествен анализ на част от данните. Така например данните за предварителното производство по наказателните дела, според тях, данните, които са им предоставени, с които те разполагат, не могат да направят заключение дали са достатъчно обективни и ясни. А защо не даваме на евроекспертите данни, въз основа на които те да направят такива анализи и заключения? Ние данни им даваме. Въпросът е, че има разминаване между данните. И аз тук веднага ще поставя откъде идва проблемът. Той е поставен и в доклада, разбира се, не е убегнал, слава богу. Защото този проблем идва от необходимостта за събиране на класифицирани данни относно дейността на отделните звена на съдебната система и изграждането на единна информационна система за противодействие на престъпността. Този проблем, касаещ информационните системи в съдебната власт, е доста наболял. Той трябва да бъде решен, защото в момента неговото решение е доста под нивото и необходимостта за работата на съдебната власт, за нейната... Да не говоря за нейната прозрачност, за нейната публичност. И както виждате, самите данни, които получават експертите, работили по доклада, се разминават и оттам идва тази негативна констатация по отношение на необходимостта за единна информационна система за противодействие срещу престъпността. И кога според вас ще толкова наболи въпросът, че тази система най-накрая ще я има? Ами, хубавото е, че тази система е залегнала и в Закона за съдебната власт, т. е. законодателят, приемайки новия Закон за съдебната власт, е помислил за този въпрос. Проблемът е чисто на технологично ниво, от една страна. От друга страна, на организационно ниво. Мога да ви кажа, че утре е организирана дискусия точно на тази тема, касаеща тази единна информационна система за противодействие на престъпността, заедно с Министерство на правосъдието, ВСС, Съюза на юристите, където ще обсъдим тези изключително наболели въпроси за съдебната власт, тъй като констатирахме, че в периода между 2002-2005 г. по различни програми на ЕС в България са постъпили едни доста сериозни финансови средства. А като краен... Колко, припомнете ми, защото аз сега наистина си спомням, че имаше скандал. Да, ще ви припомня. Те са от порядъка между 4-5 милиона евро, може би и повече, но около 5 милиона евро. Парите са дадени, системата я няма, не работи. Парите са дадени, а системата не работи. Нещо още по-лошо. Например в областта на деловодните продукти има четири различни системи, които са несъвместими помежду си. Това създава проблем както за работата на отделните съдебни звена и структури, така и създава проблеми и за гражданите, които искат достъп до публичната част на информацията, която касае съдебните звена. Г-н Димов, кой е виновен, че парите са дадени, пет милиона, не знам, за такава информационна система може би не са ужасно много пари, но, така или иначе са дадени, а тя не работи? Ами, лично аз ще настоявам да се провери кой е виновен, защото тези пари не са стигнали до съдебните структури и звена. Как ще настоявате това да се провери? Ами, има си компетентни органи. Ще настояваме пред разследващите органи у нас в лицето на прокуратурата. И, тъй като това се касае за средства, предоставени от европейски фондове, тогава предприсъединителни европейски програми, считам, че е редно да бъде информирано и бюрото на ОЛАФ, което се занимава точно с финансовите измами. Това вече е много сериозно. Аз си спомням, че и министър Тачева пое преди може би месец или два подобен ангажимент. Беше й зададен такъв журналистически въпрос, свързан с тази система и тогава тя изрази, така, подобно на вашето мнение. Ние, ние заедно на едно заседание на Висшия съдебен съвет констатирахме тези проблеми и ги поставихме като неща, които трябва да бъдат изяснени и решени. Добре, какви са причините за големия брой върнати за доразследване дела? Това е една от, така, също критиките в доклада. Да, това е една от критиките и се посочва, че една от причините, а и това е вярно, се дължи на възможностите, които предоставя самият закон. Наказателно-процесуалният кодекс предоставя такива възможности, които се използват явно доста ефективно от участниците в наказателния процес, и проблемът е как да бъде по-ефективен този процес, от една страна, без да се ограничават правата на участниците в него, а от друга страна, действително да не се губи толкова много време и, бих казал, това е и средства на съдебната система, и енергия на участниците в процеса, докато се стигне до окончателното приключване на наказателните дела. Днес главният прокурор посочи като причина за големия брой върнати дела за доразследване свръхстаранието на съдиите. Вие виждате ли там