Интервю с Бойко Великов, председател на парламентарната комисия за борба с корупцията
Г-н Великов, в комисията постъпвали ли са сигнали, свързани по някакъв начин с конфликта на интереси на държавни служители, и как комисията работи по този род сигнали?
Действително в комисията през един продължителен период от време постъпиха различни сигнали, които отнесохме към конфликта на интереси. Аз бих могъл да посоча два по-значими примера в това отношение. Единият пример е свързан с митнически служители и техни семейни връзки, чрез които те са регистрирали фирми, които са имали дейност, близка до работещите в митниците - въпрос, който поставихме на парламентарния контрол тогава, когато разглеждахме всички сигнали, постъпили по отношение на митниците. Получихме съответно и отговорите, които комисията ще подложи на разглеждане, имам предвид отговори, свързани пряко само с конфликта на интереси. Бих посочил и примера с председателя на Българския лекарски съюз и обсъждането на темата доколко можем да говорим в такъв случай за конфликт на интереси, доколко можем да считаме, че се използва положение в една, в случая лекарска, организация със задължително членство и снабдяване на болниците с петролни продукти, нещо, което поне аз считам за неспецифична дейност за един председател. Това са два по-фрапиращи случая според мен за конфликт на интереси. Много важно е какви действия ще предприеме Народното събрание и съответно Министерският съюз за законодателни и подзаконови нормативни актове като действие, имайки предвид, че една част от тази регламентация, и това, което беше изнесено на кръглата маса, ние имаме в различни закони, като започнем от конституцията, преминем през правилника за организация дейността на Народното събрание. Тук бих посочил също така Закона за съдебната власт, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Търговския закон, за обществените поръчки... Достатъчно ясна ли е формулировката на конфликта на интереси в тези закони? Мисля, че формулировките са достатъчно ясни, въпреки че от изследването, което беше представено пред днешната кръгла маса, е необходимо развитие и доразработване на този проблем в зависимост от различните хипотези, които възникват. Примерно хипотезата за свързаните лица при конфликта на интереси е един твърде сложен въпрос и от законова гледна точка. Така че когато разглеждаме този въпрос, има две направления в законодателството, най-общо бих ги определил. Едното направление за изработване на един закон, който да регламентира изцяло конфликта на интереси, и разбира се, в различните закони в зависимост от тяхната специфика да бъде поставен този въпрос със съответните хипотези, които касаят пряко съответния закон. В момента българското законодателство работи по второто направление, като в различни закони, някои от които изброих, този въпрос се третира достатъчно ясно. Големият въпрос за мен обаче е начинът, по който се изпълняват тези закони. Как държавната администрация, местната администрация, как публичните длъжности и постове, тези, които ги изпълняват, изпълняват и съответното законодателство, защото според сигналите, които ние имаме, тези, които посочих, действително се стига до нарушения. И на следващо място бих посочил още един въпрос за недостатъчното регламентиране. Мисля, че тук длъжник е както законодателят, така и на ниво Министерски съвет при изработването на правилници и наредби, които да бъдат достатъчно категорични и достатъчно ясни по отношение на конфликта на интереси.
