Бюрхан Абазов, зам.-министър на земеделието и горите в разговор с Мия Михайлова в предаването „Портфейл”
Можеше ли да не се спряга от медиите това изречение за лошата поземлена реформа и дали наистина ще берем ядове?
Мисля, че това е всеобщо мнение, не само на медиите и не само на нашето министерство, а на самите собственици и производители. Защото по този начин проведената реформа върна ситуацията със земеделските земи с големината и разположението им в началото на века – в такъв вид, в какъвто са били преди образуването на ТКЗС-та.
Тук е големият абсурд – големината на възстановената земя е със статут от преди 1941 година, а днес ние искаме да правим модерно, мащабно и широко разгърнато земеделие. От този парадокс страдат всички и се образува ядро на всички тези, които ще участват в процеса.
Имате ли данни в министерството колко от регистрираните земеделски стопани произвеждат например продукция за пазара?
Цифрите са много интересни – от порядъка на няколко процента от собствениците на земеделски земи произвеждат близо 80-90 процента от производството в България. А 98-ме процента малки собственици произвеждат пък няколкото процента произвеждат няколкото процента, които остават като общо производство.
Като казахме арендатори – това, което ние сме свършили досега на тази тема, това е новата Глава 5, която успяхме да възстановим в Закона за възстановяване на земеделските земи в предната поправка, дава възможност да се комасира „по ползване”. Това означава да се уедряват имотите на база ползване, на база обработка, без да се засяга собствеността като такава и без да се засяга действащият кадастър.
Ако тръгнете от София за Русе, около Плевен в Северна България, Добруджа – действителността, която е коренно различна. Там се наблюдават по 1000 – 2000 декара масиви. В същото време ако погледнем картата на възстановената собственост, там е една невероятна черга от малки имотчета.
Това, което ние предложихме с новата Глава 5 в закона, дава възможност на ползвателите, на арендаторите, кооперациите да работят едно модерно земеделие, да окрупняват по ползване земите, без да се засяга собствеността. Това, което предлагаме днес и което много скоро ще види бял ден с последното изменение на закона - това е доброволната комасация, която променя собствеността, променя картата.
Какъв е механизмът на тази доброволна комасация? Собствениците на земя са около 2 милиона, като средният размер на притежаваната площ е между 2 и 3 декара. Така ли е?
Така е. Тук е разликата – ние сме много далеч от мисълта това да е една кампания, това да е процес, регламентиран във времето.
Какви се механизмите, които залагате?
С механизмите, които залагаме, даваме възможност на всеки, който има волята желае по друг начин да бъде разположена собствеността му, просто да се възползва. Имаме два български пилотни проекта – български, подчертавам, защото ние изучихме достатъчно добре чуждия опит. Във Видинско сме стартирали в четири землища, по наша българска методика, съобразена с нашата действителност, с манталитета и психологията на нашите собственици и земеделци. И много скоро очаквам ако този модел проработи при тези условия, да разширим тези четири землища, да станат 14, 40 и т.н. За да може да бъде заложено като ядро, основа и философия на бъдещия закон, който, според мен, е по-добре да се формулира не като Закон за комасация, а като Закон за устройство на земеделските територии.
Въпросът ми беше за и против въвеждането на данъка върху земята…
Много сложен въпрос – за нас е от по-голямо значение кога ще се въведе този данък, дали първо трябва земеделецът да получи пари и след това да го облагаме с данък, или да започнем да го облагаме с данък, преди да е получил някакви пари.
Първо личното ми мнение, казвам лично, не на министерството – ние първо трябва да направим така, че земеделецът по получи пари по линията на обща селскостопанска политика, да му дадем възможност да обработва земите си чрез линиите на Държавен фонд „Земеделие”, да му дадем възможност да продаде земите си, при условие че не иска да ги обработва и притежава, по линия на създадените фондове. И чак след това евентуално бихме могли да помислим за някакъв данък, който по личното ми мнение, трябва да бъде с ниска ставка, плосък – т.е. да не ги разграничаваме на пустеещи и обработваеми.
