Част от народопсихологията на българите ли е да са бедни? За дисциплината по отношение на финансите, лошите примери, живота на кредит, зависимостта от заемите и стъпките към финансовата независимост обяснява финансовият консултант Стойне Василев
Някои казват, че богатите стават все по-богати, а бедните - още по-бедни. Можем ли да кажем защо българите са все бедни?
Защо сме бедни българите е много интересен въпрос. Освен че зависи от състоянието ни, от политиката, от икономиката, има нещо, което се крие в народопсихологията може би. То е, че българите не планират, те живеят ден за ден, искат всичко да изхарчат на момента и не виждат смисъл да спестяват или да мислят за бъдещето. Една от другите причини, върху която наскоро се замислих, е високият процент на собствени жилища. В България 97.5% от хората имат собствени жилища. Това какво означава - взимат ипотечен кредит например, което не им позволява да инвестират и да живеят по-добре със спестените и инвестирани пари.
Много хора обаче са с ниски заплати и казват, че не могат да спестяват и да се занимават с планиране на бюджети.
За хората с малки заплати е още по-важно добре да си планират парите. Ако получаваш високи доходи, висока заплата, е доста по-лесно. Дори да направиш някаква глупост, на края на месеца идва заплатата и ти пак си разполагаш с високи доходи и няма проблем. За хората с по-ниски доходи обаче е от основно значение да управляват финансите си. Какво трябва да направят? Управлението на личните финанси е като миенето на зъбите сутрин - някакви лесни и полезни навици, които всеки може да изгради в ранна детска възраст дори. Интересното е, че в България това не се учи - как да си управляваме парите. Учим всичко друго - разни факти по математика, биология, след това в средното, висшето училище аз съм учил даже как се изчисляват интеграли по висша математика, но никой не ми е казал как да си управлявам парите. И когато започна работа и получа пари, се оказвам пред дилема - как да ги планирам, какво да си купя, дали да взема кредит.
Какви са тези добри навици, които всеки трябва да придобие?
Първият е - не знам какво имат хората в портфейлите си, освен пари, кредитни карти и лични документи, но аз специално имам касови бележки. Като си купя нещо, взимам касовата бележка и веднъж на няколко седмици си ги осчетоводявам, записвам си разходите и така на края на месеца аз знам къде са ми отишли парите. Това е наистина много лесен и полезен навик, който сравнително лесно може да приложи всеки. Другото е да се направи анализ на тези разходи по пера - колко са отишли за транспорт, за храна, подаръци и пр. Това ще позволи на хората да оптимизират разходите си. Идеята на управлението на личните финанси не е да си намалим стандарта на живот и да купуваме евтини стоки. Идеята е там, където можем, да спестим и да си купуваме стоки и услуги със същото качество, но планирано. Третата стъпка е да си направим един бюджет - ако вече знаем къде отиват парите ни, откъде идват, е по-лесно да си направим бюджет за следващия месец и да го спазваме. Това е много важно - не просто да си направиш бюджет, но трябва и да го спазваш. Това са основните принципи, лесни навици, които - ако си ги изградим, ще се справяме много по-добре с парите.
Защо обаче много често пробват веднъж-два пъти хората да си направят лични бюджети и след това се отказват?
Действително е така. На тези, на които казвам за управлението на личните финанси и за личния бюджет, са много ентусиазирани в началото, правят го 2-3 месеца и след това се отказват, защото не им се занимава или не мислят, че е толкова важно. Тук може би трябва да проявим някакъв характер и твърдост, за да формираме този навик. Не е лесно, няма лесно. Едва ли хората си спомнят кога са започнали да си мият зъбите. Ето това е полезен навик и всяка сутрин несъзнателно се прави, което има благоприятни последици за здравето в случая. Така е и с парите.
Можете ли да дадете показателен пример от Вашата практика?
