Слизането на мечките в населените места е обусловено от липсата на храна в гората, коментира за БТА зоологът Александър Дуцов. Той е член на Сдружение за дива природа "Балкани" и дълги години следи разпространението на мечките у нас.
По думите му голяма част от горите са изсечени и няма стари дървета, които да плододават буков или дъбов жълъд. На много места по времето на социализма дъбовите, буковите, габъровите гори са заменени с иглолистни, като по-бързо растящи. Това е мода, вкарана от Русия през 50-те и 60-те години на миналия век, посочи Дуцов. Според него боровата гора няма вода и храна, там не се срещат нито жълъди, нито плодове и една широколистна или смесена гора е много по-богата на живот.
Освен това, когато хубавите местообитания са заети от едрите мъжки индивиди, младите са изтласкани в периферията и често слизат до населените места. Това също е една от причините за чести срещи с мечки, сподели Дуцов. Той увери, че в Централен Балкан мечките са повече, отколкото в Родопите например. По думите му това се дължи на широколистните и смесени гори, с много по-богати местообитания и хранителна среда.
Мечките у нас проявяват респект от хората и ако човек не им влиза в личното пространство, са безопасни, смята Дуцов. При среща с мечка е необходимо да се запази спокойствие, да не се бяга, а да наведеш глава и леко да отстъпваш, без да гледаш хищника в очите, съветва зоологът.
Мечките са важен компонент от природата, без тях светът ще бъде много по-пуст и системата ще излезе извън баланс, твърди Дуцов. Според него, като всеядно животно, мечката се храни с много плодове и насекоми, много често обръща дънери, търси червеи и ларви. Тя е върховният хищник, който възпрепятства развитието на по-висока популация на другите хищници. Когато има умрели животни, мечките са тези, които отиват и почистват мършата, за да не се разпространяват болести и да не се развиват епидемии, обясни зоологът. Той посочи като пример американския парк Йелоустоун, в който вследствие на изгонването на мечките и вълците, се е получила свръхпопулация на елените и е спряло възобновяването на гората.
"Всеки хищник си има роля. Когато има чакали, лисици, мишелови, сови, те поддържат ниска числеността на гризачите и няма нужда от тровене с пестициди. Хората не го разбират - избиват хищниците, после дават пари за пестициди, които хвърлят в полето и ние ги поемаме с храната", алармира зоологът.
Изготвен е европейски план за действие относно мечките, който е съобразен с особеностите на всяка държава, съобщи още Дуцов. Планът стъпва освен на експертно мнение, също и на допитване до обществеността. Всяка държава има и свой национален план. В документа е приложена възможно най-добрата практика за съответната страна и за Европа.
Направена е оценка на числеността за последните 10 години, на местообитанията, възможни заплахи, мерки за намаляването им, взаимодействие с хора, карантинна дейност и т.н. Ако изключим Русия, най-много мечки има Румъния, във Финландия и Швеция, каза Дуцов.
По думите му голяма част от горите са изсечени и няма стари дървета, които да плододават буков или дъбов жълъд. На много места по времето на социализма дъбовите, буковите, габъровите гори са заменени с иглолистни, като по-бързо растящи. Това е мода, вкарана от Русия през 50-те и 60-те години на миналия век, посочи Дуцов. Според него боровата гора няма вода и храна, там не се срещат нито жълъди, нито плодове и една широколистна или смесена гора е много по-богата на живот.
Освен това, когато хубавите местообитания са заети от едрите мъжки индивиди, младите са изтласкани в периферията и често слизат до населените места. Това също е една от причините за чести срещи с мечки, сподели Дуцов. Той увери, че в Централен Балкан мечките са повече, отколкото в Родопите например. По думите му това се дължи на широколистните и смесени гори, с много по-богати местообитания и хранителна среда.
Мечките у нас проявяват респект от хората и ако човек не им влиза в личното пространство, са безопасни, смята Дуцов. При среща с мечка е необходимо да се запази спокойствие, да не се бяга, а да наведеш глава и леко да отстъпваш, без да гледаш хищника в очите, съветва зоологът.
Мечките са важен компонент от природата, без тях светът ще бъде много по-пуст и системата ще излезе извън баланс, твърди Дуцов. Според него, като всеядно животно, мечката се храни с много плодове и насекоми, много често обръща дънери, търси червеи и ларви. Тя е върховният хищник, който възпрепятства развитието на по-висока популация на другите хищници. Когато има умрели животни, мечките са тези, които отиват и почистват мършата, за да не се разпространяват болести и да не се развиват епидемии, обясни зоологът. Той посочи като пример американския парк Йелоустоун, в който вследствие на изгонването на мечките и вълците, се е получила свръхпопулация на елените и е спряло възобновяването на гората.
"Всеки хищник си има роля. Когато има чакали, лисици, мишелови, сови, те поддържат ниска числеността на гризачите и няма нужда от тровене с пестициди. Хората не го разбират - избиват хищниците, после дават пари за пестициди, които хвърлят в полето и ние ги поемаме с храната", алармира зоологът.
Изготвен е европейски план за действие относно мечките, който е съобразен с особеностите на всяка държава, съобщи още Дуцов. Планът стъпва освен на експертно мнение, също и на допитване до обществеността. Всяка държава има и свой национален план. В документа е приложена възможно най-добрата практика за съответната страна и за Европа.
Направена е оценка на числеността за последните 10 години, на местообитанията, възможни заплахи, мерки за намаляването им, взаимодействие с хора, карантинна дейност и т.н. Ако изключим Русия, най-много мечки има Румъния, във Финландия и Швеция, каза Дуцов.