Колко процента?
Ако не прозвучи много революционно – нека те да се събират в общините.
Да, това наистина е интересно мнение, а плосък 10%?
Не, като казвам плосък, не говоря за стойностите.
Да, разбрах, че не говорите за стойност, но аз ви подпитвам за стойността.
Не, за стойност не мога да се ангажирам, но личното ми мнение е, че той трябва да бъде с ниска ставка, много ниска, ако трябва да е символично по лев на декар. Плосък в смисъл еднакво важащ за всички видове земи, защото изпадаме в спор. Дефинициите, определенията каква е земята – в различните й форми в България и Европейския съюз е различна. Например евросубсидии се получават дори и за мери и за пасища, а те обработваема земя ли са?
Ако аз пусна дискова брана, едно брануване струва 2 лева и си обработя земята, след това кой на мен ще ми докаже, че тази земя е обработваема или не. Влизаме в един спор за обработваема и необработваема земя.
Докъде стигна изработването на фотокартата, това е изключително важна част за пазара на земеделска земя?
Тук е мястото да обявя, че заснемането на територията на страната приключи сто на сто.
За първи път ли го казвате?
Да. 95 процента от ортофотокартата за територията на страната е изработена. Петте процента, които остават, са високопланинските пасища, върхове и районът на Козлодуй, с който най-късно приключихме по разбираеми причини. И от вторник стартираме много мощна информационно-разяснителна кампания, в която информацията ще бъде сведена до ниво община, до ниво конкретен земеделски производител за стъпките, които трябва да предприеме, за да се включи в подпомагането с европейските субсидии.
Трябва да ви бъде много активна програмата, защото се забавихте доста.
Забавянето дойде от там, че малко закъсняхме с облитането на страната по метеорологични причини, тъй като при готовност от около 95% ние можем да стартираме тази кампания. Защото освен разяснителна и информационна, ние очакваме конкретни действия от нашите земеделски производители, на които ще им бъде обяснено как, кога те трябва да се явят в нашите общински служби.
На т.нар. ортфотокарти, които представляват реалното състояние на тяхното землище. Към лятото на 2006 г. самолетна снимка, направена от 4000 м, в която много добре се виждат всички култури, всички пътища и подробности от терена – те трябва да си идентифицират имота на тази карта. По този начин да влязат в системата за идентификация за земеделските парцели, това да стане от вторник до 1 март.
От 1 март до 1 май се подават заявленията за подпомагане на базата на така направената регистрация от есента на 2006-та и първите месеци на 2007 година; софтуерът извършва т.нар. кръстосана проверка за коректно подаване на площи и на култури и за недублиране и несъвпадане на други земеделски производители. И ако всичко е наред, земеделският производител получава съобщение да си покаже банковата сметка, на която да му бъдат преведени полагащите му се евросубсидии. Към есента на 2007 г. реално те получават първите евросубсидии по системата за директните плащания.
За сумата, да я припомним пак…
Това, което вълнува нашето общество – за пореден път ще питате колко лева на декар…
Колко лева на декар?
За съжаление не мога да кажа, защото това е една дроб, в която на нас днес ни е известен само числителят. Числителят са 391 милиона лева. Знаменателят ще се формира от сбора на всички, които ще кандидатстват за евросубсидиите и ще се регистрират в системата.
Днес мога да кажа какъв е механизмът, какъв е принципът и след като се оформи знаменателят – грубо при разделяне на близо 400 милиона на колко милиона декара съответно, които ще участват, ще се получи и цифрата в лева или евро на хектар.
Преди да се стигне до банковата сметка, трябва една много силна разяснителна кампания и среща с всички собственици на земи.
Да, това ще бъде направено – стартирайки идния вторник, до май месец. Дотогава е крайният срок за подаване на заявленията за подпомагане, така че дали съответният земеделски производител иска да участва в тази система е негов проблем. Нашата задача е да няма земеделски производител, който да каже „Аз не знам” за какво става дума.
