Четири партии се очертават със сигурно представителство в Европарламента - ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО, показват данни от проучване на "Барометър България", направено между 10 и 15 май сред 843 души чрез телефонно интервю и със собствено финансиране. Според данните има определен дял от колебаещи се избиратели, които биха могли да повлияят на крайните резултати в изборния ден.
На въпрос "Ще гласувате ли на изборите за Европарламент на 26 май" 33,8% заявяват, че със сигурност ще гласуват, 36,5% се колебаят, а 29,7% категорично няма да гласуват.
Изборите в края на май по всяка вероятност няма да променят тенденцията за ниска избирателна активност на вота за Европейски парламент. Но делът на колебаещите се дали да го направят е относително висок - 36,56%, като решението им има потенциал да повлияе на резултатите в полза на една или друга политическа сила, коментират социолозите.
Отговорите на анкетираните, твърдо заявили, че ще гласуват, на директния въпрос за кого планират да гласуват в края на май показва, че, след значимия отлив от одобрение последните седмици ГЕРБ отбелязва лека преднина пред БСП - подкрепата от 31,9% е генерирана до голяма степен от твърдите привърженици на партията, които затвърждават позицията си с наближаване на изборния ден и като отговор на негативната кампания, отбелязват от "Барометър България".
БСП, с 31,2% заявили желание да гласуват за листата, не успява да привлече допълнителна подкрепа извън традиционния си електорат, защото масовата част от избирателите не я разпознават като желана алтернатива и горе-долу изравнените позиции с ГЕРБ в последно време могат да изиграят лоша шега на столетницата, като мотивират вот срещу нея и за опонентите, смятат анализаторите.
Според данните се наблюдава отчетливо одобрение за ВМРО с водач на листата Ангел Джамбазки - 7% към момента заявяват твърдо намерение да гласуват за тях. След решението на партиите от патриотичната коалиция за самостоятелно явяване на евроизборите ВМРО успяват да привлекат вота на по-голямата част от избирателите им, като печелят одобрение и извън традиционния им електорат, с голям потенциал да привлекат от гласовете на все още колебаещите се, коментират от "Барометър България".
ДПС също ще имат представители в следващия европейски парламент с 8,8% подкрепа. Социолозите уточняват, че трябва да се има предвид че резултатът им на изборите е трудно прогнозируем с точност поради спецификата на традиционния им електорат и вътрешните процеси, протичащи в движението.
iStock/Getty Images
Останалите формации към момента остават под прага за излъчване на представител в Европейския парламент, като се наблюдава значим дял избиратели, които все още се колебаят дали да отидат до урните и за кого да дадат вота си, ако го сторят.
На респондентите, отговорили с "колебая се" на въпроса дали ще гласуват на евроизборите, е зададен допълнителен въпрос - ако все пак отидат до урните, за кого са по-скоро склонни да гласуват. ГЕРБ биха могли да мобилизират 14,3% от колебаещите се избиратели и да подобрят резултата си. ВМРО има потенциал да привлече допълнително 21,4% от тези, които все още не са взели решение.
В случая значение има фактът, че Ангел Джамбазки, като водач на листа, печели одобрение и привлича гласове и извън тясно партийния им електорат, както и че след решението на партиите от ОП да се явят самостоятелно на избори част от симпатизиращите на коалицията като единна формация могат да насочат гласовете си към ВМРО, коментират социолозите.
БСП много трудно, поне на този етап и за тези избори, ще разширят значително подкрепата си извън традиционните си гласоподаватели, но все пак биха могли да привлекат вота на част от колебаещите се с леви убеждения - 8% от колебаещите се, в конкуренция с "Коалиция за България" (АБВ). Има и значителен дял колебаещи се, които не изявяват склонност да гласуват за конкретна листа към момента, но все пак има вероятност да отидат до урните, като вотът им ще бъде решен в последния момент - това са 36,4% от колебаещите се, сочат данните.