Мой приятел е финансов директор на една сравнително голяма фирма, управлява милиони левове, корпоративни пари. В същото време обаче той не управлява собствените си пари, няма един спестен лев и всичко се харчи. Като го питам знае ли за какво отиват парите му, не може ли да инвестира, защото няма винаги да получава такава заплата и всичко се случва в живота, той казва, не знае какво се случва и парите просто изчезвали, без да знае за какво точно.
Защо е важно да планираме бюджетите си?
Основното е да имаме някакви бели пари за черни дни. Всичко се случва, икономиката е такава, може да остане някой без работа, да се случи инцидент, да се разболее - тези пари са за това, да покрият непредвидени нужди. Другото е свързано с дългосрочна цел - например когато се оттеглим - аз не обичам термина пенсиониране, защото в България се свързва доста отрицателно като смисъл - като се оттегли човек от работа и иска да се занимава с друго, тогава не може да разчита само на държавната пенсия. Абсолютно е ясно, че със сегашното развитие - застаряването на населението, по-ниската раждаемост, вероятността за получаване на пенсия е много ниска. За бъдещите пенсионери проблемите ще са още по-големи, а пенсиите още по-ниски. Така че всеки трябва да се погрижи сам за себе си, никой не е длъжен да го осигурява и да се грижи за неговото финансово бъдеще.
Почти няма българин, който да не е теглил заем. Можем ли да кажем, че кредитът се е превърнал в един вид изкушение за нас?
Кредитите не са лошо нещо, подобни форми се предлагат от хиляди години. Те са полезни по някакъв начин. Въпросът е, че това е стока и продукт като всеки друг и трябва да преценим дали можем да си го позволим. Ако става въпрос за популярните онлайн бързи кредити, когато човек отива в магазина, среща приятно момиче, което му предлага такъв кредит и иска да си купи телевизор, който е 2000 лв. и от който няма нужда - това вече не е добро използване на кредита. Друг вариант е за купуването на собствено жилище. Тук също има много варианти. Както казах, ние сме свикнали жилището, в което живеем, да е собствено и това е с цената на ипотечни кредити, които се изплащат 25-30 години, с цената на високи лихви, такси и комисионни. Трябва много трезво да помислим кога можем да си позволим такъв кредит и жилище, а дотогава да използваме жилища под наем. Дори в момента специалистите по недвижими имоти казват, че е доста по-изгодно да се живее под наем, отколкото да се купи собствено жилище.
В България не се ли върви малко към варианта „живот на кредит"?
Това дойде от американския начин на живот. Хората там са свикнали да живеят на кредит, непрекъснато да взимат нови кредити, с които погасяват стари. Дори се рекламират кредити до заплата, което - освен при абсолютно остра нужда, не е ефективно. Представи си ти да вземеш кредит, който ще погасиш след две седмици и за тези две седмици ще платиш високи лихви, такси и комисионни, аз не виждам някакъв смисъл. Може би именно защото не умеят или не желаят да планират хората, това води до този живот на кредит. Може би това е по-лесният вариант - когато имаш нужда, теглиш кредит, вместо да планираш и да заделиш. Мога да дам пример с една екскурзия за следващата година - 12 месеца се планира, заделят се пари и тогава не е стресово. Докато много хора казват: „Аз ще намеря пари", взимат последната заплата, след това почват финансовите проблеми или теглят кредит . Това наистина не е разумно.
И накрая да обобщим кои са най-важните стъпки към постигането на финансова независимост?
Първото е да знае човек къде отиват парите му, да може да ги планира, дори за по-кратък период от 4-5 месеца до година. Другото е преди да се впуснат да инвестират, да си направят авариен фонд, да изчистят кредитите си, като тук оставям може би кредита за жилище, който е по-дългосрочен. Друг основен навик, който е много полезен, е да заделят част от заплатата си, да не харчат всичко, което получават. А с оставащите пари, ако инвестират умно, може да ги увеличат и това да им помогне да постигнат други свои цели. Това са най-важните стъпки, които всеки трябва да направи.
