Всички учебници от общообразователната подготовка са безплатни и учениците купуват само учебници за предметите от профилираната и професионалната подготовка, като това е предимно в 11-и и в 12-и клас. Използва се и електронно съдържание на учебници, каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев преди заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
На въпрос от журналисти за промените в националното външно оценяване в седми и в десети клас, министър Вълчев отбеляза, че от "много отдавна говорим, че трябва да интегрираме елементи от съдържанието на природните науки в националното външно оценяване и това беше заложено нормативно още през 2020 г.". Още преди две години Министерството на образованието и науката (МОН) анонсира, че през идната учебна година това ще се случи и не е някаква изненада, допълни образователният министър.
"Ако погледнете моделите за националното външно оценяване, които ще публикуваме, ще видите, че това е доста минималистична, бих казал скромна крачка. Остава си изпитът по математика и в него ще бъдат включени практически задачи, които ще предполагат и разбирането на основни понятия от природните науки. Например, децата трябва да знаят какво е ток, топлина, съпротивление, какво е ват, киловатчас, волт, да знаят какво е смес и киселинност. Такива ще бъдат практическите задачи. В тези модели, които ще публикуваме до края на седмицата, ще се видят една малка част от такива задачи, няколко такива задачи. До края на месеца ще имаме рубрика, директория, в сайта на МОН, в която ще публикуваме повече такива задачи. Убеден съм, че когато родителите и учителите ги видят, ще дадат увереност на учениците, защото ще изискват научаването на основни, на най-базовите понятия в природните науки. Няма да се изискват допълнителни частни уроци, ако детето е отделило минималното необходимо внимание в часовете по природни науки", каза образователният министър.
Ако искаме да имаме по-добри резултати от международното изследване PISA, ако искаме нашите деца да са успешни в живота, трябва да могат да се решават практически задачи. Това е един от големите ни проблеми, който го констатираме и при международни изследвания, и при националното ни външно оценяване, че нашите ученици се затрудняват с решаването на практически задачи. Те не могат да трансформират една житейска ситуация в математически израз, когато стигнат до него, се справят по-добре, а и природните науки са важни, за да бъдат пренебрегвани", каза министър Красимир Вълчев.
Както писа БТА, в тестовете от националните външни оценявания за седми и десети клас по математика ще се включат задачи, които да интегрират и други предмети. Това ще стане от новата 2025/2026 учебна година, се съобщаваше в заповед на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, публикувана в сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) през август.
Попитан за протеста срещу задължителното въвеждане на предмета "Добродетели и религии" в училище, който е обявен за тази вечер в София, министър Вълчев заяви, че е казал и повторил многократно, че нито едно дете няма да учи религия, въпреки волята му, а ще има възможност за избор. Министърът за пореден път припомни, че и сега се изучава религия в българската образователна система, но сега се разширява достъпът към нея чрез този час за възпитание. Ще има и алтернативната програма за добродетели, отбеляза Вълчев.
Няма съмнение, че не просто сме на прага, а вече сме в ерата на изкуствения интелект,
заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос на народния представител Христина Георгиева от ПП ГЕРБ–СДС по време на заседание на Комисията по образование и наука в Народно събрание.
Въпросът на депутатката засегна темата за изкуствения интелект и неговото използване в образователната система. Министърът подчерта необходимостта децата да бъдат подготвени за тази ера и обобщи три ключови аспекта: „учене за изкуствения интелект“, „учене чрез изкуствения интелект“ и необходимостта от развиване на умения в тази сфера.
По отношение на ученето за използване на изкуствения интелект, Вълчев посочи допълване на учебните програми по информатика и други предмети, както и създаване на постоянен формат за актуализиране на програмите на всеки две години, без да се разчита на задължителни учебници. „В момента се правят нови програми за професионална подготовка, които също ще отразяват последните развития в сферата на изкуствения интелект“, каза той.
За „учене чрез изкуствения интелект“ министърът посочи одобрения проект за дигитална трансформация на училищното образование, който ще включва AI модули за идентифициране на дефицити и персонализирано обучение. Той подчерта необходимостта от собствен специализиран модел, разработен от български институти при спазване на регламента за личните данни.
„Обучението трябва да бъде балансирано и предпазливо насочено към изграждането на умения, а не към ерозията на уменията“, каза Вълчев, като отбеляза рисковете от ИИ. Той цитира проучвания, показващи, че ползването на готови резултати от AI намалява мозъчната активност и води до трудности при запомняне на нов материал при учениците. Като решение предложи методи като обърната класна стая, при която учениците обработват материала вкъщи, а в клас го обсъждат.
В заключение министърът подчерта, че базовите умения от общообразователните дисциплини стават още по-важни: „Много често казвам, че изкуственият интелект е множител на умения. Но тъй като единият множител е изкуственият интелект, другият множител е естественият интелект – т.е. какви умения сме формирали у учениците“, каза още Вълчев.
Депутатката Христина Георгиева обърна внимание на факта, че учениците днес използват дигиталната среда основно чрез социални платформи, а не чрез образователни инструменти. Тя попита дали изкуственият интелект може да замести ролята на социалните мрежи.
Министърът отговори, че AI ще увеличи производителността, но въпросът е за какво децата ще използват освободеното време. Той посочи доклад на ОИСР, според който българските ученици са на второ място по време, прекарано в социални мрежи, но с най-малък процент за образователни цели, и подчерта нуждата от ограничения в училище и ролята на родителите.
