Тази година е най-тежката за земеделския сектор заради сушата; такава суша България не помни. Това заяви в Кнежа минисърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
Днес на среща със земеделските производители от Плевенско министърът поясни всички инструменти, които в момента се отварят и са налични за подкрепа на земеделците да кандидатстват - за животни, плодове и зеленчуци, отделно Ковид мерките за целия спектър на земеделието, плюс преработвателната промишленост.
На практика по Ковид мерките ще може да кандидатства всеки оператор от сектора и земеделски производител, без значение в кой вид производство е, както и преработвателите на първична земеделска продукция, поясни министърът. Тя посочи, че е обявен график за директните плащания до края на годината и се очаква по сметките на земеделските стопани да постъпят около 1,7 млрд.лв. до края на декември.
Министър Танева изтъкна, че тази година е най-тежката за земеделския сектор заради сушата. Това ясно ще се види във финансовите показатели в края на годината, прогнозира тя. "Такава суша България не помни. В няколко области - около шест, в Източна България основно, сушата на практика предизвика невиждани поражения до момента, добивите са на рекордно ниски нива. Извън това - за първи път има пропадане заради суша на зърнено-житни култури на близо 1 милион декара. Това никога не се е случвало досега", отбеляза земеделският министър.
"В същото време през тази година земеделските стопани ще получат най-много плащания. Това стана възможно по инструменти, които ни бяха предоставени от Европейската комисия (ЕК) с изменение на регламент по предложение на България, който допусна да програмираме мярка "Ковид". ЕК ни предостави и възможност да прехвърлим бюджет от Програмата за развитие на селските райони към "Директни плащания".
По единодушно решение на всички представители направихме това - 70 милиона евро повече към директните плащания. За 100 процента пропаднали площи имаме държавна помощ, за да бъдат обезщетени. Това е възможност максимално по всички възможни инструменти, които имахме и които направихме. Тази подкрепа, където сушата нанесе най-големи поражения - предимно в Източна България, безспорно не може да компенсира техните щети. Основните поражения са върху добива на зърно", коментира още министър Танева.
Тя цитира оперативни данни за приключилата жътва на пшеницата, с които разполага МЗХГ. Трябва да се каже, че секторът "Зърнопроизводство" е най-конкурентоспособен и устойчив и ще продължи да развиват дейността си благодарение на натрупаните в годините финансова стабилност и устойчивост, е убедена Танева. Според нея обаче тази година ще бъде за земеделците в сектора загуба. "За да улесним и облекчим сеитбата за следващата година ДФ "Земеделие" вече отвори мярката за кредитиране на сеитбата при по-широки параметри за торове и семена за есенната сеитба", добави министър Танева.
Тя уточни, че по оперативни данни на МЗХГ добивът на пшеница тази година е между 4,6 и 4,7 млн.т., като за местно потребление - изхранване, хляб, фуражи, семена отиват около 1,5 млн.т., т.е. има възможност за износ на около 3 млн.т. Според нея износът върви нормално и той е с около 34 процента по-малки обеми, отколкото миналата година по същото време. Десислава Танева подчерта, че потоците на зърното се следят в ежедневен план.
Днес на среща със земеделските производители от Плевенско министърът поясни всички инструменти, които в момента се отварят и са налични за подкрепа на земеделците да кандидатстват - за животни, плодове и зеленчуци, отделно Ковид мерките за целия спектър на земеделието, плюс преработвателната промишленост.
На практика по Ковид мерките ще може да кандидатства всеки оператор от сектора и земеделски производител, без значение в кой вид производство е, както и преработвателите на първична земеделска продукция, поясни министърът. Тя посочи, че е обявен график за директните плащания до края на годината и се очаква по сметките на земеделските стопани да постъпят около 1,7 млрд.лв. до края на декември.
Министър Танева изтъкна, че тази година е най-тежката за земеделския сектор заради сушата. Това ясно ще се види във финансовите показатели в края на годината, прогнозира тя. "Такава суша България не помни. В няколко области - около шест, в Източна България основно, сушата на практика предизвика невиждани поражения до момента, добивите са на рекордно ниски нива. Извън това - за първи път има пропадане заради суша на зърнено-житни култури на близо 1 милион декара. Това никога не се е случвало досега", отбеляза земеделският министър.
"В същото време през тази година земеделските стопани ще получат най-много плащания. Това стана възможно по инструменти, които ни бяха предоставени от Европейската комисия (ЕК) с изменение на регламент по предложение на България, който допусна да програмираме мярка "Ковид". ЕК ни предостави и възможност да прехвърлим бюджет от Програмата за развитие на селските райони към "Директни плащания".
По единодушно решение на всички представители направихме това - 70 милиона евро повече към директните плащания. За 100 процента пропаднали площи имаме държавна помощ, за да бъдат обезщетени. Това е възможност максимално по всички възможни инструменти, които имахме и които направихме. Тази подкрепа, където сушата нанесе най-големи поражения - предимно в Източна България, безспорно не може да компенсира техните щети. Основните поражения са върху добива на зърно", коментира още министър Танева.
Тя цитира оперативни данни за приключилата жътва на пшеницата, с които разполага МЗХГ. Трябва да се каже, че секторът "Зърнопроизводство" е най-конкурентоспособен и устойчив и ще продължи да развиват дейността си благодарение на натрупаните в годините финансова стабилност и устойчивост, е убедена Танева. Според нея обаче тази година ще бъде за земеделците в сектора загуба. "За да улесним и облекчим сеитбата за следващата година ДФ "Земеделие" вече отвори мярката за кредитиране на сеитбата при по-широки параметри за торове и семена за есенната сеитба", добави министър Танева.
Тя уточни, че по оперативни данни на МЗХГ добивът на пшеница тази година е между 4,6 и 4,7 млн.т., като за местно потребление - изхранване, хляб, фуражи, семена отиват около 1,5 млн.т., т.е. има възможност за износ на около 3 млн.т. Според нея износът върви нормално и той е с около 34 процента по-малки обеми, отколкото миналата година по същото време. Десислава Танева подчерта, че потоците на зърното се следят в ежедневен план.