проблем? Вярно е, че съдът е органът, който връща за доразследване делата. И дали това е точно свръхстарание, понякога съдът желае да предпази прокуратурата и органите на предварителното производство от, евентуално от допуснати грешки, които могат да доведат било до оправдателни присъди, било до неправилно наложени наказания. От друга страна, съдът действително е този орган, който трябва да проверява изрядността на внесените от предварителното производство обвинителни актове. И в тази връзка всъщност нормално е, от една страна, прокуратурата да вижда като че ли престараване от страна на съда при връщане за доразследване на едно дело. Разбира се, не бягам и от възможността да има съдии, които просто желаят с оглед тяхната натовареност да не се занимават с едно дело, много по-лесно е да го върнеш за доразследване, отколкото да се ангажираш с изглеждането на цялостния процес. Добре, може би, така, една от новините от днешното заседание беше тази, че ще изпратите двама свои представители за пряка комуникация с Европейската комисия. Питам се защо е нужно това? Притеснявате се, че до Европейската комисия достига изкривена информация за това какво се случва в съдебната реформа, в съдебната система в България, или други са причините? Според мен това е форма на нормално общуване, на нормално общуване. Съществува комисия по международноправното сътрудничество, която, в чиито правомощия и функции се вписват тези ангажименти и задължения. Висшият съдебен съвет като постоянно действащ орган има и представляващ, в чиито задължения също влизат тези контакти. Но може би е добре да има и персонално определени хора от съвета. Този въпрос ще бъде разискван на следващо наше заседание, тъй като ние ще продължим обсъждането на доклада в комисиите, които се занимават с тези въпроси, защото, нали разбирате, докладът се появи в понеделник, а ние днес с голямо удоволствие изслушахме г-жа Грънчарова и това беше много добра стъпка във взаимодействие между властите. Направихме и обсъждане в нейно присъствие. Но този доклад ще стои на нашето внимание дълго време, докато не излезе новият доклад. И ние ще се стараем както да оценяваме критичните моменти, така и да се придържаме към положителното постигнато в него, защото има и положителни неща, които са изрично записани, и аз, така, спокойно мога да спомена, че по отношение на Висшия съдебен съвет има точно две изречения, които всъщност са изцяло положителни. Там е констатирано... Те говорят за... ...че такъв има. ...че такъв има, че той е създал своя дисциплинарна комисия и че тази дисциплинарна комисия строго преследва нарушенията. Кои от неласкавите определения в доклада според вас през юнския доклад, който е, или юлския, все още не се знае, който е доста по-важен, ще отпаднат? Една прогноза да направите. Аз мисля, че по отношение на професионализма, отчетността и ефективността там, така, са значителните стъпки за напредък и прозрачността. За тази прозрачност, искам още веднъж да повторя, са много важни тези информационни продукти, които обслужват съдебната система, които дават възможност на гражданите да, реално да придобиват представа от това какво се прави там. Добре, ще си позволя един граждански въпрос накрая. Смятате ли, че прокурорите, които работиха по случая Митьо Очите, трябваше да бъдат наградени със специални отличия? Победа ли е за българското правосъдие фактът, че един наркобос се призна за виновен и получи под минимума, предвиден от Наказателния кодекс? Винаги, когато има осъдителна присъда, това е победа за правосъдието. Въпросът ви е по-скоро за нейната справедливост. Наскоро се върнах от Берлин, където бях на една конференция, посветена на корупцията и корупционните практики в съдебната система. И там чух следното изречение, което ще го цитирам пред вас и слушателите. При обединението на двете Германии, така, един известен политик е казал - ние търсим справедливост в тоя процес, а постигнахме само една правова държава. Така че справедливостта е нещо доста по-различно понякога. За нас като юристи е по-важно, че има осъдени, а размерът на конкретното наказание, присъда, това е в правомощията на този магистрат, съдия, който гледа конкретното дело. В интерес на истината питах ви повече за, така, професионалния героизъм на прокурорите, които са работили по това дело. Това е безспорен факт. Те просто са си вършили тяхната работа съвестно и както трябва. Така трябва да работят всички прокурори. Дали обаче това е достатъчен повод за отличие? Ами, аз мисля, че вършенето на работа, че е нещо, което е свързано със самата работа. И да отличаваме, когато човек си върши нормалната работа, е малко странно.
