Как се охраняват най-важните хора в държавата – председателят на парламента, министър-председателят, президентът и народните представители? Как се подбират хората, които отговарят за тяхната сигурност, и как се подготвят за ситуации, в които рискът е постоянен спътник? На тези въпроси от първо лице отговаря полк. Красимир Лалев – дългогодишен охранител на терен, а днес ръководител на учебния център на Националната служба за охрана в Телеграфно подкастът.
Лалев е човекът, който отговаря за подбора и обучението на бъдещите служители на НСО. Опитът му включва години работа в реална охранителна среда, както и подготовка на кадри, които поемат отговорността за живота и здравето на охраняваните лица. По думите му охраната на първите в държавата не може да бъде сведена до един елемент или едно действие.
„С една дума – сложно. С повече думи – това е един изключително трудоемък и всеобхватен процес. Има много плоскости, от които трябва да се погледне сигурността на дадено лице и всичките трябва да обезпечим по най-добър начин“, казва той.
Един подход, една цел
Подходът при охраната на председателя на Народното събрание, министър-председателя и президента е еднакъв. Няма значение дали охраняваното лице е мъж или жена. Целта е ясно формулирана – опазване на живота и здравето на повереното лице.
В основата на тази работа стои принцип, който в НСО наричат „непрекъснатост“. „Това означава, че не може човек, който се обезпечава с охрана, да бъде оставен без тази охрана дори за 5 минути“, обяснява полк. Лалев. На практика това означава, че служителите на НСО се превръщат в част от най-близкия кръг около охраняваните лица. Те присъстват постоянно – по време на официални събития, срещи, пътувания и в ежедневието. Прекъсване не се допуска, независимо от обстоятелствата.
Оръжие, тренировки и контрол на напрежението
Служителите на НСО са въоръжени. В рамките на обучението си те тренират различни сценарии за нападение над охранявани лица, включително с различни видове оръжие. Реалната употреба на оръжие обаче не е част от ежедневието.
„Не ми се е налагало да вадя оръжие, но това е отговор, в който няма да се закълна пред вас“, казва Лалев.
По думите му подходът към охраната не зависи от конкретната ситуация – той трябва да бъде един и същ, защото става въпрос за човешки живот и здраве. „Приема се задачата и се изпълнява по възможно най-добрия начин“, обяснява той.
Нивото на напрежение също е фактор, който се управлява. По-големите и мащабни събития изискват повече организация, но напрежението не трябва да се допуска като водещо състояние. „Ако се усети напрежение у нас, значи нещата наистина са сериозни“, казва Лалев, като допуска, че подобни моменти са възможни, макар и редки.
Подборът: функционалност, не външен вид
Процесът по подбор на кадри за НСО започва с конкурс. В момента са обявени 20 свободни позиции за охранители. Кандидатите преминават през няколко етапа, като външният вид не е водещ критерий.
„Външният вид понякога лъже, понякога не“, казва Лалев. По думите му НСО не търси обем на мускулатурата, а нейната функционалност. „Това, което те трябва да покажат, могат да го направят и с по-развита мускулатура, и с по-малко развита.“
Целта е кандидатите да попаднат в рамката, необходима за изпълнение на конкретните процедури. „Не търсим образа като сянка на човек, като форма на човек. Търсим образа конкретно за физическата подготовка“, уточнява той. На първо място стои способността да се издържи самото обучение.
Отпадане още в началото
Не всички кандидати стигат до края на подбора. Около 40% отпадат още на предварителните медицински прегледи. Това обаче не означава заболяване.
„Ако не успееш да преминеш през медицинско изследване, не означава, че си болен“, обяснява Лалев. Същото важи и за психологическите изследвания. Непреминаването им не означава психологически отклонения или девиации в поведението.
„Просто ние имаме психологическа рамка, в която кандидатът трябва да попадне, за да изпълнява тази професия“, казва той.
Кариера, която започва от най-ниското ниво
В НСО няма бърз път към личната охрана на високопоставени лица. Започва се от най-ниското ниво, след което следват етапи на подготовка и надграждане.
„Няма как да станат лични охрани с постъпването“, казва Лалев. Преходът към следващо ниво става след преминаване през няколко подготвителни етапа и натрупване на опит.
Подготовката не спира с назначаването. „Подготовката, повярвайте ми, трябва да бъде непрестанна“, подчертава той. В момента, в който темпото се намали, започва и спадът в готовността.
Себеотрицанието като професионален принцип
Работата в НСО е свързана с противодействие и защита. „Ние не се учим да нападаме. Ние се учим да защитаваме хората, които охраняваме, и нас самите, това е поредността“, казва Лалев. В този ред на мисли, себеотрицанието е неизбежна част от професията. „На първо място поставяме задачата, която сме излезли да изпълним, и на следващо място поставяме нашите собствени увреждания, които бихме могли да понесем“, обяснява той.
Рискът е постоянен, макар и невидим за външния наблюдател. Надеждата е, че тежките сценарии няма да се случат, но подготовката за тях е задължителна.
