В близките 50-100 години страната ни няма да чувства недостиг на минерални суровини. Дори напротив - засилените геоложки проучвания в последно време показват големи перспективи за добив на нефт и газ. Това заяви пред Дарик инж. Лъчезар Цоцорков, председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара и изпълнителен директор на „Асарел Медет" АД.
По думите му минно-суровинната индустрия е една от малкото, които в икономическата криза бележи възход. През 2011-а производството в този сектор се е увеличило с 13% спрямо 2010-а. Най-голям е ръстът при твърдите горива - подотрасъл въгледобив. Повишение има и при металните полезни изкопаеми. По-малко са темповете на растеж при скалнооблицовъчните производства и при добива на строителни материали.
Инж. Цоцорков присъства на официалното откриване на двудневната конференция за развитието на минно-суровинната индустрията, която започна днес в Международен панаир Пловдив. На нея ще бъдат представени стандартът за устойчиво развитие на сектора, както и проектът за национална стратегия за подземните богатства. Ето какво сподели инж. Цоцорков пред Дарик:
Инженер Цоцорков, развитие на минно-геоложката индустрия звучи малко сложно, кои са акцентите в него?
Това е една инициатива на Българската минно-геоложка камара, която се роди през 2010 г, когато се проведе първата международна конференция за устойчиво развитие в Европа на минната индустрия. Тя се проведе тук, в Пловдив по същото време с организатори Българската минно-геоложка камара, Асоциацията на европейските минни компании - Евромин и съорганизатори - Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие, Научнотехническият съюз по минна геология и металургия в България и също така БСК, КРИБ и Мрежата на глобалния договор в България.
Идеята, която се подкрепи на първата конференция и ще представим, е да се обобщят добрите практики в работата на минната индустрия в един доброволен стандарт в трите направления на устойчивото развитие - икономическо, социално и екологическо. Тези добри практики трябва да покажат, че е възможно както всяка индустрия, така и минната, да се развива в хармония с всички останали човешки дейности и индустрии.
Понеже добрите практики, не само в България, но и в международен мащаб, обикновено надхвърлят изискванията по закон за спазване на екологичните норми и стандарти, то в този нов стандарт те ще бъдат обобщени и ще дадат възможност на желаещите компании, които искат да покажат своята корпоративна и социална отговорност и своята политика за устойчиво развитие, да го направят пред обществото, за да получат разбиране и да отразят интересите на всички заинтересовани от работата на минно-геоложката индустрия. Така този стандарт ще даде възможност на всяка компания да се огледа в него и да види какво може да направи още за подобряване на своята дейност в трите области на устойчивото развитие. И ако желае, за това е доброволен, да покрие този стандарт с допълнителни мерки и проекти в трите направления, то тогава оторизиращият орган за сертифициране може да сертифицира тази компания и тя да има един стандарт повече от другите компании, с които да демонстрира своята социална и корпоративна ангажираност и с който да демонстрира своите добри практики във всички области на трите направления на устойчивото развитите.
Какво е в момента мястото на минно-суровинната индустрия в България в периода на криза? Какво е мястото й в износа на страната в момента?
Добрите новини за минната индустрия, ако вземем за база 2011 г., тъй като има пълни данни за нея, показват, че това е една от малкото индустрии, ако не и единствената в България, която в периода на икономическа криза реализира ръст. Например, през 2011 г, спрямо 2010 г, ръстът на производството в минната индустрия е 13 на сто, а освен това има ръст и в инвестициите в иновации спрямо предишните години и на инвестициите в екология, която е нещо много важно и, разбира се, по отношение на социалното развитите на компаниите и подпомагането на местните общности и общини, в които оперират минните компании. Това е много показателно и една от причините, разбира се, освен приноса на мениджърите в тези компании е това, че в края на 2010 г. Народното събрание прие допълнение и изменение в закона за подземните богатства, с което беше създаден единен орган за управление и координация на добива на минерални суровини в България, в лицето на МИЕТ, както е във всички европейски държави. До онзи момент тази дейност се оперираше от три министерства - Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което пречеше да се координира по-добре дейността и да се формират национална, цялостна политика и стратегия за развитие на този отрасъл.
Кои производства бележат по-осезателен ръст?
Всички подотрасли на минно-добивната индустрия бележат ръстове, разбира се, някои по-малки, други по-големи, спрямо 2010 г. С най-голям ръст са твърдите горива, въгледобивът, металните полезни изкопаеми, индустриалните минерали. С по-малки ръстове са скално-облицовъчните и строителните и инертните материали, но всички бележат ръстове в своето производство.
Кажете, какви са новите директиви в минно-суровината промишленост, които ние тук трябва да спазваме?
Новите европейски директиви, които вече няколко години България имплементира в своето законодателство, една от най-важните от тях е директивата за минните отпадъци, тя вече беше имплементирана в българското законодателство. Всички други изисквания, без директивата по опазване на околната среда, вече са имплементирани в българското законодателство. Това, което е най-новото от миналата година, е европейската инициатива за суровините в Европейския парламент. Един доклад на работна група евродепутати, която инициатива за суровините бие тревога, че в ЕС не може да се говори за устойчиво развитие, ако се разчита само на вносни суровини и по-специално на минерални суровини. А е необходимо всяка държава да разработи национална политика и стратегия за обработване и ефективно използване на местните минерални суровини, като за първи път категорично беше поставен този въпрос и това е също попътен вятър, това ,че ние на тази конференция, днес и утре ще представим проекта за национална стратегия за развитие на минно-геоложката индустрия, който е подготвен от МИЕТ.
Това е една от големите ползи от единен орган - за пръв път България има възможност да подготви такава политика и стратегия в областта на добива на минерални суровини. Ние очакваме, че правителството ще този проект приеме до края на тази година.
А има ли проучвания, които да сочат кои минерални суровини в България в момента са на изчерпване и от кои има достатъчно залежи?
Разбира се, има пълна информация в единния орган за управление на подземните богатства в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Аз сега не мога да цитирам всички детайли за това...
Най-общо какво изчерпва България и от какво ще се наложи да внасяме по-големи количества?
Най-общо в България няма някакви особени притеснения от това, че в близко бъдеще ще се изчерпят съществуващите видове подземни богатства, каквито всяка държава има. Няма данни, че в близките 50-100 години ще има изчерпване на какъвто и да е вид подземни богатства. Нещо повече, засилените проучвателни работи в последните години от частни фирми предимно показват, че има големи перспективи за подземните богатства и по отношение на добив на нефт и газ.
