Светското име на митрополит Калиник е Димитър Райчев Александров. Роден е на 11 март 1931 г. в с. Мъглиж, Старозагорско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г. От септември същата година е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 г. По време на своето следване там е певец и диригент при столичния храм "Св. Богородица - Животворящ източник" в квартал "Подуене". След завършване на висшето си богословско образование е певец и диригент при старозагорския катедрален храм "Св. Димитър", а по-късно е счетоводител при Старозагорската митрополия и диригент на хора при старозагорския храм "Св. Богородица". На 6 юни 1960 г. в Казанлъшкия манастир е постриган в монашество с името Калиник от Старозагорския митрополит Климент под духовното старчество на архимандрит Герасим (по-късно Браницки епископ).
След едномесечно послушание, на 10 юли с. г. в поморийския манастир "Св. Георги" е ръкоположен в йеродяконски чин от Левкийския епископ Партений. От м. септември 1960 г. до 1962 г. йеродякон Калиник е на богословска специализация в Московската духовна академия. На 7 юни 1962 г. в Патриаршеския Богоявленски събор в Москва, с благословението на Св. Синод на БПЦ, е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий. След завръщането си в България, от 15 септември 1962 г. е назначен за протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, която длъжност заема до 1 ноември 1970 г. Като такъв на 21 юни 1964 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Софроний. От 20 юли 1968 г. до м. септември 1969 г. архимандрит Калиник е на научна специализация в института в Босей, Лозана, а след това и в Берн и Женева, Швейцария.
От 1 ноември 1970 г. той е игумен на Рилската св. обител, какъвто остава до 31 юли 1971 г., а от 1 август с. г. е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. На 6 декември 1971 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички" и е назначен за викарий на Сливенския митрополит Никодим, която длъжност заема до м. ноември 1974 г. На 27 октомври 1974 г. е избран, а на 10 ноември с. г. е и канонически утвърден за Врачански митрополит.
11 от 15-те митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това обяви Комисията по досиетата. В списъка на сътрудниците на бившите тоталитарни служби не фигурира името на патриарх Максим.
Врачанският митрополит Калиник е вербуван през 1968 г. за 6-то управление с псевдонимите Рилски и Велко, сочат резултатите от проверката на Комисията по досиетата. Принадлежността му е установена чрез собственоръчно написани сведения. При него има искане да бъдат заличени данните му.
Източник: Българска Патриаршия, Комисия по досиетата
