Най-важното е да се стимулира интересът за учене, а не е важно да се мине през целия материал
„Трябва да променим нашите изпитни формати. Това ще го направим за първи път догодина”. Това съобщи в ефира на NOVA министърът на образованието Красимир Вълчев.

Това ще бъде част от промяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични знания, а към развиването на умения. Равносметката се прави и по повод последните резултати от международното проучване PISA. 6 900 деветокласници в България са участвали. И в трите категории - четене, математика и природни науки, има спад в резултатите. Като по природни науки разликата надолу е значителна. 

Хванаха двама мъже с фалшиви дипломи за основно образование
 

В дългосрочен план нямаме влошаване на оценките на учениците от 2000 г. Имаме стабилни резултати. Нормални са статистическите колебания. Може би само по природни науки не можем да обясним със статистическата грешка, но не трябва да драматизираме отрицателната разлика. Трябва да гледаме в дългосрочен период, а и това са ученици, изпитвани по старите програми. Така министърът на образованието Красимир Вълчев обясни пред Нова телевизия резултатите на училищата по теста на PISA за 2018 година.

Образованието е сложна система, най-важното е да се стимулира интересът за учене, а не е важно да се мине през целия материал, добави министърът.

Децата се отнасят малко по-несериозно към външното оценяване, този изпит има репутационно значение. По другите изследвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна грамотност. Имаме проблеми между 4 и 9 клас, в периода, в който децата имат най-малко желание за учене, но това е проблем на системата, коментира Вълчев.

Природните науки са все по-трудни за учениците в 7 и 9 клас

Имаме положителни резултати – повече деца от ромски произход имаме в системата и повече от тях продължават в гимназиален етап, добави Вълчев.

За скандала с „Под игото” и затова, че над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния българския език, Вълчев заяви: „При PISA всички страни констатират проблем с комуникативните умения, децата четат от екрани, предимно кратки текстове. Имаме още по-голям проблем с мотивиране на учениците за четене. Под игото съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата трябва да заучават нови думи”. Убеден съм, че има по-добри варианти да ги накараме да четат българска литература от този период, така отговори Вълчев дали одобрява „превода” на „Под игото”.